Този водопад с височина 10 м на р. Суна е най-известният в Карелия. Той дори е възпят от известния руски поет от XVIIII в. Гавриил Державин ("Алмазна сыплется гора"). Смята се, че името му идва от финската дума kivas, която означава "мощен, стремителен".
Дори от снимката се вижда колко внушителен е този раздвоен поток от бушуваща вода. Водопадът не замръзва дори през зимата и пада живописно сред заснежените скали.
Този водопад в Шкотовското плато в планинския масив Сихоте-Алин е височина само 13-15 метра. Но заради начина, по който красивите му фигурални потоци се стичат по каменната стена на платото, той се смята за един от най-красивите в целия Далечен изток.
Този водопад с височина около 60 м се намира в република Кабардино-Балкария, в долината на р. Гедмиш. Той се разделя на множество потоци, затова го наричат още "70-те струи" или "Царска корона". Захранва се от високопланински извори.
В Чегемското дефиле в Кавказ в р. Чегем се вливат цели три водопада с височина от 25 до 60 метра. Водопадите са една от визитните картички на република Кабардино-Балкария. Недалеч от това природно чудо се намират населени места и път, а наблизо има дори хотел, затова туристите тук винаги са много.
Големият Чулчински водопад или Учар се смята за един от най-младите водопади в Алтайските планини. Смята се, че той се е образувал преди около 200 години в резултат на земетресение. Открит е съвсем наскоро – през 1970-те, когато спортният и планински туризъм в СССР са много популярни. Водопадът с височина 160 м на р. Чулча е много мощен и водата пада върху купчина големи камъни. На диалект на алтайския език името на водопада се превежда като "летящ" и "непристъпен".
Водопадът, кръстен на фолклорния богатир, се намира на курилския остров Итуруп. Височината му е 141 м и пада от вулкана Демон направо в морето. Да се стигне до този водопад е изключително трудно, а да се види може само от страната на морето. Учените твърдят, че там, където пада водопадът, се струпват сиви китове, за да може да се почистят от полепилите се по тях ракообразни в сладката вода.
Фиштинският или Пшехският водопад се захранва от планински ледник и води началото си от дефилето между два планински върха в Кавказ – Фишт и Пшеха-у (затова той има и две имена). Водопадът се на намира в република Адигея и се състои от три основни водни потока. Първият се спуска от височина около 190 м, а останалите два – от около 160 м. Особено мощен е водопадът през пролетта, когато ледникът се топи, а през лятото той почти пресъхва и се превръща в малка струйка, под която туристите дори застават на собствен риск.
Водопадът е разположен пуквално насред Сибир, на границата на Красноярска и Иркутска област. Тази труднодостъпна планинска местност на Източен Саян се нарича Тофалария. От Кинзелюкското планинско езеро водата пада на каскади в р. Кинзелюк. Името се превежда от хакаски език като "скъпоценен". Височината на водопада е 328 м, а водата пада свободно от около 90 м. Първата група учени-ентусиасти проучват водопада и правят първото му описание едва през 1989 година.
Този водопад в планините на република Северна Осетия е известен и като "Голям Зейгелански". В превод от осетински името му означава "място, където пада лавина". Височината на водопада, по последни измервания от 2016 г., е 648 м и се смята за най-високия водопад в Европа (и втори по височина в Русия). Водата пада най-мощно през юли и август, когато се топи планинският ледник, който захранва водопада. През зимата водата замръзва и разклонените ледени ручеи образуват живописна мрежа по планинските клисури.
На едно от най-труднодостъпните места в Русия, планинското плато Путорана, е разположено най-голямото количество водопади в страната. Те са много слабо проучени, защото да се стигне до самото плато, а още повече до клисурите, е много трудно дори за опитните туристи и изследователи. Тук има и пълноводни, падащи потоци, и тънки, но много високи струйки, които се леят по каньоните. Някъде насред Путорана се е притаил и най-високият водопад в Русия (а може би и в цяла Азия) – Талинковският водопад. Той е открит едва през 1970-те и височината му, по различни оценки, варира от 480 до 700 метра. (За сравнение, най-високият водопад в света е венецуелският Анхел и височината му е около 1000 м). Водопадът е със сезонен характер: той "работи" само два месеца през пролетта и ранното лято, когато снегът в платото се топи, а след това пресъхва.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си