Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Ученици в шести клас.
Снимка: Олга ИвановаМоже ли пансионът ви да бъде описано като елитно учебно заведение?
"Ако имате предвид, че нашите момичета не пият, не пушат и не псуват – тогава да. Но като цяло смятаме добрите норми за нормални. Ние сме нормално "съветско" училище".
Членът на персонала от пресслужбата на пансиона, който ни придружава има доста рядко име според днешните стандарти – Таисия. Името е актуално сред учителите в съветските училища. Нашата Таисия е едновременно приветстваща, но и строга. Тук всичко е така: естетиката и дисциплината съжителстват и взаимно се допълват. Таисия произнася думите "нормално съветско училище" със скрита носталгия.
Оазис зад портите
Това "нормално съветско училище" се намира на впечатляващо място на пет километра северозападно от Кремъл. Ако не беше високата тухлена стена, няколкото врати за сигурност и забраната за напускане на територията на училището без придружител, това би било класически кампус (това не е традиционен начин за организиране на училищните помещения по време на Съветския съюз, между другото). Модерен учебен блок, няколко общежития, музикален учебен център, спортни площадки, голяма покрита арена за езда, плувен басейн и прекрасен парк в английски стил. Истинско светилище в средата на метрополис от 12 млн. души.
Това училище на Министерството на отбраната за момичета има статут на кадетски корпус, но изглежда продължава традициите на институциите за момичета, които са съществували в предреволюционна Русия и са закрити след 1917 година. Във всеки случай целта да се "дадат на държавата образовани жени, добри майки и полезни членове на семейството и обществото", каквато цел Екатерина Велика поставя на Империалното дружество за обучение на момичета, родени в заможни семейства през 18 в., се разминава напълно с целите на учителите и възпитателите в това постсъветско "училище за момичета от заможни семейства".
Голям късмет
Произходът на по-голямата част от момичетата е сходен: живот във военен лагер някъде из страната, уроци в гарнизона, несигурни перспективи. И тогава идва неочакваният обрат: някой вижда репортаж по новините или бащата се връща от служба един ден и обявява от входната врата, че е получил оферта, която не може да бъде отказана.
Катя Филатова, 16-годишно момиче, ме вижда, че се катеря по прозореца и напразно се опитвам да намеря сигнал за мобилен си телефон. Тя изважда смартфона си.
"Имаш ли нужда от wifi? Може да използваш моя".
Катя е в десети клас. Още една година и ще е свободен агент. "Ще се занимавам с журналистика". Катя ме оглежда от горе до долу, сякаш се опитва отново да убеди себе си, че е направила правилния избор. В десети клас в пансиона започват да се правят избори за по-нататъшно образование. Стоим в коридора на първия етаж на учебния блок до огромен портрет на руския император Александър II.
"Малко автократично за "съветско училище", се осмелявам да се обърна към Тайся. Тя ме поглежда неодобрително.
"Това са залите за наука – биология, физика и химия", казва Катя, притичвайки се на помощ на Таисия. "Момичетата, които изучават хуманитарни науки като мен, са на втория етаж".
Час по физика
Снимка: Олга Иванова
Катя е родена на Колския полуострв – в Оленегорск, малко градче в Арктическия кръг на 1800 км северно от Москва. Освен военното звено, има и промишлен комплекс за добив на желязна руда. Кариерните перспективи за младите хора на север са ограничени. През 2014 г. Оленегорск е поставен в правителствения списък на т. нар. "моноградове", където животът на хората е напълно зависим от съдбата на едно предприятие и, по думите на правителствения указ, "има риск от влошаване на социално-икономическата ситуация". Новината, че в Москва са открили пансион на Министерството на отбраната за момичета, е страхотен късмет за Катя.
Седем години навътре, навън
Училището приема момичета, които са завършили основно училище и мястото им е изцяло финансирано от държавата. На този етап те са на възраст 10-11 години. Има много силна конкуренция за места. Таисия отказва да каже колко момичета подават документи всяка година (цифрите не са публични), но когато споменавам, че съм чувал от момичетата, че 20 кандидати се състезават за едно място, тя кимва: изглежда това е вярно. Официално момичетата продължават да учат в пети клас според учебната програма на средното училище, но на практика те се ориентират към учебната програма на специализирано училище, както се правеше по времето на СССР. Разликата е, че има "задълбочено" преподаване не само на един предмет – езици или математика (или физика и биология), а на всички теми едновременно до десети клас, когато може да се направи избор за специализация.
Всеки ден в продължение на седем години (с почивки за празниците) момичетата са напълно заети. Денят започва в 7 ч. с колективни физически упражнения. След задължителни уроци, които включват два чужди езика, пиано, плуване и фигурно пързаляне, има незадължителни занимания: трети чужд език, музика, живопис, скулптура, хореография (ирландските танци са особено популярни), репетиции в драматичното студио, урок в клуба по роботика или снимки за телевизионния канал на училището. И разбира се спорт – много спорт. В коридорите може да се сблъскате с шампиона по сумо при младежите Настя Никитина (от 11Б клас). Същото е и на арената за езда, където може да се срещнете с победителя в Международната олимпиада по физическо възпитание в училищата.
Момичетата се прибират "вкъщи" в двойните стаи в общежитието до 20 ч. Преди сън те имат половин час "лично време".
Цената на свободата
Веднъж месечно момичетата могат да излизат в града, придружени от роднини или упълномощени лица ("отпуск", както и от армията). На всеки три месеца се отбелязва Ден на рожденния ден, когато момичетата, чийто рожден ден се е паднал през този интервала, празнуват. За Деня на рожденния ден се провеждат дискотеки в пансиона. Очакват се с огромно нетърпение. Те са рядък повод, когато момичетата са посещавани от момчета – ученици от кадетското училище, музикалната академия и академията към Министерството на извънредните ситуации.
"Това е единственият ден, в който можем да си позволим маникюр", казва Катя Филатова.
Момичетата от 5-9 клас имат още по-малко "граждански" привилегии. Докато по-големите имат право на мобилен телефон с тях през цялото време, малките ученици получават устройствата си само за един час вечер. Часът е изцяло посветен на телефонните обаждания до родителите.
"Още ли не сте видял петлето?", това не е толкова въпрос, колкото настоятелно търсене на отговор от очарователно младо момиче с големи сиви очи и сплетени плитки на главата си. "Беше излюпено от нашите момичета в час по биология".
"Какво имаш предвид под "излюпено"?
"Много просто – от яйце".
Стася Старожук е в шести клас. Майка ѝ е в армията – тя е телефонист в сигнален взвод в северокавказкия град Невиномиск, на 1500 км южно от руската столица. Момичето се е присъединило към училището преди година и половина.
Стася и някои от нейните връстници облякоха идентични светлосини подплатени якета и ни разведоха из училището. Някъде дълбоко в английския парк живее петелът, излюпен в час по биология. Таисия върви с нас, естествено. Да държиш под око момичетата и посетителите. Ние разбираме перфектно: Министерството на отбраната трябва да защитава военните си тайни.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си