На най-отдалечените острови на Соловецкия архипелаг вече 100 години събират водорасли ламинария и фукус. В началото на XX век от тях се произвежда йод, който е критично важен за руската армия през Първата световна война. Сега от тях се правят козметика, хранителни добавки и закуски. Технологията за добива им не се променя и до днес. Хората излизат в морето с дървени лодки и събират водорасли с ръчна коса от кърмата на плавателния съд.
Остров Малая Муксалма е един от "най-нетуристическите" острови в Соловецкия архипелаг. Той е отделен от другите острови с тесен пролив със скалисти плитчини и огромен риф. Само опитен капитан, който е добре запознат с района, може да премине с лодка оттук. И то само в определени месеци, когато Бяло море не е сковано от лед и не е много бурно.
На острова има само един малък магазин, няма забавления и дори практически няма мобилна връзка, има само телефонен автомат, от който може да се звъни в рамките на Архангелска област.
Именно тук се събират ламинарии и фукуси от май до септември. Тези водорасли в суровите арктически условия натрупват огромно количество микроелементи – повече от 70, включително хранителен йод. Водораслите се добиват точно както са го правили преди век – изключително и само ръчно.
Водораслите се събират в по-голямата си част от мъже, тъй като работата е много трудна физически. Жените на острова също работят, но в други области: готвят, помагат при окачването на водораслите за сушене.
В морето се влиза рано сутринта към 4-5 часа, за щастие през лятото в Соловки почти не се стъмва, влияние оказва близостта до Арктическия кръг. Всеки производител има собствена дървена моторна лодка, старите жители на руския Север –поморите – ги наричат карбас.
В ръцете си те имат дълга коса с дървена дръжка и заварени гвоздеи. По време на отлив кафявите водорасли се виждат отлично. С помощта на косата се режат в основата и се изтеглят върху карбаса. Едно такова водорасло расте до 6 метра и е много трудно да се извади. Още към 11-12 часа лодките се прибират в селото, за да се окачат водораслите да съхнат. По време на белите нощи събирачите излизат "на улов" два пъти на ден.
За един ден може да се съберат от половин до един тон водорасли. Изсушават се на открито много внимателно, за да не се повредят. Средно водораслите стават 6 пъти по-малки. Тоест, за да се получи един тон сухи водорасли, трябва да изсушат 6 тона. След това изсушените водорасли се изпращат в комбината.
От беломорските водорасли в Архангелск в по-голямата си част правят различни хранителни добавки, полезна козметика, превръзки за заздравяване на рани от изгаряния и много други полезни неща.
От количеството събрана "реколта" зависи и заплатата на човек. През сезона могат да се спечелят над половин милион рубли, разбира се, всичко зависи от човека и капризите на природата. Също така психологическият фактор решава много – не всеки може да живее няколко месеца в спартански условия. Между другото на острова има "сух закон" и това също трябва да се вземе предвид.
Фактът, че морските водорасли са изключително полезни, е бил известен на много народи в древността, но промишленото събиране на реколта започва едва през XIX век, когато е открит йодът. По това време те се използват предимно за дезинфекция. В началото на XX век Русия купува йод от Европа, главно от Германия, но когато започва Първата световна война, тя трябва бързо да реорганизира своите предприятия, защото без дезинфекция всяка рана може да стане фатална.
През 1918 г. се появява заводът за водорасли в Архангелск, който започва производството на водорасли в Соловки.
Арктическите водорасли започват да се изучават от биолози. По време на обсадата на Ленинград през 1942 г. алгологът Ксения Гемп от Архангелск помага да се организира производството на хранителни продукти от водорасли, които са намерени в един от научните институти на града. От тях се правят качамак и кюфтета, които спасяват хиляди животи.
Още тогава на Соловки се опитват да автоматизират и улеснят работата на събирачите, но се оказва, че машините безнадеждно убиват водораслото. Проблемът е в това, че тези водорасли са прикрепени в основата си (ризоиди) към камъните на дъното на морето, а машините ги вадят изцяло. В резултат на това водораслите спират да растат напълно. Но когато човек излезе в морето, ситуацията е друга. По време на събирането ламинарията и фукусът се отрязват внимателно в деликатната зона, което помага да не се засегне нито почвата, нито ризоидите, а растенията продължават да растат спокойно на едно и също място.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си