Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Знаеш ли какво наистина шокира руснаците, когато гледат блестящия филм "Големият Левандовски" на братята Коен? Това е килимът, който "на практика изпълваше стаята". Макар момчето да го използва правилно, като го е сложило на пода, рисунъкът му изключително силно напомня на старите килими, които се закачат на стените в къщата на баба. Отново възниква въпросът: "Защо и за какво?"
Килимите нахлуват в руските апартаменти през 60-те години и причините за това са различни, така че да изясним нещата стъпка по стъпка. През онази епоха на масова урбанизация милиони хора изоставят домовете си по селата, жилищата и дори фургоните, където временно са настанени, за да се преместят в току-що построени апартаменти в града в бетонни панелки евтино строителство. Тези сгради стават известни с трудно произносимото си име "хрушчовки", защото са построени през епохата на управлението на Никита Хрушчов. Апартаментите са много студени през зимата (бетон!), и затова хората започват да използват вълнени килими за изолация, особено в северните райони и в Далечния изток. "Все тая ни беше как ще изглежда ", казва Сергей, блогър от Сибир. "Само че, когато навън е -40 и свещта, която си запалил близо до стената във всекидневната, започва да гасне от студено течение, по-добре е да използваш килими, отколкото са хванеш настинка, докато спиш".
Стените на "хрушчовките" не са били само студени, но и тънки, толкова тънки, че понякога е било трудно човек да спи в стаята, ако някой гледа телевизия в кухнята, а да не говорим за кавги между съседите или пък за деца, които вдигат врява. Така че килимите са служели и за изолиране от шума. И на последно място, но не най-маловажно, те са красиви по свой начин, най-вече произвежданите в републиките на Съветския съюз: Таджикистан, Туркменистан и Казахстан.
Разбира се, мюсюлманските страни от Средния изток въвеждат декоративните килими в средновековна Европа. В Персия (древен Иран) килимите по стените са възприемани като истински съкровища заради сложния процес на производството им. В Европа от 16 век килимите (получавани като подарък или купувани от Изтока) са показател за високо положение в обществото. Същото се случва и в Русия, където царете често получават скъпи килими от източните посланици. Стените, подът и таванът на спалнята на цар Алексей през 17 век са били декорирани с прекрасни килими и гоблени. Тази тенденция се подема от благородниците и се запазва през следващия век, когато Петър Велики създава кралската фабрика за гоблени, с които да се декорират царските сгради. През 19 век килимите започват да се появяват в домовете на руските богати селяни и хората, които искат да покажат, че са богати като аристократите.
В съветски времена килимът също е символ, че нещата ти вървят добре, защото килимите са могли да струват доста пари. При заплата от 120-150 рубли цената на един килим е варирала от 125 рубли (през 1961 г.) до 300-500 рубли (през 70-те), само че това са били килими, направени в Съветския съюз. Китайските и виетнамските са имали наистина шеметни цени, достигащи 1500 рубли.
По онова време обаче не е можело да влезеш ей така в един магазин и да си купиш килим. Съветските граждани е трябвало "си издействат" (на руски доставить) на практика всички скъпи мебели или красиви предмети за обзавеждане на апартамента си. Имената на потенциалните купувачи са се включвали в списък по хронологичен ред и обикновено хората е трябвало да чакат доста време, до една година, за да си купят желания килим. Същото е важало за шкафовете, пералните машини и мелачките, чашите и стъклени сервизи за хранене, които са пълнели тези шкафове. Само че всичко това, чийто върхов акцента са били вездесъщите седем слончета от мрамор, е завършек на стабилната картина на апартамента на един инженер или служител на добра позиция. Най-богатите са имали и килими, с които да покрият пода, който също е можел да бъде много студен.
В СССР килимите се превръщат в необходим предмет от всекидневието. Потвърждение за това е едно суеверие, свързано с килимите. Твърди се, че "килимите не бива да се заковават на стената с пирони, защото това ще предизвика кавга в семейството". Това поверие прилича на старото руско вярване за солта: "Ако разпилееш сол, ще се скараш с този, който те е видял да правиш това. Същността на двете суеверия е една и съща – и солта, и килимите обикновено са били много скъпи и не бива да се учудваме, че повреждането им или разхищението им е можело да предизвика конфликт. В Русия килимите по правило се окачат на стените с малки кукички.
Да се надяваме, че вече знаете необходимото за руските килими. И, за да приключим този преглед, би трябвало да споменем, че днес младите дизайнери, артисти и ексцентрични руснаци възродиха модата на килимите по стените и дори им измислиха забавно име "Неговата истинска вълна". Така че, не е толкова лоша идея да си сложиш един и в твоя апартамент.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си