Сталин срещу ционистите: как са преследвани съветските евреи след края на Втората световна война

На 13 януари 1948 г. на улица в Минск е открито тялото на 57-годишен мъж от еврейски произход. Соломон Михоелс, художествен ръководител на Московския държавен еврейски театър, добре познат извън СССР поради работата си като шеф на Еврейския антифашистки комитет (ЕАФК) – неправителствена организация, основана през 1942 година. А смъртта му, изглежда, не е инцидент.

Няколко седмици по-рано – през декември 1947 г., Йосиф Сталин нарежда на министъра на държавната сигурност Виктор Абакумов да планира и извърши тайно убийството на Михоелс. Агентите на Абакумов хващат мъжа по време на пътуване до Минск и го убиват – като го прегазват с камион и оставят тялото му на улицата – инсценирайки злополука.

Членове на Еврейския антифашистки комитет, 1941, Михоелс в средата

Getty Images

Смъртоносните подозрения на Сталин

Михоелс става жертва на бързоразгръщащата се Студена война – скоро след края на Втората световна война напрежението между СССР и бившите западни съюзници нараства. В едно интервю руският историк и специалист в изследването на съветската политика спрямо евреите Генадий Костриченко казва: "Сталин подозира, че в рамките на СССР има "пета колона" на прозападняците, а еврейските националисти може би са част от нея".

Няма доказателства за това, но за репресивния апарат на Сталин дори възможността е достатъчна. Михоелс като лидер на ЕАФК пътува в Северна и Латинска Америка през 1943 г., където събира пари за СССР (които нарастват до $10 млн.) и има много контакти със Запада, така че Сталин започва да го смята за опасност, обяснява Костриченко. Към края на 1947 г. той вече е обречен – както и ЕАФК.

Същевременно Сталин и неговите поддръжници никога не са обявявали официална кампания срещу определена нация. "По принцип в пресата те използват изрази като "космополити без корени" или "коленичили пред Запада", след които обаче следват списъци с имена, всички от които на евреи", обяснява Костриченко. И на всички е ясно кои са тези "космополити".

Съветските евреи плащат за Израел

За разлика от голямата чистка на Сталин от 1930-те, която води до безброй смъртни случаи, кампанията срещу "космополитите" започва почти без кръв, основно изразена в критика във вестниците и освобождаването на длъжностни лица, с някои изключения като Михоелс. Но ситуацията се променя.

Соломон Михоелс

ТАСС

В много отношения предразсъдъците на Сталин към евреите се влошават, след като Израел, за чието създаване СССР помага през 1948 г., избира да бъде съюзник на САЩ. Разочарован и изплашен от нарастващата ционистка кауза в страната, Сталин никога не позволявана съветските евреи да се върнат в Израел и решава да премахне напълно ЕАФК, който служи за връзка между евреите в СССР и техните диаспори по целия свят.

Нощта на убитите поети

И точно това се случва в края на 1948: правителството разпуска комитета и започва процеси, които продължават до 1952 година. 15 ключови членове на организацията са обвинени в измяна и сътрудничество на американското разузнаване. Тайните служби не се колебаят да използват и мъчения. "Всеки ден ме биеха с гумена пръчка, а после, когато паднех, ме ритаха", казва пред съда един от задържаните.

В Сталинска Русия казаното по време на мъчения е достатъчно за вземане на решения. Съдът праща на смърт 13 от 15-те обвиняеми и те са застреляни тайно на 12 август 1952 година. За еврейската общност тази дата става известна като "нощта на убитите поети", тъй като няколко от жертвите са автори, които пишат на иврит и идиш. В рамките на 3 години съветските власти отричат смъртта им – те просто "изчезват" от очите на света.

Внезапно облекчение

Скоро след това, в края на 1952 г., се разгръща нов "случай". Група авторитетни московски лекари, предимно евреи, биват обвинени, че се опитват да убият съветските лидери чрез неправилно лечение.

"Това започва с 5-годишно писмо, твърдящо че комисия от кремълски доктори вероятно е злоупотребила с Андрей Жданов, един от министрите на Сталин", казва Генадий Костирченко. Тогава Сталин игнорира писмото, но, когато му идва времето, го използва като претекст за репресии срещу "космополитите".

Public Domain

Полицията арестува няколко десетки лекари, обвинени във "формиране на ционистки заговор", макар не всички от тях да са евреи. Това е първият случай, в който официално се споменава "ционистката" кауза, което води до по-интензивна кампания срещу евреите.

Все още не е ясно какви са били тогава плановете на Сталин за евреите. Любов Вовси, чийто баща е сред задържаните, си спомня: "в Москва имаше слухове, че всички евреи ще бъдат изпратени в Далечния изток". Най-вероятно те са преувеличавали ситуацията, тъй като няма данни правителството да се е готвило за подобна стъпка, смятат историците. И все пак ситуацията със задържаните е тежка и единствено смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. прекратява кошмара. Онези, които "наследяват" властта, спират кампанията и всички лекари се връщат вкъщи живи и освободени от каквито и да било обвинения.

Парадоксално, но през 1920-те години съветският лидер подкрепя идеята за това на евреите да бъде дадена собствена родина. Но защо Сталин създаде еврейска държава в далечните краища на Сибир?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.