Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Представи си, че излизаш да хвърлиш боклука, а пред вратата ти - мечка. Колкото и невероятно да изглежда, но в Русия все пак има такива места. Периодично жителите на Белушая Губа, едно от селищата в Нова Земя, се сблъскват с тези представители на дивата природа. Нова Земя е архипелаг в Северния Ледовит океан с население само 2500 души. През февруари 2019 г. в местното селище дори е въведен извънреден режим заради нашествия на мечки: те идват на територията, където живеят хората, търсят храна в кофите за боклук, влизат във входовете на жилищните сгради, а някои дори нападат хора. За щастие всичко се е разминало без жертви.
Освен с мечките, местните хора са свикнали с арктическите ветрове и преспи, които могат да са високи колкото двуетажна къща. Ако снегът стане чак толкова много, хората излизат на улицата направо от прозорците. Полетите със самолет до най-близкия град – Архангелск, могат да се чакат повече от седмица, защото постоянно ги отменят заради лошото време.
При все това в селището има всички необходими условия за живот – училище, детска градина, басейн, детско кафене, достъп до интернет. Основното развлечение тук е риболовът. В популярната руска социална мрежа "ВКонтакте" има общество, в което бившите жители на Нова Земя дават израз на носталгията си по детството, изпълнено с трудности и приключения.
Оймякон официално е най-студеното село в Русия, където температурата може да спадне до минус 60 градуса.
Местните жители носят кожени палта не заради красотата, а за да оцеляват. Миглите им се покриват със скреж на улицата, а когато децата отиват на училище, по пътя трябва да влязат в близкия магазин, за да се стоплят. Всички местни шофьори слагат двойни стъкла на колите си, завиват двигателите с одеяла и на пътя никога на изключват двигателя – вероятността автомобилът да не запали втори път и да останеш насред безлюдния заснежен път е прекалено голяма.
И въпреки това Оймякон привлича туристи - гости от други градове и страни се къпят в минералните извори, яздят местни коне и се возят на впрягове с елени. Тук е идвал дори Том Харди.
Вземи студове от минус 60 градуса, добави фабрики, които изхвърлят вредни вещества, и ще получиш идеалната локация за нова част на компютърната игра Fallout. Или пък Норилск, който всяка година влиза в рейтингите на най-замърсените градове в Русия (а понякога и в света). В града се добива платина, злато, сребро, никел и мед и затова въздухът е мръсен, а пейзажите са постапокалиптични.
Освен това в града можеш да усетиш всички прелести на полярната нощ, която тук продължава 45 дни. От Норилск няма наземни връзки с други градове. Тук се наблюдава редовно и явлението, наречено "Черна виелица" - силен вятър със скорост над 40 м в секунда, който след това преминава в ураган, способен да повали хората на земята. Някои жители на града страдат от депресия заради тъмнината и постоянни студ.
Правят се опити разбира се положението да се подобри. В Норилск през 2016 г. бе затворен заводът за никел и в резултат въздухът в градската зона спадна с 30% (е, истината е, че и работните места останаха по-малко).
Тук може да се види и Северното сияние.
Селцето в южната част на Дагестан е разположено на височина 2560 м над морското равнище и е най-високопланинското селище в Европа. Туристите се задъхват на такава височина от недостиг на въздух. Снегът периодично заличава пътищата и Куруш остава откъснат от света за седмици.
За да оцелеят, местните жители отглеждат картофи и развъждат овце, които буквално спасяват селището от измиране – овцете се използват и за вълна, и за мляко, от което се прави сирене.
Местното училище изпитва проблеми с намирането на учители, защото малцина биха се съгласили да работят толкова далеко от градовете. Куруш обаче привлича туристи – именно от тук алпинистите започват изкачванията си към невероятните върхове на Кавказките планини.
През 50-те години на ХХ в. в селце край Бяло море живели и ловили риба около 1500 души. Към 2010 г., при последното преброяване на населението в Русия, в Шойна са били останали не повече от 300 души. Причината за това е риболовът с трал, довел на практика до пълното изчезване на рибата и унищожаването на водораслите, които са спирали вятъра да разнася пясъка извън очертанията на брега. В крайна сметка селцето е засипано напълно от пясък, включително и къщите на останалите жители, а Шойна е станала най-северната пустиня край море.
Някои от жителите са принудени да излизат от къщите си направо през прозорците, тъй като пясъкът напълно е затрупал вратите. Хората оцеляват най-вече като отглеждат гъски и яребици и имат собствени градини. Транспортна връзка с полуострова има веднъж седмично – до Архангелски или Нарян Мар. Всички необходими продукти, гориво и строителни материали местните жители се докарват сами – през лятото по морето, а през зимата – по зимния път със снегоходи. От достъпните развлечения тук са само танците и интернетът.
Шойна е непопулярна сред туристите заради разрухата, но в селището има немалко живописни пейзажи. За да привличат бъдещи туристи, жителите на Шойна пуснаха видеоклип, който разказва за красотите на селото.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си