Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
След смъртта на Сталин в Съветския съюз настъпва "размразяване". Общественият и политическият живот се либерализират, а в киното се завръща възможността за творческо себеизразяване. Появява се цяла плеяда от режисьори, които са наричани съветската нова вълна. Всички те са възпитаници на ВГИК, първото филмово училище в света, и се чувстват част от световния кинематографичен процес.
Тарковски е не само най-известният представител на тази нова вълна, но и най-необикновеният. Създава свой собствен визуален стил, а настойчивите му религиозни и морални търсения са изключително необичайни за съветското кино. На надгробната му плоча (погребан е близо до Париж в гробището Сен Женевиев де Буа) е написано: "На човека, който видя ангел".
Арсений Тарковский, 1975
Владимир Богданов/МАММ/МДФ/Russia in photoАрсений Тарковски отдавна е известен като преводач на ориенталска поезия и успява да издаде първия си сборник едва на 55-годишна възраст. Днес той е смятан за един от най-великите следвоенни поети. Тарковски-старши има трудни отношения със сина си - той напуска семейството, когато Андрей е дете. Спомените от детството са в основата на филма "Огледалото" (1974), шедьовър на режисьора.
Въпреки това режисьорът оценява поетичната дарба на баща си и използва негови стихове в три от филмите си. Една от тях, "Тук мина лятото" (в "Сталкер" тя се чете от главния герой Александър Кайдановски), е озвучена по време на перестройката и се превръща в хит.
Става световноизвестен на 30-годишна възраст, когато сензационно печели "Златен лъв" на филмовия фестивал във Венеция през 1962 г. с филма "Ивановото детство" - военна драма за момче, което става разузнавач. Друг режисьор започва да снима този филм, но не успява. Тарковски, заедно със своя съавтор, пренаписва сценария и заснема целия материал отново. По ирония на съдбата тази награда остава най-големият трофей в биографията му - съветските власти не позволяват на филмите му да участват във фестивални конкурси.
Целият творчески живот на режисьора преминава в борба с цензурата. Сценариите му не са допуснати до разпространение, а завършените проекти са редактирани и отложени. По време на кариерата си в Съветския съюз, продължила повече от две десетилетия, Тарковски режисира само шест пълнометражни филма. В крайна сметка емигрира в чужбина, но успява да заснеме само "Жертва" (1986). Умира от рак на белите дробове в Париж на 54-годишна възраст.
И в същото време, колкото и да е странно, му е позволено повече отколкото на болшинството негови колеги. Дори държавните чиновници не могат да пренебрегнат таланта му. След успеха на "Ивановото детство" на него, вчерашния дебютант, му е позволено да режисира "Андрей Рубльов" (1966) - скъп, мащабен филм за великия руски иконописец с неясни комерсиални перспективи. Техническите дефекти и творческите проблеми водят до двукратно отменяне на продукцията на "Сталкер", но Тарковски получава безпрецедентен бюджет за трети опит (филмът излиза през 1979 г.).
Когато е млад, Тарковски попада в лоша компания и майка му го изпраща за една година на геоложка експедиция. Една нощ, докато спи в зимна хижа, чува мистериозен глас, който два пъти му нарежда да излезе навън. Когато Тарковски се подчинява, един стар бор пада върху заслона му и разбива хижата на парчета. Оттогава режисьорът вярва в знамения, интересува се от паранормалното, общува с екстрасенси, а темата за хипнозата и екстрасенсите е повдигана неведнъж във филмите му.
"Соларис" (1972) на Тарковски е класика на световната кинематографична фантастика. Но полският писател Станислав Лем, който измисля интелигентната планета-океан, с неохота критикува филма за неговата насоченост. "Тарковски е заснел "Престъпление и наказание", а не "Соларис", по собствените му думи. В същото време е безспорно, че филмът е допринесъл за популяризирането на книгата: Джеймс Камерън отдавна мечтае да направи своя версия и Стивън Содърбърг я прави.
В "Сталкер" Тарковски се отдалечава още повече от изходния материал - романа "Пикник край пътя" на братя Стругацки, но те не се обиждат и сами написват огромен брой варианти на сценария. През 2016 г. в Америка е направен опит за създаване на телевизионен сериал, по-близък до текста, но проектът е изоставен след пилотния епизод. Миналата година в Япония излезе аниме сериал от 12 епизода Otherside Picnic, вдъхновен от руския роман.
Винаги е изисквал много от себе си и от хората около него, особено от колегите си. Дневникът му е пълен с обидни коментари за работата на съветски и световни режисьори - от Стенли Кубрик до Уди Алън. Много неща не се колебае да каже лично. Когато Ларс фон Триер, почитател на Тарковски, показва на своя идол "Елемент на престъплението", той не се поколебава да го нарече "пълен к****".
Снимките на филма "Жертвоприношение"
kinopoisk.ruИнгмар Бергман е идолът на Тарковски. Чувството на възхищение и уважение е взаимно - шведският класик веднъж нарича руския режисьор най-големия майстор на киното. Работейки върху последния си шедьовър "Жертвоприношение", Тарковски наема целия екип на Бергман - от главния актьор Ерланд Юзефсон до администратора. Той дори иска да снима на остров Форе, където Бергман е живял и е снимал филмите си, но поради близостта до военна база не получава разрешение и остава на близкия остров Готланд.
Най-изненадващото е, че Бергман и Тарковски никога не се срещат лично. Двамата са на едно и също място и по едно и също време - в Дома на киното в Стокхолм, но се разминават.
Стилът на Тарковски е невъзможно да бъде объркан - дълги, продължителни кадри, като сън. В Оксфордския речник дори е създадена думата "тарковски" - "нещо в духа на Тарковски". Всъщност много режисьори по света се опитват да развият неговия кинематографичен език. Русия е една от тях. Само двама режисьори напускат снимачната площадка на "Сталкер", които са близки по дух и стил. Това са Александър Кайдановски (той играе в "Сталкер") и Константин Лопушански (той е стажант във филма).
В същото време "наследникът на Тарковски" е мимолетно звание, което се присъжда на всяка нова звезда на руското авторско кино, независимо дали в действителност има приемственост. Така са наричани и Александър Сокуров, и Андрей Звягинцев. Между другото, и двамата режисьори са отличени във Венеция.
Поредица от едноименни игри в стила survival horror е базирана на "Сталкер". Японският разработчик на игри Хидео Коджима, автор на Metal Gear и Death Stranding, неведнъж е говорил за влиянието на Тарковски. Освен това Мамору Ошии, създателят на аниме поредицата "Дух в броня" (неговият игрален филм "Авалон" е особено в стила на Тарковски), остава фен на режисьора. В две аниме поредици, Moonlight Mile и Blue Dragon: Tenkai no Shichi Ryuu, се появяват герои с фамилията Тарковски.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
