Как съветските лингвисти създават писменост за коренните жители на Далечния север

В руския Далечен север живеят повече от 40 малки коренни народа. В обширните, разпръснати територии може да се чуе невероятно разнообразие от езици, които не си приличат един на друг. А повечето от тези езици допреди век дори не са имали писменост.

Изкореняване на неграмотността

Малки чукчи

П. Новицкий

Русия винаги е била многонационална и многоезична страна, но всеобщото образование става достъпно за жителите ѝ едва след революцията от 1917 година. В началото на XX век едва 20-30% от руснаците могат да четат и пишат, а в Сибир и Далечния изток броят им е значително по-нисък.

Според декрет от 1919 г. за изкореняване на неграмотността в РСФСР цялото население е задължено да се научи да чете и пише. Може да се избере както руски, така и други родни езици. Политиката на "коренизация", както посочват много историци, е необходима на новото правителство, за да получи подкрепа не само сред руското население, но и сред другите народи. Учебни помагала (и за възрастни) са издадени на 40 различни езика, включително чувашки, татарски и узбекски.

Ескимоско училище

Свободни източници

Всичко това дава началото на научни изследвания на редките езици на народите в Русия, много от които дори нямат писмен език. Въпреки че опити за създаването му са правени и през XIX в., едва системният подход на съветските учени дава резултат.

Единна северна азбука

Първи буквари по родни езици в Западен Сибир

Николай Адамович/ТАСС

През 1920-те години съветските учени идентифицират 26 северни коренни народа, които наброяват малко над 135 000 души. В по-голямата си част те са пастири на северни елени и ловци на морски животни. Принадлежат към различни езикови семейства, които освен това са разделени на множество диалекти и езици.

Ръководителят на съветско-американската експедиция "Берингов мост" Дмитрий Шпаро в чукотското село Конергино, Магаданска област

Sputnik

Северният отдел на Ленинградския ориенталски институт, създаден през 1926 г. (преименуван на Институт на народите на Севера през 1930 г.), е натоварен със задачата да се справи с този нетривиален лингвистичен проблем. През 1929 г. експертите от Института разработват единна северна азбука. Първоначално тя е на латиница с допълнителни букви и диакритични знаци и се използва за 16-те езика на народите на Севера (саамски, ненецки, селкупски, мансийски, хантийски, евенкийски, евенски, нанайски, удегейски, ителменсци, чукотски, корякски, ескимоски, алеутски, кетски и нивхски). Разбира се, в различните азбуки се използват различен брой букви и знаци, а за "литературен" се приема един от най-популярните диалекти, но общата основа значително опростява изготвянето на учебните помагала. 

Един от ранните проекти за единна северна азбука

Свободни източници

Но в средата на 1930-те години езиковата политика променя своя вектор. Всички азбуки са заменени с кирилица, а в училищата започва да се набляга на изучаването на националния език.

В резултат на това много от местните езици не са транскрибирани на кирилица, след това дори са премахнати от учебната програма, а литература и вестници на тях не се издават. Освен това през 1960-те години в северната част на страната започват активно да се разработват петролни и газови находища, които привличат специалисти от всички републики, а руският език става език на общуване. Въпреки това някои "северни" думи са мигрирали в нашето ежедневие. Например думата "парка" ("яке") идва от ненецки език.

Момичета в Чукотка отиват на училище

Александър Лискин/Sputnik

Научният интерес към северните езици започва да се възражда едва през 1970-те и 1980-те години. По това време лингвистите отново започват да пътуват до северните народи в рамките на научни експедиции.

Тофаларският език е официално записан през 1988 г., алеутският език – през 1990-те години, а чулимският език (на който пее и известната група OTYKEN) – през 2003 година.

Вижте още: Сръбски фотограф в далечната руска Тофалария: "Нищо подобно не съм виждал през живота си"

Ученици на В.Г. Антипина на урок по евенкийски език

Владимир Матвиевски/ТАСС

Как се преподават северните езици днес

Съвременните лингвисти разграничават около 40 коренни малки народа в Сибир и Далечния изток и не всички от тях знаят родните си езици. Така например всеки втори от 50 000 ненци говори на този език, а 150 от 1100 кети - на своя език, от 300 представители на народа ороки (или улта) - по-малко от 50. Само трима души говорят свободно тофаларски език! В същото време възрастта на говорещите този език бързо нараства. Лингвистите отбелязват, че сред северните народи има много двуезични хора.

1 юни 1977 г., студенти от факултета по народите от Крайния север

Юрий Белински/ТАСС

В училищата, в които учат децата от северните райони, от края на 1980-те години отново се изучават езици на коренното население, но само в началните класове или като избираеми предмети. В някои региони се провеждат и езикови курсове за възрастни, както присъствени, така и онлайн.

Село Канчалан, Чукотски автономен окръг

Сергей Гунеев/Sputnik

Днес единственият останал без писменост северен език е на енетите от Таймир, които наброяват не повече от 300 души (от които носители са останали 40). От 2018 г. лингвисти от Сибирския федерален университет в Красноярск работят по създаването на официална писменост за енецкия език.

Село Джаргалах, Якутия

Владимир Смирнов/ТАСС

Северните езици се изучават и в Томския педагогически институт, и в Московския държавен университет. Но учители по най-редките северни езици в света се обучават в Русия в Института на народите от Севера. Само тук могат да се изучават ителменски, долгански, орокски и други езици, чиито носители живеят в най-отдалечените села на Русия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.