Защо Гогол изгаря втория том на "Мъртви души"?

Главният сатирик в руската литература е планирал да напише своето най-известно произведение в три части, във формата на "Божествена комедия" на Данте – със своите ад, чистилище и рай. Първият том е отпечатан през 1842 г. и е прието да се счита, че това е произведението "Мъртви души". По същество той е за ада и се оказва превъзходен: Гогол изобразява цяла палитра отрицателни персонажи и широк спектър от най-различни пороци. За първите глави, написани от Гогол (те не влизат в окончателната редакция), великият поет Александър Пушкин казва: "Боже, колко тъжна е нашата Русия!".

Давид Шоломович/Sputnik

Да припомним сюжета: дребният дворянин Павел Чичиков пристига в неголям град и, за да придобие тежест в обществото, се представя за помешчик. Само че нещата не се връзват – той няма нито една "душа", с други думи крепостни селяни. Тогава той решава да действа хитроумно, за което му подсказва самата руска бюрокрация. Всеки помешчик е имал списък с крепостни, който се е обновявал само веднъж на няколко години. Така че, дори ако някой селянин е умирал, помешчикът въпреки това е плащал данъци за него и същият се е водел като жив човек до следващата ревизия. Чичиков гостува на помешчици и ги моли да му продадат такива мъртви души… Всички те реагират твърде различно на това предложение. 

Самият Гогол определя произведението си като поема, макар то да е написано в проза. За поема в античното ѝ значение тук говори формата – похожденията на героя Чичиков по няколко повтарящи се "кръгове на ада", като Одисей той странства от химера към химера. Освен това в "поемата" място намират пространни лирически отстъпления за Русия и руснаците. Произведението се счита за връх в творчеството на Гогол - и един от главните ключове за разбирането на руската душа. А главният герой в книгата му сякаш изобщо не е Чичиков, а самата Русия.

За какво е трябвало да бъде вторият том?

Михаил Петрович Клодт. "Краят на "Мъртви души (Гогол изгаря ръкописите)". 1887 г.

Музей-зрезерват Абрамцево

Според замисъла на Гогол втората част е трябвало да стане нещо като "чистилището" на Данте, а трета съответно – "рай". "По-нататъшното продължение на това в главата ми се изяснява по-чисто, по-величествено", пише Гогол на своя приятел писателя Сергей Аксаков. 

Персонажите тук вече не са толкова отрицателни. "Защо пък да се изобразява бедността, та бедността, несъвършенството на нашия живот, като изкопаваме хора от пустошта, от отдалечените краища на държавата?", така Гогол започва втория том. 

Например персонажът Тентентников, когото срещаме в самото начало, води празен отегчен начин на живот, но авторът споменава, че някога той е бил изпълнен с мечти и планове, но всички те рухнали заради дребнавата му и безполезна служба. 

Освен това на Гогол му се искало да намери и да покаже пътя, по който нещата да се подобрят. По-специално чрез думите на героите той казва как човек да се избави от корупцията – на всеки държавен служител му е необходимо поощрение от началството, за да се труди добре и да не краде. 

Ако в първия том Гогол описва калта и безпътицата, то във втория на практика вече се възхищава на руските простори и пейзажи. 

Чичиков продължава да посещава помешчици и да купува мъртви души, но в един момент кутията с всичките му книжа е открадната. Освен това става известно, че някой донася за машинациите на Чичиков. Самият той, който не е проявявал каквито и да било ярки чувства в първата част, изпада в отчаяние и си скубе косите. Между другото ръкописът прекъсва и ние така и няма да разберем какво е станало с героя. 

Защо Гогол е мислел, че вторият том не се е получил добре?

Портрет на Гогол от Ф. Моллер

Третяковска галерия

Вторият том на "Мъртви души" е последното произведение, по което работи Гогол. След публикуването на първия том са минали вече няколко години и авторът се е променил – той преживява духовен обрат и болезнено привличане към религията, съпътствано от силни неврози и пристъпи на "тревожно безпокойство". 

"Ти питаш пишат ли се "Мъртви души"? И се пишат, и не се пишат. Пишат се твърде бавно и съвсем не така, както бих искал", пише Гогол на своя приятел поета Николай Язиков. Душевното разстройство силно усложнява работата. Гогол вече не може да пише "както на младини, тоест както падне, където поведе перото мое", признава той. Всеки ред му се удава трудно. 

Единственият човек, който е прочел втората част на "Мъртви души", е протойерей Матфей, с когото писателят води кореспонденция и пространствени и твърде остри спорове по най-различни въпроси. Матфей се изказва отрицателно за свършената работа, нарича произведението вредно и дори моли то да бъде унищожено. 

И самият Гогол обаче чувства, че вторият том не се получава. Отрицателните персонажи и пълната безизходица, според неговото мнение, излизали по-добре. "Появата на втория том във вида, в който той беше, би нанесъл по-скоро вреда, отколкото полза", пише авторът в "Избрани места от кореспонденцията с приятели". "Да се изведат няколко прекрасни характера, разкриващи високото благородство на нашета порода, няма да доведе до нищо. Това ще породи само една празна гордост и самохвалство..."

На 24 февруари 1852 г. Гогол изгаря плода на своите трудове, почти завършения втори том на "Мъртви души". Според различни предположения Гогол го изгаря или в пристъп на гняв, или … случайно. Той, уж искал да унищожи само черновите, но поради недоглеждане хвърлил в камината и беловите тетрадки. Каквото и да е станало, това събитие е потрес за самия автор – той умира след девет дни. 

Главите от втория том, които са оцелели до наши дни, са реконструкция на оцелелите пет тетрадки. Тези разпръснати глави очевидно са от различни авторски версии. В тях има сериозни пропуски, освен това те се различават и по съдържание, и по тон, дори мастилото и хартията им са различни. От тези страници не се получава пълна картина, а намерението на автора е неясно докрай.

Ето ги 5-те произведения на Николай Гогол, които задължително трябва да прочетете, за да разберете Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.