По-голямата част от известните руски писатели и поети, които влизат в битки, правят това през XX век. Причината е очевидна: преди това интелигентните и благородни хора са имали навика да предизвикват на дуел, а не да започват бой. Независимо от това, времето се променя и преди 100 години размяната на юмруци е била доста популярна, дори сред артистичните типове. Но кои писатели най-бързо са се палели и са налитали на бой?
Една от най-ярките звезди сред поетите от така наречената "Сребърна епоха" на руската поезия (края на XIX и началото на XX век) Сергей Есенин (1895-1925) пише лирични стихотворения, прославящи твърдия, но хармоничен живот на руските селяни и естеството на страната. За съжаление, от началото на 1920-те години на ХХ век Есенин също е бил и тежък алкохолик, който почти не можел да живее без пиячка. Понякога това го карало да се включва в сериозни битки.
"Той се би със собствения си почитател от провинцията... ние се опитахме да го успокоим, но той вече не беше на себе си", пише в мемоарите си Валентин Катаев, руски писател и приятел на Есенин. Според Катаев, когато бил пиян, Есенин ставал обсебен от идеята за "намиране на Зинка (бившата му съпруга, която го е оставила) и изкореняването на ада от нея".
Есенин никога не е бил бившата си съпруга, но един път се спречкал с друг известен автор – Борис Пастернак (авторът на "Доктор Живаго", който по-късно ще спечели Нобелова награда). Катаев си спомня боя между двамата: "Пияният Есенин прихваща Пастернак с едната си ръка и се опитва да го удари в ухото с другата, а Пастернак се опитва непохватно да удари Есенин в лицето". За щастие, други писатели, които присъстват на зрелището, възпрепятстват тези два титана на литературата да се нараняват сериозно.
Никой обаче не можеше да спре Есенин да се самоубие. Той се обесва през 1925 г. след дълга битка с депресия, която вероятно е свързана със злоупотребата с алкохол.
Маяковски (1893-1930) е известен поет и един от най-посветените писатели на революцията през 1917 г., но също така има и много особен личен живот. От 1918 г. той живее с музата и любовницата си Лиля Брик... и със съпруга ѝ Осип, за когото тя се била оженила през 1912 година.
По някакъв начин тримата, всички хора на изкуството, успяват да поддържат работни взаимоотношения, без да се ревнуват. Според мемоари, обхващащи този период, Маяковски и Осип се смятат за приятели и работят добре заедно. Това обаче не означава, че Маяковски не е ревнувал от други мъже. Един път това води до проблем.
Както споменава биографът на Маяковски Бенгт Янгфелд, един мъж на име Яков Израелевич започва да изпраща на Лиля Брик дълги любовни писма през 1918 г., като я моли да бъде с него. Въпреки факта, че Брик никога не отговаряла на писмата, Маяковски се разгневил, когато разбрал за тях. Един път срещнал Израелевич по улиците на Ленинград (сега Санкт Петербург) и го пребил. Полицията арестувала и двамата и Маяковски трябвало да пише на Максим Горки, писател, близък до властите, за да го измъкне.
Довлатов (1941-1990 г.), който емигрира от Съветския съюз в Съединените щати през 1978 г., усъвършенства изкуството да пише предимно кратки и почти винаги весели истории, изпълнени едновременно с радост и тъга. Протагонистът обикновено е меланхоличен и спокоен, малко тип Уди Алън, но самият Довлатов е много по-ярък образ и се забърква в сериозни проблеми няколко пъти, включително в боеве. Това се съчетава добре с неговата доста впечатляваща физика.
Един път Довлатов се напил изключително много и решил да предложи брак на своя приятелка Людмила Стърн, без да се интересува от факта, че тя вече е била омъжена и имала дъщеря. Той се появява на прага на семейство Стърн с цел да отведе Людмила заедно с него, но това не се харесва на съпруга ѝ Виктор.
Инцидентът е описан в мемоарите на Людмила Стърн: "Витя използва нещо като джудо или карате. Довлатов отговори със силно, но зле насочено кроше. Витя го сграбчи за ухото..." Борбата приключва, след като детегледачката на Стърн се намесва и изхвърля Довлатов от къщата.
На следващия ден всичките им приятели се обаждат да питат за инцидента. Известният поет Йосиф Бродски (1940-1996) питал дали е вярно, че Виктор е откъснал ухото на Довлатов. "Не, Довлатов напълно преувеличава", отвръща Людмила. След като изтрезнява и идва на себе си, Довлатов се обажда на семейството и моли за прошка.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си