Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Петък, мразовито зимна утро. Пътувам до известна боксова зала в североизточната част на Москва - в клуба КИТЭК. Това е модерно място, което има 240 хил. последователи в Instagram. Несъзнателно очаквам да видя нещо по-скоро шикозно, но пътят се гмурва в мрачна промишлена зона с хангари и складове. Съмнително гледам на навигатора в телефона и си мисля, че той лъже. Да, ама не, маршрутът към популярния клуб наистина минава през зеленчуковата база, откъдето един след друг излизат внушителни тирове.
Внимателно избягвам товарачите с колички и сандъци и стигам до едноетажна сграда, която прилича на хангар с табелка "БК КИТЭК".
Прекрачвам прага на залата и веднага ме удря миризмата на спарена мъжка пот, мръсни чорапи и стари обувки. Един след друг в залата се появяват намръщени млади хора с кавказки черти.
Обзема ме чувството, че залата е като тренировъчната база на героя на Силвестър Сталоун в "Роки". Нали си спомняте, в нея никому неизвестният италиански боксьор се бие на ринга, "за да преживява" и изведнъж получава шанс да преобърне живота си и да се бие със световния шампион. Енергията на залата е такава, че лесно можеш да се почувстваш като част от този филм. Изглежда нещо подобно изпитват и обикновените младежи, които се боксират един с друго край мен. Тук има всичко необходимо, за да станеш истински шампион: от всевъзможни боксови чували и тежести до бойна конкуренция (от новаци до професионалисти) и строг треньор, който не си пести думите и ти казва право в очите всичко, което трябва да направиш.
И ето го треньорът, при когото тук се стичат тълпи от млади хора! Това е ефектна блондинка с татуиран булдог на дясната китка. Древните индийци биха казали, че това животно е нейният тотем. Светлана Андреева по непостижим начин си остава женствена и в същото време прагматична като мъж. На веждите и устните има татуировки, а изпод "момчешката" шапка се подава къса коса с боядисани кичури, на ушите има обеци със светлосини скъпоценни камъни.
Светлана ни посреща в стаичка с размери два на два метра. Наоколо има храна от фастфуд - пици, осетински пирожки и хинкали. Казва, че няма нито време, нито желание да готви вкъщи.
На стените на "офиса" на най-известната руска боксьорка (тя има 110 000 последователи в Instagram) са закачени нейните медали и плакати с мачове на най-известните боксьори от нашето време - Ломаченко, Пакяо, Кото, Канело и други.
До Светлана са нейните подопечни – няколко сурови боксьорi, които също тренират момчета в залата (притокът на клиенти, които искат да ги тренира жената боксьор, е толкова голям, че момчетаta са изпълнили залата до краен предел и ръководителят има нужда от няколко помощниci, за да следи всички). През цялото време тя върти в ръцете си клечка за зъби и с недоверие поглежда към нас.
Нейният спортен път започва още през 1990-те, след като съветските зрители се запознават с Брус Ли, Жан Клод ван Дам и Джаки Чан.
Светлана още като малка се запознава с "бойните спортове". При това сама. Всичко започва с таекуондото и удари с крака, след което към ударната техника бързо се добавя и "работа с ръце", за да се премине към професионален бой и после да се печелят пари.
"Момичета в бокса тогава, както и сега, на практика не е имало. Налагаше се да тренирам и да се бия на ринга с момчета. Към 2000 г. се преместих в Москва и повече не можех да вися на шията на родителите си. Трябваше да решавам въпроса с парите самостоятелно и тъй като нямаше нито заплати, нито стипендии за професионалните спортисти в Русия по това време, започнах да се бия за пари, за да забавлявам публиката", разказва Светлана.
Първите боеве срещу заплащане на момичето са в клуб "Тропикана" в самия център на столицата, на "Арбат".
"Плащаха баснословни пари за онези времена - $200 за бой. За сравнение тогава човек можеше да си наеме в Москва едностаен апартамент за $ 100. Затова два-три пъти месечно през почивните дни излизах на ринга и така си изкарвах хляба", продължава Светлана.
Това са боеве без правила по дисциплината кумите (след няколко години благодарение на UFC те ще преминат в категорията смесени боеве и ММА).
"Случваше се да се бия и на улицата. И тук няма красиви истории – заради едно такова сбиване се оказах на крачка от пандиза. Стана ясно, че не винаги мъжкият пол постъпва мъжки. След като момиче ги фрасне, някои от тях бягат и пишат заявление в полицията", казва Светлана.
Ситуациите, по думите ѝ, били абсолютно битови, с каквито всеки човек се сблъсква в един или друг момент от живота си.
"Веднъж излязохме на майските празници на шишчета и ни се натресоха пияни "местни". Започнаха да досаждат на сестра ми – искаха да се запознаят, да пийнат и т.н. Тя им отказа, те не схванаха. След това в разговора се включих и аз. Един от подпийналите ме блъсна и започна да ме нагрубява. Предупредих го да не прави това и след като той замахна срещу мен отново, го ударих в лицето", разказва Светлана.
Тогава той с приятелите си хуква към болницата, където му наместват челюстта, а след това и в полицията, където пише заявление за нанасяне на тежки телесни повреди.
"Отнесох се изключително несериозно към тази ситуация - мъж да напише заявление в полицията срещу момиче? Казал, че съм му счупила челюстта? В Русия? Всичко това изглеждаше невероятно точно до момента, в който във влака по време на пътуване за поредните състезания към мен се приближиха полицаи с думите, че за мен има заповед за федерално издирване", допълва момичето.
От този момент в живота ѝ настъпва тревожен период, който завършва само по едно случайно стечение на обстоятелствата – променя се членът, по който тя е обвинена и я амнистират заради изтичане на срока на давност на престъплението. "Просто ми провървя, че през този период от живота ми непрекъснато пътувах от единия до другия край на страната по състезания. Иначе щях да отида в затвора заради побой на пиян ухажор", казва тя.
Вече дълги години Светлана тренира мъже в своя боксьорски клуб. Казва, че младите хора идват и безпрекословно слушат жена, защото има с какво да сравнят тези тренировки.
"В началото има много недоверие и всякакво "неразбиране". Когато обаче човек идва от други клубове и от псевдотреньори експерти, той разбира, че тук намира това, което е търсил. Добре че има Instagram, където мога да покажа своите треньорски качества и професионално да отговаря на нападките на диванните генерали и експерти. Другите хора виждат това и идват да се занимават", разказва момичето.
По думите ѝ двата ѝ акаунта с 240 000 и 110 000 последователи са се завъртели сами. "Ако съдържанието е интересно, човек се включва и идва в залата".
Днес в клуба ѝ в буквалния смисъл на думата и ябълка няма къде да падне. На човек му се струва, че отнякъде случайно може да дохвърчи юмрук.
Нали обаче шампион се става именно в остра конкуренция и с всекидневни тренировки?
Гледайте и това ВИДЕО: Рекорд на Гинес на Червения площад - най-масовата тренировка по бокс!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си