25-годишният Рустам от Уфа оцелява в ужасно бедствие, когато военни казарми се сриват на 12 юли 2015 година. Той гледа на тази дата като на "втори рожден ден". Двадесет и четирима негови съратници загиват при инцидента, но въпреки това, погребан под развалините цяла нощ, той е спасен. Това обаче си има цена: загубата и на двата му крака. Все пак Рустам не се предава. Днес той играе хокей на лед и вписва популярен блог. Разговаряхме с него за любовта му към спорта и за възстановяването от трагедията.
"Тренирах спорт преди да се присъединя към армията, но не и професионално, само за забавление. Тренирах атлетика в продължение на шест години, а след това вдигане на тежести за още четири години", каза Рустам пред Russia Beyond.
След трагедията Рустам е поканен да играе хокей на лед с шейни и той се съгласява. "Преди това никога не съм се интересувал от хокей и никога не съм играл; Аз дори не знаех правилата. Но трябваше да правя нещо след травмата ми; основното нещо беше да не се застоявам у дома".
Днес хокеят на лед е основното занимание на Рустам, а неговият екип участва в различни състезания и често пътува в чужбина за европейски турнири. През 2017 г. отборът на Рустам печели европейската континентална купа в хокея на лед с шейни и взема бронзов медал на Шампионата на Русия, както и златото на Европейското първенство в Полша и през 2018 в Малмо Оупън в Швеция.
Рустам е много доволен от победата на руския национален отбор по хокей на лед на Олимпийските Игри в Пьонгчанг. "Гордея се, че въпреки санкциите и забраните, нашите спортисти не се отказаха. Напротив, те доказаха, че сме голяма спортна нация!" Рустам казва, че представянето на Олимпийските и Параолимпийските игри е крайната му цел в живота.
Рустам има 118 хил. последователи в Instagram, където говори много за живота си. "Основният фокус на моя блог е да докажа, че независимо от ситуацията, можеш да преодолееш всичко и да промениш нещата към по-добро. Искам да докажа, че увреждането не е присъда за лишаване от свобода, а по-скоро нова страница в нов живот със свои собствени приключения".
С видеоклиповете си Рустам се опитва да развесели хората. "Животът е красив, без значение какво се случва. Винаги казвам на моите читатели, че човек не трябва да се оплаква и да погубва живота си; 24-те момчета, които умряха, когато рухнаха казармите, щяха да са много щастливи, ако бяха на твое или на мое място. Но те са погребани в земята. Смятам, че това е добра причина да не се отказваме".
Много последователи казват, че Рустам ги вдъхновява. "Получавал съм писма от хора, които казват, че съм ги спрял да направят най-лошата грешка в живота си – да извършат самоубийство. Много е хубаво да знам, че моят пример помага на другите да не се отказват; само заради това си заслужава да оцелея и да се боря! "
Последователите питат Рустам за ежедневния му живот. Той показва джаджи, които има в апартамента си – например специални уреди, които му помагат да си вземе душ. Също така Рустам обикаля Уфа и проверява колко добре е съобразен градът с нуждите на хората с увреждания. В това видео Рустам говори за това как използва колата си.
"Поръчах ръчен контрол в Москва, след като си купих колата. Това е много добро, висококачествено немско оборудване, което направи живота ми милион пъти по-лесен". Но Рустам признава, че оборудването е доста скъпо.
Един от най-силните източници на вдъхновение в живота на Рустам е неговата съпруга Индира. "Мога да говоря безкрайно за жена ми; тя е страхотна. Тя ме спаси и ме издърпа през тази трагедия. Тогава бяхме се виждали в продължение на пет години и тя остана при мен и не се страхуваше да ме приеме с уврежданията ми", казва Рустам.
Той признава, че първоначално се е страхувал, че Индира ще го напусне. След като се събудил от комата, когато речта му се завърнала, той я попитал и и казал, че, ако иска може да си тръгне. "Но тя отговори, че, независимо дали имам крака, или не, тя ме обича много и никога няма да ме напусне. След тези думи тя стана моята най-силна мотивация да се боря за живота и бъдещето си".
Рустам казва, че Индира го е спасила. Тя винаги е била на негова страна. Тя го е хранела с лъжица в интензивното отделение и се е грижела за него, сякаш е бебе. "Много я обичам и всичко, което съм постигнал досега, е благодарение на нея". Наскоро двойката се сдоби с дъщеря.
"Подкрепата на най-близкия и най-скъпия е много важна в такива ситуации. Казвам на всички, че човек е в състояние да постигне много неща, но когато другите вярват в него, той е способен да постигне невъзможното. Индира вярваше в мен, тя вярваше, че мога да оцелея и да преодолея съмненията си, моите страхове и цялата ми болка. Нейната подкрепа и вяра ми дадоха крила".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си