При последния си опит да начертаят маршрута през Северно море, руските изследователи се натъкват на няколко изолирани арктически острова. Когато архипелагът най-накрая е картиран, това става последното значимо географско откритие.
Ледоразбивачът "Вайгач", на който А.В. Колчак плава в Арктика през 1909—1910
Свободни източнициВ продължение на стотици години руските изследователи мечтаят да открият по-кратък маршрут от западната част на Русия до руския Далечен изток. Новият морски маршрут обещава да скъси изключително дългия морски маршрут през Индийския океан, но се оказва много труден за картиране поради суровите климатични условия в Арктика.
През 1910 г. Русия започва научна експедиция, чиято цел е да разработи маршрута през Северно море. В пътешествието участват два кораба.
Първият е "Вайгач", ледоразбивач, построен през 1909 г. специално за тази дръзка експедиция.
Руски ледоразбивачи и изследователски кораби Таймир и Вайгач въглищат в пристанището Ема 1913 г.
Свободни източнициДругият е 1200-тонният тежък ледоразбивач "Таймир", кръстен на едноименния полуостров в Далечния север на Русия. И двата кораба се смятат за най-добрите ледоразбивачи в света за времето си.
Навигационна схема на хидрографската експедиция на Северния ледовит океан през 1913 г.
Свободни източнициДвата кораба потеглят през 1910 г., но в началото не се движат по маршрута през Северно море. Вместо това членовете на експедицията правят дълго пътешествие от Санкт Петербург до Владивосток през Суецкия канал и Индийския океан.
Едва когато ледоразбивачите стигат до Владивосток, те се заемат с основната си цел: да изследват арктическия бряг на Русия, като картират всичко намерено по пътя, и да открият така необходимия арктически проход между Изтока и Запада на Русия.
Експедицията се движи на Запад, стъпка по стъпка. През първата година ледоразбивачите стигат едва до района край село Уелен, където живеят чукчи, на югоизточния бряг на Чукотско море край нос Дежньов.
Чукчи на порт Дежньов
Свободни източнициЕкипажите свикват с плаването в Арктика и на следващата година те стигат още по-далеч. В крайна сметка ледоразбивачите достигат устието на р. Колима, а след това и устието на р. Лена. За първи път в историята кораби, тръгнали то Владивосток, стигат до устието на р. Лена, която се влива в море Лаптеви.
Карта на Арктическия регион, показваща корабните пътища на Североизточния проход, Северния морски път и Северозападния проход
Свободни източнициСлед няколко години плаване в Арктика експедицията напредва още повече на запад и на 10 август 1913 г. се натъква нa неизследвани досега земи.
Експедицията изследва западния бряг на море Лаптеви и планира да продължи на запад, но маршрутът е блокиран от дебел лед. Докато търси място, откъдето да мине, ръководителят на експедицията нарежда на корабите да се придвижат на север.
Поставяне на руския флаг на нос Берг (80°1'31" N 99°21'39" E), на остров Октомврийската революция, Северна Земля от експедиционния екип на Борис Вилкицки.
Свободни източнициСкоро екипажът вижда ивица непозната досега земя. Тогава екипажът за първи път зърва архипелага, който ще стане известен като "Северна земя". Това откритие ще бъде наречено "последното велико географско откритие в Русия".
Изследователите издигат руско знаме на негостоприемните арктически острови. Скоро след това архипелагът за първи път се появява на картите като "Земята на император Николай II".
Когато болшевиките идват на власт в Русия, те прекръстват архипелага на "Северна земя".
Борис Вилкицки
Свободни източнициБорис Вилкицки, който оглавява експедицията, е заклет монархист. След Руската революция той бяга от Русия и е против политически мотивирането преименуване на архипелага, който е открил.
"Ще минат години, ужасите на Революцията и Гражданската война ще бъдат забравени, годините на съветското робство ще избледнеят в историята; имената, разпръснати из необятната шир на Русия, ще изчезнат, също като улиците и заводите, кръстени на Троцки; Ленинград ще си върне името на Петър Велики, също както други градове ще си върнат историческите имена; земята отново ще си върне името на покойните цар и царевич, имената, които им принадлежат по право от историята", пише Вилкицки от чужбина.
Последното велико географско откритие, обаче, остава в историята с новото си име – Северна земя.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си