Атаката на мъртъвците: как смъртоносно ранени руски войници се справят с германската офанзива

Когато германците започват смъртоносна газова атака срещу Русия в Осовецката крепост на 6 август 1915 г., смъртта на руския гарнизон изглежда сигурна.

Руските войски, чиито газови маски са напълно безполезни, изглеждат обречени. Но напредването на германската пехота към добре защитената крепост скоро се превръща в истински кошмар.

"Разрушените крепостни стени на Осовец". Немска снимка от август-септември 1915 г.

Свободни източници

Вместо да открият купища трупове, германците се натъкват на вражески войници, които очевидно са живи, но повече приличат на мъртъвци. Руснаците, облечени в кървави парцали, кашлящи кръв, започват атака срещу шокираните германци. Събитието остава в историята като "атаката на мъртъвците".

Неразрушимият дух

Крепостта Осовец, разположена близо до полския град Бялисток, е "прашинка в окото" на германците, тъй като ги принуждава да държат войските си в провинцията на Североизточна Полша.

Първоначално попаднала под прицел през септември 1914 г., крепостта издържа всички атаки със самолети и артилерия. След неуспешния опит да завладеят руската крепост германците се обръщат към по-крайни мерки.

На 6 август 1915 г. те пускат хлорен газ над крепостта. Сергей Хмелков, един от защитниците, които оцеляват след газовата атака, си спомня: "Всеки жив човек, който стоеше навън в предната част на крепостта, беше отровен до смърт... тревата стана черна, навсякъде хвърчаха цветни листенца... месото, маслото, свинската мас, зеленчуците бяха отровени и неподходящи за консумация".

Бедствието

С.А. Хмелков

Свободни източници

"Крепостта изобщо не беше подготвена да издържи на газова атака. Нямаше планове на мястото, нямаше средства нито за колективна, нито за индивидуална защита на гарнизона, а от газовите маски, изпратени към нас, нямаше никаква полза", пише Хмелков.

Повечето от бараките, гробовете и укрепените постове нямат изкуствена вентилация и дори не са снабдени с никакви генератори на кислород.

Три батальона от 226-та пехотна дивизия са заличени и едва около 100 войници от четвъртия батальон оцеляват. Германските сили, оборудвани с газови маски, тайно започват нападение на крепостта, уверени, че гарнизонът е напълно ликвидиран.

Атаката на мъртъвците

След като врагът е смазал първата линия на руската отбрана и е нарушил защитната стена, той започва да напредва към крепостта, където оцелелите, водени от лейтенант Владимир Колкински, започват легендарната си офанзива, която и до днес остава известна като "атаката на мъртъвците".

"Не мога да опиша гнева и яростта, които обхванаха войниците ни, когато се насочиха към своите отровители – германците. Тежките пушки, картечници, шрапнели не можаха да спрат атаката на обезумелите войници", пише неидентифициран оцелял във вестник "Псковски живот" през 1915 година.

Офицер Владимир Карпович Котлински, оглавил "атаката на мъртъвците"

Свободни източници

60 мъже откриват огън с лица, покрити в кървави дрипи, треперещи и кашлящи, буквално изплюващи белите си дробове, покрити с кръв. "Въпреки че бяха изтощени и отровени, те напредваха с единствената цел да разбият германците", обяснява очевидецът.

Германците, в състояние на шок и учудени от гледката на "мъртвите" руски войници и яростта на атаката им, бягат панически, оставяйки картечниците си, и потъват в собствената си защита от бодлива тел.

Възползвайки се от изненадата, 8-и и 14-и батальон връщат основната крепостна стена и артилерията на гарнизона. Водачът на "мъртъвците" и спасител на крепостта – втори полковник Колкински, е тежко ранен и умира същата вечер.

Падането на Осовец

Въпреки смелостта на руските войници крепостта е обречена. През април и май 1915 г. австрийските и германските войски пробиват руския фронт в Източна Прусия и Галиция.

Крепостта укрива стратегическото отстъпление на руските сили до август, когато защитата ѝ става безсмислена. На 22 август руският гарнизон напуска Осовец по уреден и спокоен начин, разрушавайки основните опори и укрепени точки.

Контраатаката, водена от Колкински, предпазва от попадането на крепостта в германски ръце и спасява хиляди гарнизони от бедствие. Историята вероятно би била различна, ако немската офанзива на 6 август беше успяла.  

Припомняме ви имената и подвизите на още от забравените руски герои от Първата световна война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.