В края на XIX в. руските жени активно се стремят активно да получат висше образование, но в родината това е невъзможно и много от тях заминават в чужбина. Постоянно се увеличава и броят на селските училища, а учителите мъже не достигат. Император Александър II е против образованието на жените, но въпреки това го убеждават, че е необходимо да се създаде учебно заведение от университетски тип.
През септември 1878 г. в Санкт Петербург се откриват женски курсове. Техен първи директор е професорът и племенник на декабрист Константин Бестужев-Рюмин, затова курсовете санаречени бестужевски, а студентките и випускничките – бестужевки.
До голяма степен появата на курсовете е заслуга на общественичката Надежда Стасова, която оглавява женското движение в Русия и се преборва жените от дворянското съсловие да могат сами да печелят прехраната си. Тя е кумир и пример за подражание на много курсистки. Още през 1870 г. Стасова успява да издейства откриването на първите общи публични лекции за мъже и жени в Петербург - владимирските курсове.
Обучението в курсовете е платено, приемни изпити няма, а за записване в тях е необходимо да си на 21 години и да си завършил гимназия. Ако интересът за курса е много голям, от значение са и оценките в дипломата. Бестужевките от провинцията наемат стаи, по-често по две, защото така е по-евтино.
Първата жена, завършила курсовете, която впоследствие сама става преподавател в тях, е Надежда Гернет (на снимката тя е на занимания по геометрия). Гернет е и втората жена математик в Русия, получила докторска степен. (Първата е София Ковалевская, която, за да получи висше образование, е принудена да сключи фиктивен брак и да следва в чужбина).
Курсистката Елизавета Дяконова, една от първите руски феминистки, си спомня, че много девойки активно участват в обществения живот и имат общи интереси със свободомислещите и революционно настроени студенти от университета. Само че не всички по идеологически съображения – много от тях, само за да се омъжат.
Бестужевките се интересуват не само от наука и политика, но и от изкуства. Те дори имат собствен театрален кръжок.
През 1886 г. държавата решава да преразгледа въпроса за висшето образование на жените и за няколко години спира приема в курсовете, но скоро го възобновява. (На снимката е семинар на професор Гернет).
През 1903 г. за първи път жени химички завършват тези курсове (през същата година Мария Кюри със съпруга си вече е получила Нобелова награда за изследване на радиацията). През 1911 г. Николай II разрешава на випускничките на курсовете да получават университетски дипломи на равни начала с мъжете. Това е истински пробив.
Само за 40-годишната си историята курсовете дават образование на близо 10 хил. жени. След революцията бестужевските курсове са асоциирани към Петроградския университет, а по-късно се сливат с него.
В Англия, между другото, малко преди бестуженските курсове – през 1869 г., се появява специално висше образователно учреждение в Кембридж, където се открива "Гъртън Колидж". В него има само 5 студентки, а през 1879 г. подобно учреждение се появява и в Оскфорд.
В САЩ жените получават правото на висше образование през 1853 г., във Франция - през 1863 г., а университетът в Цюрих допуска слушателки още през 40-те години на XIX век. В Германия едва през 1896 г. жените получават право да се явяват на зрелостни изпити, а по-късно са допуснати на занятия в университетите. Правото на висше образование за жените е утвърдено чак от Ваймарската република през 1913 година.
Разберете и къде са печатани първите руски книги!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си