Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В третия сезон на сериала обикновени хора под ръководството на Бутчър отново се опитват да намерят начин да унищожат главния супергерой Хоумлендър, тиранина, управляващ целия бизнес на Седморката супергерои. Опитите Седморката да бъде унищожена отвътре благодарение на Старлай и дори на силите на спецотдела на ФБР засега остават без резултат. Така екипът на Бутчъра си спомня друга супергероична организация "Разплата", действала през 1980-те и разпаднала се след смъртта на Солдатик (Войничето).
Според легендата Солдатик успешно се е противопоставил на "червената заплаха" и дори е предотвратил ядрена война, но бил убит при операция в Никарагуа, където неочаквано е нахлул отряд на руските спецчасти. Следата за оръжието, с което убиват уж безсмъртния супергерой, стига отвъд "Желязната завеса". Това е причината екипът на Бутчър да реши да направи отчаяно пътешествие в Русия – добре, че през 2020-те от Ню Йорк до Москва летят суперджетове без никакви ограничения.
Потапянето в руските реалии започва още преди полета за Москва – от рускоезичния район Брайтън Бийч, където се намира магазинът "Тверская", наречен в чест на централната улица в руската столица. В магазина може да се намери всичко. От гречка и трилитрови буркани с туршии до пелмени, които фатална жена на име Нина приготвя собственоръчно в самия магазин на фона на плакати с горчица и водка. Тя разбира се отговаря не само за кошницата с хранителни стоки на емигранти от СССР и наистина понякога изпитващи носталгия към киселите краставички и елдата (с водката няма проблеми в обикновените американски магазини). Нина върти и местния трафик на наркотици. Всичко това става благодарение на мощни покровители, някои от които са останали в Русия. За Нина това са "олигарси и служители на Министерството на вътрешните работи", за които жената има определен компромат.
А сега за имената. В "Много странни неща" малката Единадесет (Оди/Дина) участва в секретния проект "Нина" – именно там тя успява да овладее своята суперсила. А ето че и създателите на "Млчугани" също решават да нарекат Нина своята водачка между Русия и Америка. Името не може да се определи като случайно. През 1960-те по цял свят се разпространява историята на Нина Кулагина, която уж владеела телекинеза и имала аномални способности. Феноменът на Кулагина се изучава в различни институти, включително и с включването в тези изследвания на чуждестранни учени. Само че мненията на експертите за свръхспособностите на Нина се разминават. Освен това през 1966 г. Кулагина е осъдена за мошеничество и това изобщо не е свързано с екстрасензориката, а с нелегална продажба на мебели. С изключение на Нина другите руски имена в "Малчугани" са измислени без особена фантазия. В ход са пуснати класическите Михаил Петров и Пьотр Семьонов. Само че най-разпространени в Русия фамилии си остават Кузнецов, Иванов, Попов и Смирнов.
Символ на пристигането в Москва, която разбира се изобщо не се снима в руската столица, в "Малчугани" не е Кремъл, а храмът "Христос Спасител", който се намира на близо 20 минути пеша от Червения площад. Първоначално той се появява към края на XIX век, но по времето на Сталин е разрушен, а на негово място е построен басейн. Храмът е възстановен едва в края на 1990-те.
В "Малчугани" тази забележителност е показана само за кратко – покрай нея минава пътят на екипа на Бутчър към московското им убежище. Те ще минат по улици с много графити. Макар в централните райони на Москва да се срещат графити, те далеч не са толкова често срещани, както е показано в "Малчугани". А самото убежище е полуподземно помещение с кресла и дивани (в Русия тях наистина ги предпочитан основно в провинцията пред креватите), стените там са облепени с постери, на които руските думи са написани без нито една грешка. Нещо, което не може да се каже за акцента на същите тези местни "олигарси и източници от МВР", които се забавлява на буйна вечеринка. Или за служители на Министерството на енергетиката на Руската федерация, което в "Малчугани" е почти военна база. В действителност всичко е много по-скучно. Руските министерства макар и големи са предимно офис сгради, в които работят редови незабележителни чиновници.
Именно на партито в богато имение екипът на Бутчър устройва истинско клане. Интересното е, че то става на фона на руската версия на песента на Глория Гейнър I will survive. Освен това в "Малчугани" звучи парчето Junk на руската рок група Jane Air и песента от 90-те години на миналия век "Ясна моя светлина" на вече забравената певица Татяна Буланова. Музикалните "флашбекове" застигат Солдатик дори в Америка – именно заради руския шансон, който звучи в автосервиз в центъра на Манхатън и е свързан със затворническата музика, Солдатик унищожава едва ли не цял американски квартал. Ето това наистина е силата на музиката.
В "Малчугани" има още едно "ехо от войната". Точно по време на касапницата екипът на Бутчър напомня на руснаците популярните филми от 1980-те години на миналия век "Червена зора" и "Роки 4". Първият е класически стереотип от времето на Студената война за съветските агресори и американската съпротива. Вторият е най-успешният филм от поредицата "Роки" със Силвестър Сталоун. Именно в тази част той се бие със съветския офицер Иван Драго. В него се превъплътява младият Долф Лундгрен, който след това изиграва още много руснаци в американското кино.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си