Как живеят суровите руски помори на Бяло море?

"Рибарите стават рано през зимата, когато все още е тъмно, отиват до морето с моторни шейни и работят до вечерта", разказва Иван Егоров, председател на риболовния колхоз "Заря Север", на път за Колежма, древно поморско село на бреговете на Бяло море. "И така всеки ден от декември до март".

Бяло море

Павел Кузмичев

Това е сезонът на треската, основната търговска риба по тези места. Работата е тежка, студовете и ветровете тук по това време на годината са сериозни. Случват се и -30, и -40°, а при голямата влажност, това си е екстремен студ.

Иван Егоров

Павел Кузмичев

В днешно време рибарите от колхоза почти не ходят в морето с кораби. През зимата то замръзва и те стигат до поставените за треската огради (мрежи-капани на пръстени) с моторни шейни. През пролетта, когато започва да пристига херингата и корюшката, рибарите започват да я ловят с прегради, направени от мрежи и пръти. Само през лятото трябва да отидат далеч в морето с малките си лодки. Те посещават острови, на които косят водорасли, а с тяхна помощ си правят торове и хранителни добавки. Страшно е пътуването на малка лодка в суровото Бяло море, а поморите пазят правила за поведение във водата от поколения.

Водорасли

Павел Кузмичев

"Не можете да подсвирквате в морето – ще има буря. Ако свиркате, вятърът със сигурност ще се усили и ще се вдигне голяма вълна. Не можете да хвърляте боклук в морето", казва младият рибар Павел.

Вадим, Павел, Евгени

Павел Кузмичев

"Не бива да ругаете морето и да пиете водка, ако искате да се върнете у дома", добавя Владимир.

С какво се изхранва Колежма

Павел Кузмичев

Село Колежма е известно от 1548 г., от много години тук са солниците и оръжейната фабрика на Соловецкия манастир. Но основното занимание на местните винаги е бил риболовът. Поморите живеят тук от векове – потомствени рибари, корабостроители и моряци (написахме повече за тях тук).

Старата сграда на колхоза

Павел Кузмичев

В миналото такива села на Бяло море е имало десетки, но днес те се броят на пръсти. Това е едно от последните селища, където са се запазили традиционните поморски бит и култура.

Павел Кузмичев

Повечето от поморските села днес умират, хората ходят там само през лятото за почивка. Няма работа и условията на живот са трудни, така че всички се местят да живеят постоянно в градовете. На този фон Колежма се откроява рязко със своята жизнеспособност. Повечето от местните жители работят в колективна ферма (колхоз), основан през 1930 година.

Отлив на Бяло море

Павел Кузмичев

"Нашият колхоз доставя 100-110 тона треска за един зимен сезон, това е половината от цялата риба в региона", разказва председателят. Такива високи проценти се обясняват с доброто място, на което се намира селото, рибите харесват плитката вода близо до морето.

Павел Кузмичев

"Една мрежа се поставя върху влизащата вода, а другата върху излизащата, водата на морето е на приливи и отливи, а рибата остава в мрежите", споделя Кочин. Така преди няколко века предците на днешните жители на Колежма се занимавали със зимен риболов, само че са яздили коне по леда, а не моторни шейни.

Ето как изглежда риболовът на мрежата през зимата. 

Сега е есен, екипите се подготвят за сезона. Преглеждат мрежите, ако има дупки, трябва да се закърпят, проверяват се тежестите. За подготовката на мрежите отиват само в събота – това е старо поверие – събота се счита за "благословен ден". Ако излязат в някой друг ден всичко приключва, няма да има риболов, казват местните.

Лодките също се изработват в селото

Павел Кузмичев

Разхождайки се из селото, ще забележите, че всички къщи са като от картичка, все едно сте попаднали в музея на северната архитектура. Има, разбира се, и изоставени къщи, но и монументални дървени на два етажа и с "ложа" – остъклено помещение. До много от къщите има лодки – карбаси, традиционни поморски плавателни съдове.

Една от първите лодки на Сергей

Павел Кузмичев

"В съветско време всеки имаше дървена лодка, а на бригадите даваха и голяма, но през 90-те години занаятчиите изчезнаха", споделя Сергей Льогки, "потомствен помор, капитан на лодка", както го представя председателят на колхоза.

Сергей до дома си

Павел Кузмичев

Сергей работи почти през целия си живот в Петрозаводск в корабостроителен завод, а след разпадането на СССР той и брат му Василий решават да възродят "шиенето" на карбаси в Колежма. "Всяка лодка все едно сама се ражда", разказва той.

Колко лодки са направили през годините не са преброили. В колхоза сега използват пластмасови, също местни, произведени в Петрозаводск, но те са по-евтини и по-малко взискателни към обгрижване спрямо дървените. Лодките на братята Льогки днес са известни в цяла Русия. Най-често те се поръчват за туристически разходки с лодка – и ако някога сте се возили в такава лодка, най-вероятно тя е направена от поморски занаятчии.

Кой живее в Колежма

Александър на морето

Павел Кузмичев

Много жители на Колежма го напускат през трудните години след разпада на СССР, но след това все пак се завръщат, защото животът тук започна да се подобрява.

Днес в селото са регистрирани 130 души. Но само половината от тях остават през зимата. Мнозина заминават за градовете, въпреки че заплатите в колхоза са една трета по-високи, отколкото в Беломорск. Проблемът е липсата на необходимата инфраструктура. Тук е трудно за семейства с деца. "Няма училище или детска градина, има само интернат в Сумски Посад", казва рибарят Александър. Самият той е в колхоза от 12 години, но все още е ерген.

баба Гуся

Павел Кузмичев

А друга жителка на Колежма така и не я напуска, което я превръща буквално в местна забележителност. Августа Михайловна, баба Гуся, както я наричат ​​на галено нейните съседи, е най-старата жителка в селото. Тя е родена през 1928 г. и почти целия си живот посвещава на колхоза. Тя работи в пощата, в детска градина, събира сено, дори отива на кораб в Баренцово море като готвачка. "Имаше достатъчно страст. В Териберка, не знам накъде отивахме, но мъглата се простираше далеч в морето и моторът се повреди. Качих се на палубата да погледна, виждам капитанът Иван Василиевич едва удържа кораба в морето. Добре, че пътнически параход минаваше оттам и чу аварийните ни сигнали, закачи ни на буксир и ни спаси", разказва тя.

Старата църква, сега културен дом

Павел Кузмичев

Баба Гуся ясно си спомня как като дете е ходила в старата църква, още преди храмът да стане културен дом. Също така си спомня и Великата отечествена война, когато в Колежма са евакуирани деца, за да са далеч от фронтовата линия. Тя си спомня и бащите, и дядовците на сегашните рибари – с много от тях е работила.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.