Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Белоруски драники, сибирски пелмени, кавказки шашлик, отгоре задължително майонеза и да се яде с хляб: такива блюда е можело да намериш във всяка столова на Съюза. Съветската кухня не само е събрала в себе си най-питателните и в повечето случаи лесни за приготвяне национални блюда на народите на страната, но е създала на тяхната основа и нови. В резултат на този кулинарен микс са се получили съветските специалитети.
Напитката "Байкал", измислена през 1973 година, трябва да стане съветският аналог на американската "Пепси". Само че приликата ѝ с "Пепси" е само в цвета и в нейните тонизиращи свойства. Създателите на напитката разработват екстракт на основата на билката звъника, сладник и хвойново масло, което придава на "Байкал" тънък аромат и несравним вкус. Става ясно обаче, че за промишлено производство на напитката няма да има достатъчно звъника и я заменят с черен чай, а след това и с екстракт от глог и рябина.
Първоначално хематогенът е микстура от бича кръв и яйчен жълтък, измислена в Швейцария в края на XIX век. В такъв вид той се появява в Русия и се продава в аптеките като лекарство за повишаване на хемоглобина. По време на Великата Отечествена война хематоген са давали на войниците за по-питателно меню, а в края на 1940-те започва производството му като сладко блокче за деца. През годините на дефицит на месо хематогенът е най-достъпният начин да се запълни недостигът на желязо в организма, пък и е отлична компания за чая.
Любимият варен салам на съветските хора се появява през 1936 г. по инициатива на Народния комисар по хранително-вкусовата промишленост Анастас Микоян. Това са гладни години и страната се нуждае от евтин за производство месен продукт, за да могат всички да бъдат нахранени. Рецептата включва говеждо, свинско, мляко, яйца и подправки и дори много лекари препоръчват докторския салам в менюто на децата. След това в него се появяват субпродукти, соя и нишесте, но така или иначе докторският салам продължава да е популярен сред руснаците, защото е вкус от детството!
В Русия много обичат изварата и я считат за полезна, затова приучават децата от малки да я ядат. Не е учудващо, че глазираните със шоколад изварени блокчета стават популярни още от самото им пускане на пазара в СССР през 1930-те. На много деца дават тези блокчета вместо сладолед, за да не настиват. Отначало асортиментът не е голям: ванилия и какао, но вече след разпадането на СССР се появява огромно количество изварени блокчета с най-различни вкусове: ягодови, с ядки, карамелени и много други.
Традиционният руски кисел през съветските години се превръща от основно ястие в напитка, и му придават формата на сух брикет. Това е направено за нуждите на армията, но този полуфабрикат бързо става популярен и в столовите. За приготвянето му са нужни само 12 минути! А най-нетърпеливите деца просто са гризкали тези брикети. Между другото те са по-евтини от сладоледа и за тях никога няма дефицит.
Сок от дървета събират в много страни, но само в СССР се стига до промишлено производство на брезов сок. Също като кисела на брикети, и брезовият сок винаги може да се намери на рафтовете в магазините, не е скъп и винаги е натурален.
През 1960-те години съветските кораби започват активно да ловят крил (скаридообразен зоопланктон) в Антарктика, и пастата "Океан" е първият хранителен продукт, който се прави от него. Преди това той се използва като фураж. Първата партида е пусната на пазара през 1972 година. Отначало съветските кулинари не са знаели какво може да се приготви от него, но започват да го опитват включително и благодарение на масовата му реклама. От крил се правят сосове и намазки за сандвичи. През 1980-те в Калининград пускат подобна паста "Корал" с извара и масло.
Тези консерви стават истински символ на Съветския съюз! Започват да ги произвеждат в средата на 1950-те. Казват, че лично Хрушчов е одобрил новия продукт на Керченския рибен завод, като е заявил, че това ще бъде най-народният продукт. Цената му е много демократична, така че консервите се продават като топъл хляб. Домакините правят супи, студентите използват консервите като основно ястие, а работниците ги похапват като мезе за стоплящи напитки.
Консервираният зеленчуков хайвер започва да се произвежда още през 1930-те години в завод в Днепропетровск и продължава до 1933 г., когато избухва епидемия от ботулизъм и загиват над 200 души. Разследването показва, че хората са се отровили от хайвера от тиквички, който е произведен при нарушение на технологията. Производството е спряно до момента, в който хайверът от тиквички е реабилитиран от Хрушчов. Съпругата му се бори с излишните килограми и предпочита зеленчукови храни, включително и хайвера от тиквички. Ястието му харесва и той дава заръка целият Съюз да бъде хранен със зеленчуковия хайвер.
Нежното суфле на тънка бисквита, покрито с черен шоколад се превръща в най-добрия подарък за всеки повод. Министърът на хранително-вкусовата промишленост Василий Зотов опитва в Чехословакия през 1960-те бонбони суфле и поръчва на съветските сладкари да възпроизведат продукта. Вместо желатин те използват агар-агар, неговия растителен заместител, и бонбоните се получават много ефирни и с ярък вкус. След това ги опитва сладкарят от московския ресторант "Прага" Владимир Гуралник и създава на тяхна основа една от най-популярните торти в Русия "Птиче мляко".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
