Защо руснаците спасяват развалини на тевтонски замъци?

Андрей Новожилов @peps39; Анна Гребер @struzhka_v_dome
В най-западната територия на Русия, която по-рано е била германска, са останали множество развалини на замъци на старите врагове на Рус – тевтонските рицари. Намерили са се хора, които ги спасяват от по-нататъшно разрушение и се надяват някога да ги възстановят.

Най-западната част на Русия – Калининградската област – е уникален регион. Той става част от Русия в края на Втората световна война, след като няколко века е в пределите на Прусия, а преди това пък на държавата на Тевтонския орден. За рицарското минало на Калининград (преди 1946-а Кьонигсберг) днес напомнят десетки руини на старинни замъци и църкви насред жилищни райони. През почивните дни доброволци идват на едно от тези места, за да съберат боклука и падналите клони. Те се наричат "Пазителите на руините". 

Защо да бъдат спасявани руини?

"Всичко започна с няколко души, а сега на нашите съботници идват средно по 70-80 доброволци", казва координаторът на "Пазителите" Светлана Назарова. Всички тези хора са от Калининград и околностите. През седмицата те ходят на най-обикновена работа, а в събота и неделя се отдават на спасяването на архитектурата. 

Жителят на Калининградска област Василий Плитин основава движението през 2020-а. В детството си Василий, както и много хора тук, прекарва свободното си време в игри на руини на тевтонски замъци и изоставени пруски църкви, а вече в зряла възраст започва да събира единомишленици за почистване на териториите около тях и еднократните акции се превръщат в ежедневие. Те получават широк отглас в социалните мрежи.

Василий и Светлана

В различно време тези здания са били използвани и като отбранителни съоръжения, и като казарми, и за административни нужди, но с годините стените и вътрешността им са овехтели. Много от тях са пострадали по време на войната. Днес от някогашното величие са останали само развалини, които за местните жители са станали обичайна част от околната среда. Някои хора виждат от прозорците си небостъргачи, а някои – разрушена 600-годишна църква. 

"Случва се местни жители сами да се присъединяват към нас, но не толкова често", казва Светлана. "По правило на тях изобщо не им е до тези развалини, освен това някои руини са в потискащи райони и страдат от ръцете на самите жители".

Тъй като всичките тези развалини са обекти на културното наследство (а от 2010-а те освен това са под юрисдикцията на Руската православна църква), не е възможно просто така не само да бъдат реставрирани, но дори и консервирани – за целта са необходими и специални лицензи, и архитектурни експерти, и големи финансови средства. Единственото, което доброволците могат, е да направят територията около старинните стени малко по-чиста. И дори такива акции "пазителите" задължително трябва да съгласуват с местните власти, които се отнасят към доброволците много лоялно и понякога им осигуряват инвентар за почистването. 

Според примерни оценки на "пазителите" вече са почистени почти тридесет обекта, като на някои от тях те са се трудели не веднъж.

"Главната ни задача е да се махне растителността, боклукът, внимателно да се подредят падналите парчета тухли и керемиди", казва Светлана. "В селцето Ушаково край Калининград бяхме пет пъти: изсякохме дърветата, които бяха израснали във вътрешността, окосихме територията наоколо, включително и край бившето гробище, изчистихме и кулата от полепнала пръст, вадихме пънове". И колко красиво стана!

Знаменск

Колкото и невероятно да изглежда, след като руините бъдат почистени, на практика на тях вече не се трупат боклуци – местните жители се отнасят към тях с по-голямо съзнание, а не като към бунище. А ако доброволците видят, че покривът или стените са пред срутване, те съобщават това на администрацията с надеждата, че тя ще вземе поне някакви мерки за спасяването на паметника на културата от разрушение. 

"Понякога избираме за почистване обекти, които са твърде далече от Калининград. Пътят до тях отнема повече сили, затова в перспектива бихме искали да намерим активисти по места, които сами да следят за състоянието на тези обекти", казва Светлана. 

Туризъм по изоставени руини

"Пазителите на руините" казват, че вероятно е невъзможно пък и не е нужно да се възстановят всички обекти, но би било чудесно да се включат в туристически маршрути дори в този им вид. Трябва обаче да се следи в какво състояние са те, защото те продължават да се рушат. Необходимо е руините да се спасят, всяка година има значение,  казва Василий. – Трябва да ги спасим от пълно унищожение и да ги направим достъпни, безопасни и привлекателни за туристите". "Пазителите" биха искали да се появят някакви исторически паркове около тези старинни замъци и църкви, където биха могли да дойдат хора, да прочетат информация за сградата и да се разходят из околностите.

Сватба в Храброво

В областта вече има успешни примери за туризъм "из Средновековието", казва Светлана: например семейството предприемачи Надежда и Сергей Сорокини са взели под аренда замъка Валдау (на 15 км от Калининград) от 1264 г. и самостоятелно го възстановяват. По-рано този замък е бил резиденция на Великите магистри на Тевтонския орден. През съветските години тук е бил настанен селскостопански институт, а днес е останал само краеведческият музей в едно от крилата. Сорокини са разчистили територията, ремонтирали са част от помещенията, които туристи могат да посещават, и дори отглеждат в парка местния сорт аспержи за продажба. 

Руините на църквата Велау в Знаменск (50 км от Калининград) получават втори живот – тук вече се организират концерти и сватби. 

Рагнитский замък през 1939 г.

А в самия център на град Неман (120 км от Калининград) се намира замъкът Рагнит. През историята си от над седем столетия крепостта е преживяла безброй нападения и пожари и всеки път е била изграждана отново. По време на Великата отечествена война Рагнит е силно разрушен и до неотдавна изоставен.

През 2019 г. замъкът е взет под аренда от местния предприемач Иван Артюх, който е запален по историята. Заедно с "Пазителите на руините" и други доброволци разчистват руините от камъни и боклуци и вече организират екскурзии в замъка. 

Иван казва, че заедно с екипа би искал да възстанови замъка. "Сега подготвяме документите, които ще ни позволят да участваме в програмата за реставрация на паметника с кредит при благоприятни условия. Ако имаме късмет, ще получим заема и ще започне строителните дейности", разказва Иван за проекта "Замъци и семейства". 

Според Иван това ще позволи проектът му да бъде забелязан и от чуждестранни културни програми и така да стане част от международното историческо наследство. 

Разходете се с нас из тези 7 ФАЛШИВИ готически замъка в Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"