Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Вече писахме за 5 от ПЪРВИТЕ руски жени-писатели, на които непременно трябва да обърнете внимание, а сега дойде време да погледнем към историята на руската литература от ХХ век и да видим какво място заемат в пантеона ѝ жените.
Една от първите руски феминистки, Гипиус, се опитва да излезе от половата рамка и да разчупи стереотипите за жените. Тя обича да шокира публиката с появата си в мъжки дрехи, може да говори за себе си в мъжки род, особено когато става въпрос за стиховете ѝ. А понякога нарочно се пременя с провокативно женски рокли.
Също като мъжа ѝ, писателят Дмитрий Мережковски, тя е философ, застъпва се за духовната свобода, свободната любов и е един от идеолозите и най-ярките представители на руския символизъм в поезията. "Обичам себе си като Бог", пише скандално тя в стиховете си, в които прозира ярък индивидуализъм.
Домът им в Къщата на Мурузи в Санкт Петербург е мека на творческите хора в града. След революцията през 1917 г. с мъжа ѝ емигрират и продължават да бъдат стожери на руската култура в Париж, обединявайки около себе си напуснали родината си съотечественици. В съветската страна декадентските стихове на Гипиус не се печатат.
Творчеството на Цветаева до голяма степен се определя от средата ѝ. Тя е родена в Москва, в творческо семейство, обградена е от музика и изкуство: баща ѝ е изкуствовед и основател на Музея за изобразително изкуство "А.С. Пушкин", а майка ѝ е пианистка. Може би заради това стиховете на Цветаева са много музикални, а творчеството ѝ не може да бъде отделено от живота ѝ.
Също както биографията ѝ е пълна с истински трагедии, така и стиховете ѝ са нервни, с накъсани редове, извиращи от един вечно измъчван и страдащ човек. Те са пропити с удивителна откровеност на чувствата и любовните преживявания. Дъщерята на Цветаева умира от глад по време на Гражданската война. След като емигрира, Цветаева се връща в СССР през 1939 г., точно по времето на Голямата чистка, мъжът ѝ е арестуван, а другата ѝ дъщеря прекарва 15 години в ГУЛАГ и в заточение. Самата Цветаева се самоубива.
Стихотворението ѝ "Харесва ми, че не от мен сте болен…" е претворено в песен и може да бъде чуто в една от най-култовите съветски новогодишни комедии – "Ирония на съдбата" на Елдар Рязанов.
Четете по-подробно за Цветаева тук.
Името на Цветаева не може да бъде отделено от името на Ахматова. Тези две толкова различни поетеси оформят поетичния език на цял един век. Ранната поезия на Ахматова също е посветена на драматичните ѝ любовни преживявания, но по-късно те преминават в гражданска лирика за народа и страната.
Ахматова преживява репресия на мъжа си и арест на сина си, блокадата на Ленинград и дълги години, през които печатането на стихотворенията ѝ е забранено. Опашките от отчаяни жени, които се опитват да разберат каква е съдбата на техните мъже и синове по време на Голямата чистка, намират отражение в най-известната поема на Ахматова "Реквием".
Необичайният ѝ профил става нейна визитна картичка, а нейни портрети рисуват Кузма Петров-Водкин, Амадео Модиляни, Натан Алтман и много други художници от епохата.
Гинзбург е родена в Москва в еврейско семейство. Учи в Казанския университет и работи като журналист. През 1937 г. е арестувана по подозрения, че участва в терористична организация. Като "баща и майка на враг на народа" са арестувани и родителите ѝ.
След като прекарва 10 години в затвори и лагери и още почти 10 години, без да може да се върне в родната Москва, Гинзбург става автор на едно от първите свидетелства за зверствата на съветската наказателна система и репресии. Нейният роман "Тежък маршрут" поразява с описанията на отношението към жените в затворите и реални истории за какви неща хората могат да бъдат пратени в затвора в епохата на Сталин (например просто затова, че не искат да правят доноси за съседа си).
За първи път книгата е публикувана в Милано през 1967 година. И едва след смъртта на авторката, в края на 1980-те години, книгата се появява и в съветския печат и, както се надява тя, е намерена от сина ѝ – известния писател Василий Аксьонов.
Биографията ѝ, обхващаща почти цял век, включва множество невероятни обрати. Берберова е родена и израства в Петербург. Един от мъжете ѝ е видният поет от Сребърния век Владислав Ходасевич. След революцията през 1917 г. двойката напуска Русия и дълго време живее в Париж, където е в центъра на културния живот на руската емиграция. В село край френската столица Нина преживява и немската окупация.
През 1950 г. Нина решава да замине за САЩ, без изобщо да знае английски. Тя, обаче, бързо научава езика, започна да издава алманаси за руската интелигенция и да преподава руски език и литература в няколко американски университета.
Основното литературно наследство на Берберова е нейната автобиография "Курсивът мой" – хранилище на документални свидетелства за нейната епоха и съвременници. Освен това Берберова пише няколко романа и една от първите биографии на Чайковски, където за първи път открито говори за неговата хомосексуалност, както и книгата "Желязната жена", посветена на баронеса Муре Будберг, троен агент на разузнаването на СССР, Германия и Англия и любовница на Максим Горки, а след това и на Хърбърт Уелс.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си