Защо в Сибир се кланят на мечки?

Поклонението на мечката е вид културен феномен, някога често срещан в Забайкалието и Амурския регион. Среща се и днес сред представители на малки народи, които пазят традиционния си начин на живот.

SSPL / Getty Images

Мечката като прародител

В Сибир живеят евенки, ханти, манси, нивхи, улчи и много други коренни народи. Някои от тях все още вярват, че всеки има животно прародител. То не само е дало началото на рода, но и го придружава през целия живот.

Eric CHRETIEN / Gamma-Rapho via Getty Images

Често такива животни стават обитателите на региона, благодарение на които хората "оцеляват" в различни ситуации. Едно от тях е мечката. Има много традиции, свързани с култа към нея, които все още се спазват в редица малки групи.

Стрелба с лък на мечи празник

Черныш / Sputnik

Евенките, коренно население на Източен Сибир, наричат ​​мечката "амикан" (дядо, старец), "амакчи" (прадядо), "ами" (баща) и други думи, свързани със семейството. Един от основните занаяти на хората е ловът. Всяка зима те напускат селата си и отиват в отдалечени райони на тайгата. Въпреки сакралността на мечката, тя също става мишена – най-вече заради ценната мазнина, която има лечебни свойства.

Евенките вярват, че всеки ловец може да убие само строго определен брой мечки и за превишаване на този брой ловецът ще бъде наказан от висши сили и ще загуби живота си. Следователно процесът на убиване на животно е придобил ритуални характеристики. Ловецът се извинява на звяра и обяснява защо е започнал лова. Месото понякога се заравя, а понякога се яде. След лова се устройва нещо като погребение за мечката. Костите и главата се поставят в специална дървена къща, която се ориентира в посоката, в която мечката е вървяла, преди да бъде убита. Евенките вярват, че тогава няма да бъдат преследвани от духа на убитото животно.

По-късно се извършва обредът "такамин" (за измама на мечката). Всички участници в лова се хранят с месо от убита мечка и пожелават на ловеца, който я е убил, късмет, здраве и много повалени елени. Самият ловец е последният, който започва да се храни, а очите от главата на животното се окачат на чума (къщата) на ловеца.

Демонстрация на меча кожа, 1973 г., Република Бурятия

В. Белоколодов / Sputnik

Култът към мечката съществува и сред бурятите. Подобно на евенките те смятат животното за "член на семейството" и го наричат бабагай – обща дума за всички по-възрастни роднини. Именно бурятският фолклор поражда двете най-често срещани митични версии за произхода на мечката. Първият предполага, че ловец доброволно се е превърнал в мечка заради завистта и злобата на окръжаващите го. Според втората версия човек е бил превърнат в мечка за лошо поведение – алчност, жестокост, подигравка. Благодарение на комбинацията от шаманизъм и тотемизъм, бурятите имат поверие, че мечката е най-могъщият от всички шамани.

Ловец в бойна готовност, 1912 г.

Кунсткамера / Russia in photo

Мечи празник

Най-ярката проява на култа към мечката е празникът на мечката. Всеки народ има легенда за своя произход. При евенките тя е такава: едно младо момиче, което отишло в гората, се озовало в леговище на мечка и решило да прекара зимата там. През пролетта, след като се прибрало у дома, то родило мече, което отгледало като син, а след време се омъжило и родило момче. Когато братята пораснали, решили да премерят силите си и човекът убил мечката. Умирайки, тя казала на брат си как правилно да ловува мечки и да ги погребва. Легендите може да са различни, но всички имат общ мотив – мечката избира човек, на когото предава свещени знания за лова и правилното отношение към близките му.

Втори ден от мечия празник, изкарване на мечката, айните от о. Сахалин

Бронислав Осипович Пилсудский / Свободни източници

За някои народи празникът е свързан с успешния лов на мечка, за други е цикличен и се провежда през януари или февруари. Централното събитие е трапеза – месото на убита мечка се яде през нощта, от началото до края на празника, а един от роднините на ловеца яде сурово месо, за да придобие меча сила, мъдрост и навици. В паузите между храненията те танцуват, пеят песни и играят.

Трапезата на третия ден на мечия празник

Бронислав Осипович Пилсудский / Свободни източници

Обичайният празник не е свързан с лов. Понякога се празнува като помен за починал роднина, чиято душа се предполага, че е преминала в мечка, а понякога и като ритуален празник, по време на който племето благодари и умилостивява духовете. Ако се намери мече в гората, се отглежда в клетка в продължение на три години, в началото домакинята дори го кърми като дете и го нарича синко. След три години собственикът предлага вино на домашните духове и се извинява, че не може повече да държи мечката. След това, заедно с гостите, той се приближава до клетката и храни звяра. Мечката се освобождава и се развежда по къщите, всички посетени черпят животното и му се кланят, за да получат благословия за дома си. На специално подготвена площадка мечката се убива и одира, а главата и кожата се спускат в къщата през комина. След ритуала започва вечерята. Яде се варено мечешко месо, което се изважда от котела с черпак с изображение на мечка и се сервира в специална дървена посуда. Костите се събират и дават на стопаните с различен вид подарък.

Показването на костите на мечката, четвърти ден от мечия празник

Бронислав Осипович Пилсудский / Свободни източници

Преди края на празника старейшините седят цяла нощ до черепа на мечката и разговарят с нея.

Талисман череп на мечка

Роман Денисов / ТАСС

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.