Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Василий Тредяковски (1703-1768) е руски писател и филолог, направил много за руската литература: разграничава поезията от прозата и реформира руската поетична система. Тредяковски започва да пише своите стихове в хекзаметри, имитирайки антични традиции, но те вече се базират на руски ударения.
Той иска да направи руския език по-прост и свободен от чуждици. Така писателят сам измисля много думи, например "беспристрастность" (безпристрастност, обективност). Освен това той въвежда еквивалент с руски корен на английска дума "art" - "искусство" (изкуство, бълг. ез.). Тредяковски създава повече от сто думи, които могат да бъдат намерени в неговата "Телемахида", базирана на романа "Приключенията на Телемах" на Франсоа Фенелон.
Михаил Ломоносов (1711-1765) изминава дълъг път от син на рибар, за да стане невероятен руски учен пионер и създател на план за основаване на Московския университет. Интересите му нямат граници: той учи физика, химия, филология, история, география и др. Занимава се и с публицистика.
Ломоносов превежда и много европейски научни изследвания на руски език. Например курса "Експериментална физика" от немския физик Кристиян Волф, който използва много термини, непознати в Русия. И така, Ломоносов трябва сам да ги представи, като измисли нови еквиваленти. Така се появяват думите "градусник" (термометър, бълг. ез.), "вещество" и много други геометрични имена. Сега те се използват в руската ежедневна реч. Някои думи на Ломоносов са заимствани от чужди езици, като "периферия" (periphery, англ. ез.), но другите се състоят от руски корени, например "кислород".
Николай Карамзин (1776-1826) прави много за руската литература и история. Той е важен писател и баща на руската сантименталистична фантастика, където основната цел е да се докоснат до чувствата на читателя. Но основната му работа е историческият трактат "История на руската държава". Той пише, че е избран за царски историограф от Александър I.
Карамзин е създател на много често срещаната руска дума "трогательный" (трогателен, бълг. ез.). Думата може да се намери в известната му история "Бедната Лиза". Всъщност Карамзин допринася много за развитието на руския език: той му дава повече от 50 думи, някои примери са "впечатление", "промышленность" и "влюбленность" (влюбеност, бълг. ез.).
Михаил Салтиков-Шчедрин (1826-1889) - истинско фамилно име Салтиков - е известен както сред съвременниците си, така и в наши дни. Работи в такива литературни списания като "Съвременник" и "Отечествени записки" и пише много сатирични разкази и романи.
Една от неговите думи-шедьоври е прилагателното "злопыхательный" (няма точен еквивалент, но може да се преведе като клеветник, бълг. ез.). Тази дума може да се срещне например в известния сатиричен роман на Салтиков-Шчедрин "История за един град". Друга популярна дума, създадена от него, е "мягкотелый" - означава някой, който е твърде послушен и няма характер или енергия.
Други думи на Салтиков-Шчедрин също са много изобретателни (като "благоглупост", което буквално означава нещо глупаво, направено с добри намерения), но руският език не ги приема.
Велимир (истинско име Виктор) Хлебников (1885-1922) е една от ключовите фигури на руския футуризъм и авангардна поезия, основана на отричането на старите традиции. Той пише много стихотворения, които се състоят изцяло от неологизми, направени със славянски корени на думи и тези думи се противопоставят на превода, но понякога са инстинктивно разбираеми за местните руснаци.
Действителният принос на Хлебников за руския език и култура не е ограничен само до стихове и странни думи, които едва ли биха могли да бъдат използвани извън конкретния контекст. Всъщност този футурист е изобретил еквивалент на думите "пилот" и "авиатор" въз основа на руски корен - "лётчик". Думата се появява в стихотворение, озаглавено "Тризна". Преди Хлебников руснаците използват тези две заимствани думи, за да изразят този смисъл в ежедневната реч. Освен това поетът създава и прилагателното "изнемождённый" (изнемощял, бълг. ез.), което също е възприето от езика.
Игор Северянин (1887-1941) - истинско име Игор Лотарьов - е поет-футурист. Критичен коментар на Лев Толстой помогна на Северянин да бъде открит и да стане известен сред съвременниците си. Има и култ, поради който необичайните му изпълнения на живо са много популярни. По време на тях той обхожда сцената с големи стъпки и рецитира стиховете си с напевен глас, сякаш не забелязва публиката си.
Игор Северянин обича да играе с думите и да измисля нови. Във възхваляващо стихотворение, посветено на Валерий Брюсов, друг велик поет, Северянин въвежда новата дума "бездарь", буквално "някой без дарба, напълно посредствен". Сега често се използва в разговорния руски език, но оттогава ударението се премества от втората сричка към първата. Нещо повече, Северянин променя употребата на думата "самолёт", буквално "нещо, което лети само по себе си". Преди това е просто приказен термин. Северянин го превръща в руската дума за самолет и тя се закотвя здраво в ежедневната реч.
Прочетете още колко думи има в руския език?
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си