Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Точният брой скални барелефи и изображения, посветени на съветските "вождове", не е известен, тъй като много от тях не са регистрирани, а други пък са унищожавани. Но някои от огромните портрети могат да бъдат видени и днес.
На южния склон на планината Машук в курортния град Пятигорск (Ставрополския край) има отвесна скала с огромен портрет на вожда на болшевиките Владимир Ленин – на картата това място е обозначено като Ленински скали. Нарисувано е през 1925 г. от художника Николай Шуклин заедно с двама негови помощници. Справят се с работата едва за шест дни, а на откриването присъстват не само местните партийни ръководители, но и една от най-известните немски комунистки – Клара Цеткин.
Портретът е рисуван с маслени бои и художникът идва през 1960 г. да го обновява.
През 2009 г. изображението е издраскано от вандали, но през 2018 г. е възстановено от ставрополския художник Игор Збрицки. Към портрета води туристическа пътека и, макар последните метри да са доста тежки за изкачване, винаги има доста хора на Ленинските скали.
Още един скален портрет на Ленин може да се види в съседния град Кисловодск, директно в парка. Този барелеф е направен от бронз през 1927 г. и е прикрепен към масивната скала, която местните наричат "Червените камъни", тъй като е съставена от червена седиментна скала. Това е втора версия на барелефа. Първата е направена през 1924 г. след смъртта на вожда – портретът му просто е издълбан в самата скала, но тъй като тя е пясъчна, камъкът е много крехък и творбата бързо започва да се руши.
Тогава решават да го направят от бронз и благодарение на това вече почти век по-късно портретът е идеално съхранен.
В Южен Урал на около 250 км от столицата на Башкирия Уфа се намира едно от най-необикновените художествени произведения в света – скала с портретите на Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Ленин. Този съветски вариант на Ръшмор е създаден от башкирския художник Булат Рахимов и двама помощници през 1970-те. За оцветяването използват червена охра, тъй като с нея може да се работи без предварителна обработка на скалата. Работят на висящи "люлки". И резултатът е много монументален! Всеки портрет е с височината на 18-етажна сграда, само си го представете! Изображенията заемат обща площ от 50 м в ширина и 70 във височина.
Тази планина се намира на един от всесъюзните туристически маршрути и, разбира се, бързо набира народна популярност, а планината Кизилташ ("червен камък" на башкирски) започват да наричат "Скалата на тримата вождове" или "Скалата на класиците". За 35 години изображенията са силно обезцветени, но на старите снимки портретите са прекрасно видими.
Тази 80-метрова скала носи името си благодарение на барелефа на Владимир Ленин. Намира се на 180 км от град Бийск (Южен Сибир), на десния бряг на река Бия.
Иван Сичов, учител от съседното село Турочак, издълбава профил на Ленин върху стръмна скала след Втората световна война. Прави го, за да остави спомен след себе си (поне така местните жители обясняват емоционалния му изблик). Първоначално там е имало и барелеф на Сталин, но той е свален през 1957 година. Сичов работи в продължение на няколко седмици, спускайки се по скалата в "люлка".
От края на 1970-те години скалата Иконостас е призната за природен паметник с историческа стойност. Тя все още е защитена от държавата.
В Кавказ пък има портрет на Йосиф Сталин в Цейското дефиле на Северна Осетия. Скалният портрет посреща всеки, който минава по Транскавказката магистрала, и изобразява замисления съветски лидер. На обратната страна на камъка е изобразен класикът на осетинската поезия Коста Хетагуров. Гигантският камък е висок около 4 метра и се смята за една от забележителностите на републиката.
Когато "култът към личността" е развенчан, паметниците на Сталин са разрушени, но този оцелява. Според една от легендите камъкът бил хвърлен в дере, но джигитите го вдигнали и върнали на първоначалното му място. Много местни жители вярват, че Сталин има осетински корени.
Един от най-големите скални потрети на Сталин се намира на Транссибирската железопътна линия в Забайкалския край. Виждал се отдалеч, когато се приближавате към гара Амазар.
Барелефът се появява през 1935 г., когато се строи вторият лъч на железопътната линия Москва-Владивосток. Повечето от строителите са затворници от Бамлаг, където условията са много тежки. Този бюст е издигнат на 6-метрова скала от затворници по тяхна инициатива, но по каква причина, историята мълчи. Някои източници посочват един автор, а други - няколко (двама или трима), които уж написали писмо до Сталин, в което му предложили да направят скален портрет с надеждата да облекчат съществуването си в лагера, а Сталин неочаквано се съгласил и дори ги помилвал. Така или иначе, бюстът стои на този път от около 20 години и когато влакът наближава мястото, машинистът обявява по високоговорителя, че скалата може да се види от прозореца.
Очевидно профилът на Сталин е изработен от арматура, камък и бетон и е монтиран на върха на скалата. Височината му достига 3 метра и се вижда дори на лунна светлина. Портретът е осветен с помощта на прожектор през 1949 г., по повод 70-годишнината от рождението на лидера.
През 1956 г. паметникът е взривен. Според официалната версия това е станало заради опасността от срутване на паметника. Само оцелелите картички, продавани във влаковете, и редките снимки ни напомнят какво е представлявал барелефът.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
