Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Портрет на Александър Грибоедов от Иван Крамской, Държавна Третяковска галерия
Свободни източнициМного дворяни през XVIII-XIX в., особено представители на столичния елит, умеят да съчиняват стихове, да музицират или да рисуват – различните видове изкуство са характерна част от благородническото образование. Същото важи и за Александър Грибоедов, най-известен като автор на комедията в стихове "От ума си тегли", е и композитор. Но основната му дейност е свързана с държавна служба – той работи като секретар в Колегията по външни работи. Поканен е да участва в руска мисия в Америка, но отказва, затова пък дълги години служи в руската дипломатическа мисия в Персия. Там той загива трагично при разгрома на руското посолство в Техеран. Прочетете повече тук.
Портрет на Пушкин от Орест Кипренский, Държавна Третяковска галерия
Свободни източнициПушкин завършва престижно учебно заведение – императорския царскоселски лицей, и е разпределен да служи в Колегията по външните работи. Скоро, заради волнодумните му стихове, е пратен на заточение в Южна Русия, но и там официално работи на държавна служба в канцеларията на местния генерал-губернатор. След като се връща, Пушкин е възстановен на служба в Москва формално, но му позволяват да се занимава с история и писане – събира материали за книги за Петър I и работи по Историята на Пугачовския бунт. По-късно императорът пожелава да го привика по-близо до себе си и поетът заминава за Петербург. Получава придворно звание, макар и доста ниско за възрастта и положението му, заради което изпада в ярост. Освен това Пушкин вече не може да работи в архива, но решението на царя не може да се оспорва.
Портрет на Лермонтов от Пьотр Заболотский, Държавна Третяковска галерия
Свободни източнициГлавният руски поет-романтик служи в Лейбгвардейския хусарски полк и на портретите си той е именно в униформа на хусар. За стихотворението си "Смъртта на поета", написано след гибелния дуел на Пушкин, Лермонтов е понижен в чин и пратен да служи в Кавказ (заточението и планинските пейзажи повлияват благотворно на творчеството му и го вдъхновяват да създаде поемите "Демон" и "Мцири", както и сюжетите и реалиите за романа "Герой на нашето време"). Там той, също като Пушкин, загива в дуел на 26 години.
Чехов
Свободни източнициМайсторът на краткия разказ завършва медицинския факултет на Московския университет (и публикува първия си разказ още като студент). Той работи като лекар в болница край Москва, а след това приема пациенти и у дома си. Дори в годините на най-големите си литературни успехи, той не прекъсва лекарската си практика. В именито си в Мелихово той организира амбулатория, където приема селяни безплатно. Бори се активно и с епидемията от холера и други заболявания; интересува се от прогреса в медицинската наука. Изоставя лекарската професия едва към края на живота си, когато, болен от туберкулоза, заминава за Крим.
Максим Горки
Свободни източнициПреди да стане писател и драматург, Горки сменя много професии и си изкарва хляба както може. Странства по Волга и в Южна Русия, където работи като товарач, общ работник, помощник в пекарна в Казан, работник в жп работилница в Абхазия и на нефтените находища в Баку. Той няма средно образование и затова не може да постъпи в университет, но изпитва голямо влечение към знанието и философията и чете много. Наблюдавайки народния живот, започва да го описва в своите първи литературни опити. Разказите му са публикувани в няколко издания, след което му предлагат да остави физическия труд и да стане журналист. Впоследствие много съветски писатели работят като журналисти, защото са принудени да търсят начин да си осигурят постоянни доходи чрез официална "работа".
Михаил Булгаков
SputnikДруг успешен писател-лекар в руската литература е Михаил Булгаков. Той описва своята лекарска практика в няколко произведения, включително "Записки на младия лекар" и повестта "Морфин", по която има заснет сериал с Даниъл Радклиф в главната роля. Друг известен герой на Булгаков – професор Преображенски от повестта "Кучешко сърце", е вдъхновен от собствения чичо на автора, под чието влияние той решава да стане лекар. Булгаков работи като лекар на фронта на Първата световна и на Гражданската война. Има и частна практика като лекар-венеролог. През 1920-те години се мести в Москва и фактически изоставя практиката си, решавайки да се посвети на писателството и драматургията.
Борис Пастернак
ullstein bild via Getty ImageВ съветските години, за да си писател, трябва да си член на Съвета на писателите и да си сътрудничиш с официалните издания. Цензурата не допуска до печат много творби, а отделни писатели могат да бъдат и напълно "забранени". И колкото и да се търкат праговете на издателствата и списанията, не ги печатат. Затова много автори са принудени да си изкарват прехраната с преводи. Борис Пастернак знае няколко езика и успешно превежда Шекспир, Гьоте, Байрон, Рилке и Верлен, както и редица грузински поети.
Гайто Газданов
Свободни източнициСлед революцията през 1917 г. Гаданов се оказва на фронта на Гражданската война на страната на "белите" монархисти и е принуден да бяга от страната. Голяма част от живота си той прекарва в Париж, където търси начин да преживява и се хваща за всяка възможност да заработи нещичко: работи и като товарач, и като шлосер, и като боклучия, и като учител по руски език. Той описва скитническите си години и парижката нищета в книгата "Пътища в нощта". И дори когато литературните му опити започват да му носят пари, той работи като таксиджия нощем.
Александър Солженицин
Александър Лес/SputnikСолженицин се увлича по литературата още от горните класове в училище, но решава да получи и друга специалност, затова завършва Физико-математическия факултет на Ростовския университет. Отива на фронта на Втората световна като доброволец и е арестуван за критики срещу Сталин (заради изказване за идеалите на Ленин). Прекарва около осем години по лагерите – известно време работи като математик и физик, преди през 1962 г. да публикуват първото му произведение "Един ден на Иван Денисович" и да го приемат в Съюза на писателите.
Йосиф Бродски
Свободни източнициСемейството на Бродски живее в следвоенен Ленинград много бедно. Йосиф изоставя училището след осми клас и започва да чиракува като фрезист в завод, за да изкарва някакви пари. По-късно работи в моргата, като огняр и в геоложки експедиции. Той така и не получава фундаментално образование, но е невероятно ерудиран човек и чете много – започва да съчинява стихове, да ги представя на поетични вечери и да ги публикува в самиздат. Изкарва пари и от преводи. И все пак така и не се урежда на официална работа, нито става член на Съюза на писателите, затова, според законите в съветските времена, го съдят за "противообществен паразитен начин на живот", за което помага и местният вестник "Вечерен Ленинград", който го нарича "окололитературен търтей" и "тунеядец". Благодарение на връзките на негови влиятелни приятели от писателските кръгове, по-късно е устроен официално като преводач. В началото на 1970-те от КГБ принуждават Бродски да напусне страната и поетът емигрира в САЩ, където преподава руска и световна литература.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си