Съветският генерален секретар Никита Хрушчов за първи път пробва хотдог през 1960-те по време на посещението си в месокомбинат в САЩ. Кренвиршът в питка го впечатлява толкова силно, че той издава заповед хотдогът да бъде включен в съветското меню. Така, според легендата, в СССР се появява… не, не хотдогът, а колбасът в тесто (оригинално немско изобретение, известно още като "würstchen im schlafrock" – наденичка в нощница").
Наденичката (или кренвирш), запечена в тесто, в съветските години е една от най-популярните улични храни и закуски в училищните и студентските столове. Днес тя вече не се ползва с такава популярност, но все още си има почитатели. 32-годишният инженер Николай Позин от Челябинск обикаля Русия в командировки и паралелно с това се опитва да намери кренвиршки навсякъде. И, разбира се, да ги дегустира.
Челябинск №1
Челябинск №2
Владивосток
Идеята за това необичайно хоби се появява преди 3 години. "Обещах, че ще си направя страница в Instagram, но да качвам мои собствени снимки ми се стори много скучно. Спомних си, че като дете обичах колбаси в тесто и веднъж снимах една такава закуска в Уфа (не помня защо), – обяснява Николай. –Тъй като пътувам в различни градове по работа реших да снимам за спомен от тези места именно това, което ми харесва".
Алдан
Тюмен
Серов
Казан
Николай признава, че не се опитва да сравнява вкуса им. Преди всичко ги купува и снима за спомен от местата, където е бил. А най-вкусни за него са носталгичните колбаси на клечка: "Продаваха ги около леденото градче в будки, когато ходех там с родителите си. Днес ги наричат корндог".
Санкт Петербург №1
Санкт Петербург №2
Якутск №1
Якутск №2
Според Николай той все още не е срещал несполучливи кренвиршки. "Нито веднъж не съм си купувал кренвирш, който да не съм смятал да изям и да не съм изял. И до днес съм жив и здрав, следователно може да се направи изводът, че не съм попадал на несполучливи", казва той и допълва със смях, че "когато тестото не е отделно от наденичката, всичко е отлично".
Пикалево
Краснодар
Челябинск №3
Челябинск №4
Към днешна дата в колекцията има около 20 снимки на кренвиршки от различни градове. "Разбира се, можеше и да са повече, но често трудно се намират. Дюнерът е къде-къде по-популярна и леснодостъпна бърза храна. Например във Владивосток намерих кренвиршка съвсем случайно, докато си купувах разни китайски бисквитки, а когато търсех целенасочено не успях да намеря", казва той.
Недалеч от компресорната станция "Пристанищна", Виборг
На 200 км от Югорск, столова
Нижний Тагил
Екатеринбург
Когато хората разберат какво е хобито му, повечето се смеят, което радва Николай. "Веднъж бях в една столова и започнах да снимам кренвиршката, която си бях купил. Готвачите ме видяха и помислиха, че не го правя добронамерено (според тях формата на закуската не беше много хубава, но за мен това не беше важно)". Тогава той им показва своята колекция от снимки и в отговор му предлагат да му направят специална кренвиршка на заминаване. "Естествено се съгласих и по-късно получих уникална кренвиршка. Това бе единственият път, в който хобито ми ми донесе нещо материално (и много вкусно)".
Нимнирски, преди Николай да покаже хобито си на готвачите
Нимнирски, подаръкът от готвачите
От всички заснети кренвиршки, казва Николай, любимата му е тази, която е изял във Виборг: "За мен тя беше най-романтичната".
Виборг
Сега той планира пътуване до Набережние Челни, където отзивите за местните кренвиршки са отлични.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си