Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Ако наказваха с отчаянието на неизвестността и самотата, то човек, прекарал целия си живот в града и заслужил такова наказание, би следвало да бъде изпратен на брега на Елгигитгин", пише за това езеро руският геолог Василий Бели.
Езерото с почти непроизносимо име Елгигитгин се намира отвъд Полярния кръг, в самия център на Чукотка, и това действително е едно от най-недостъпните места в региона – идеално, за да останете насаме със себе си. От най-близкия град Певек го делят 200 километра.
Най-удобният вариант за стигане до Елгигитгин е да си вземете екскурзия и да полетите на вертолет от Анадир, тъй като до езерото дори няма път. Други варианти са с високопроходими автомобили от Певек или с плаване по реките Ендмиваам-Анадир.
Това е най-дълбокото езеро на Чукотка – при диаметър от 12 км дълбочината му е 175 метра. Ако го гледате отгоре с вертолет, то по форма то е почти идеален кръг и напомня на синьо-черно око. Но не изглежда винаги така.
В превод от чукотски Елгигитгин означава "бяло езеро" или "езерото на неразтопимия лед". Голяма част от годината повърхността му е покрита с лед, а през някои години ледът не успява да се разтопи дори през лятото.
Бреговете на езерото представляват вечна замръзналост и ниски хълмове. Зимата на Чукотка продължава 10 месеца в годината, през това време температурата пада до минус 15 – минус 39 °C. Лятото въздухът може да се нагрее до 34 °С, но дори тогава по повърхността може да се образува ледена пелена. Температурата на водата на Елгигитгин не превишава +3 °C.
Някои се възхущават от езерото насред пустинята от тундра: "Не знам с какво да го сравня. Ако излееш флакон много гъсто мастило на ослепителен лист хартия – ще е точно такова", пише геологът Олег Куваев.
Но и плаши мнозина. Местните го наричат "странно, плашещо място", затънало в легенди. Според една от тях на дъното на езерото живее древното чудовище Калилгу, което прилича на гигантски рептил с голяма уста. Нещо като шотландския Неси от езерото Лохнес. Някога Калилгу излиза от дълбочините на повърхността с много шум и разплискване на вода – и отново се връща обратно в дълбокото.
Силно разплискване на водите в действителност може да се види. Вероятно местните ги възприемат за Калилгу. Според друга версия това може би е изпускане на метан от земната кора.
Така или иначе, това дълбоко езеро има всички основания да бъде обект на митотворчество: то е на повече от 3,5 милиона години. Това, което го прави уникално, е преди всичко неговият произход.
Дълго време се е смятало, че езерото Елгигитгин най-вероятно се е образувало в кратер на вулкан. Това се потвърждава от анализа на скалите, който показва техния вулканичен произход. Но през 2009 г. международен екип от учени пробива дупка на 225 метра дълбочина в седиментите на Елгигитгин. Там те откриват скала, която се образува само в кратери от сблъсък на Земята с метеорит. Това слага край на споровете за произхода му – езерото се е появило в резултат на удар от метеорит.
Второ, смята се, че езерото Елгигитгин никога не е замръзвало напълно. Докато преди милиони години Европа и Америка са били покрити с лед, на територията на съвременна Чукотка не е имало ледници. Затова езерото е запазило уникална екосистема, а дъното му е източник на данни за живота в Чукотка през последните 3,5 милиона години. По значението си за научните изследвания Елгигитгин е сравняван с Байкал и ледниците на Гренландия.
Водите на езерото буквално гъмжат от риба, така че то привлича любителите на сложните маршрути и уникалния риболов. Езерото е дом и на ендемити – представители на флората и фауната, които се срещат само в Елгигитгин и никъде другаде.
По-специално удивителната риба, наречена дългоопашата палия: тези риби са се приспособили да живеят в много студена тъмна вода и обитават езерото още от времето на мамутите. Реликтовите риби живеят близо до дъното, в кръвта им има следи от много древни физиологични адаптации и са способни да издържат на много дълги периоди на кислороден глад. Учените смятат, че рибата притежава тази способност още от ледниковия период: видът е оцелял под леда в продължение на десетки хиляди години на практика без кислород.
Местността край езерото е дом на лисици, вълци и мечки. Затова пътешествениците обикновено вземат със себе си огнестрелно оръжие за случаи на внезапни срещи с хищници.
Казват също, че пътуването до Елгигитгин е не само за силните духом (наричат го "мястото на силата" и "окото на Земята"), но и за хората с добро здраве. Времето в района е нестабилно: през лятото температурата и атмосферното налягане могат да се променят няколко пъти в рамките на един ден.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
