"Какво вършим по време на карантина? Редим пъзели, правим колажи, рисуваме цветни картинки, докато флумастерите не свършат <...> о, да, и си отглеждаме дърво", казват 22-годишните гимнастички Дина и Арина Аверини, докато описват с какво се занимават, освен с гимнастиката.
Гимнастичките Дина и Арина Аверина се представят на 7-мото Новогодишно шоу за олимпийски шампиони "Лед и огън" в Москва.
Александър Вилф/Global Look PressВъпреки локдауна през пролетта, момичетата имат много малко почивни дни - тренират почти ежедневно по строга програма.
"Ставаш, измиваш си лицето, минаваш на медицински преглед и отиваш в спортната зала - хореография, тренировки, ден след ден. С други думи, не сме променили графика си ни най-малко", казва Дина в документален филм на Match TV.
Дина Аверина
Global Look PressМомичетата познават изтощителните тренировки, иначе едва ли биха спечелили толкова много златни медали на Световното първенство по художествена гимнастика (Дина 13, Арина 4).
Родени в Заволжие, малък град в района на Нижни Новгород (369 км от Москва), те започват да тренират гимнастика от ранна възраст, още преди да тръгнат на училище.
Отначало бъдещите шампионки съчетават училището и спорта, но когато навършват 14 години, се местят в Москва, за да тренират при олимпийския треньор Вера Шаталина, която работи и с Алина Кабаева.
"За първия тренировъчен лагер отидохме в Хърватия, където тренирахме със звезди на гимнастиката <....> Бяхме зашеметени, защото за нас това беше възможност едно на милион", споделя Арина своите спомени от първите тренировъчни сесии.
Арина Аверина на Световната купа по художествена гимнастика 2019 г.
Enrico Calderoni/Global Look PressНяколко години по-късно те грабват първите си титли - първо Дина печели шампионата в Москва през 2014 г., след това, същата година, сестрите отиват на Гран При в Холон, където Арина печели злато. През 2017 г. и двете сестри грабват златни медали на Световното първенство в различни дисциплини.
Момичетата казват, че в началото на кариерата си се състезавали една с друга.
"Трудно беше за Дина, когато аз бях първа, а тя втора, разстройваше се и дори се разплакваше", признава Арина.
Арина Аверина на Световната купа по художествена гимнастика 2019 г.
Franco Romano/Global Look PressНо докато растат, сестрите прекратяват съперничеството и днес не показват нищо друго, освен грижа и подкрепа една към друга на всяко състезание.
И двете са успешни в собствената си дисциплина: Дина се представя по-добре с обръч и бухалка, Арина с топка и лента, обясняват те в тв шоуто "Вечерний Ургант" по руския "Первый канал". Те са различни и като личности, но това изобщо не им пречи да бъдат приятелки и да прекарват цялото си свободно време заедно.
Дина Аверина на Световната купа по художествена гимнастика 2019 г.
Enrico Calderoni/Global Look Press"Имам силен и сериозен характер, Ариша (Арина) е по-мила, мека. <...> Но ние имаме едни и същи вкусове и интереси, така че винаги сме на едно мнение. Никога не ни е скучно и сме винаги заедно, можем да си чатим дълго и да си кажем всичките си тайни и проблеми и никой няма да разбере", казва Дина.
През февруари 2020 г. Дина наранява гърба си, но въпреки това се състезава на руското първенство.
"Болката беше жестока. Не може да се сравни с нищо, не беше като нищо, което бях преживявала преди", описва Дина контузията си. Няколко месеца по-късно, когато се възстановява достатъчно, тя участва в друго международно състезание, което се провежда онлайн поради пандемията от коронавирус.
Дина Аверина на 36-тите финали на Световната купа по художествена гимнастика през 2018 в "Арена Армеец" в София, България.
Global Look Press"Отначало ме беше страх. Помислих си: какво става? Но не ми помогна фактът, че контузията ми се случи в същата зала. <...> Малко треперех. Но когато излязох, видях килима и съдиите, се успокоих", казва Дина.
Същевременно сестрите са напът да си осигурят място на Олимпийските игри през 2020 г. в Токио, преди събитието да бъде отложено на 2021 г. поради коронавируса.
Арина Аверинана втория ден от квалификациите; 37-мо Световно първенство по художествена гимнастика в Азербайджан.
Улрих Фасбендер/Global Look Press"Бяхме на тренировка, когато научихме, че Олимпиадата е отменена. Спогледахме се и седнахме. Сега защо да се занимавам с тренировки? <...> Но всъщност стана по-лесно. Сега тренирам не за Олимпиадата, а просто за удоволствие", обяснява Дина.
Независимо от това, сестрите все още се надяват да стигнат до отменените олимпийски игри през 2021 година.
"Остава да видим кой ще влезе в отбора на Русия, защото имаме много таланти и всеки заслужава шанс за Олимпиадата", настоява Арина.
"Не можеш да се отпуснеш, не можеш да загубиш мястото си, трябва да идваш всеки ден и да даваш всичко от себе си", вярва Дина.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си