Глеб Котелников с парашута си
Свободни източнициДокато историческите записи показват, че изобретателите векове наред са мислили над това как да направят парашут, първият действащ такъв е изобретен от руския актьор и драматург Глеб Котелников. Неговата раница-парашут се ползва навсякъде по света.
Идеята да направи безопасен и ефективен парашут идва на Котелников, след като през 1910 г. става свидетел на смъртта на един от първите руски пилоти – Лев Мациевич. Летецът пада от 400 м височина, след като самолетът му се разпада във въздуха.
Котелников се интересува от инженерство още от детска възраст и скоро след трагедията прилага уменията и познанията си, за да създаде парашутна система, сгъната на гърба, която се отваря във въздуха при необходимост.
Тестовете са успешни, но държавата и армията не проявяват голям интерес, затова изобретателят решава да даде парашута си на Франция – където пожъва огромен успех.
В Русия изобретението на Котелников привлича вниманието на правителството едва с началото на войната от 1914 г. и още повече след революцията от 1917 година. През 1923 г. прави допълнителни подобрения в изобретението си. Той умира през 1944 г. на 72-годишна възраст, но десетилетия наред вижда как творението му дава положителни резултати не само в Русия, но и за цялото човечество.
Иван Болдирев
RosphotoМакар да е общоприет факт, че първият фотографски филм е създаден през 1885 г. от основателя на Kodak – Джордж Ийстман, в действителност руският изобретател Иван Болдирев прави това малко по-рано – през 1878 година.
Роден в бедно казашко семейство в Ростовска област, Болдирев се интересува от механика още от детство. На 19-годишна възраст се мести в Новочеркаск, където започва работа в сферата на фотографията, а по-късно в Санкт Петербург, където вече е фоторедактор и асистент на фотограф.
Упражнявайки изкуството на фотографията, той не може да му устои и дори създава някои подобрения. Първо изобретява леща с къс фокус, която надминава съществуващите аналози по отношение на блендата и ъгъла, а по-късно създава фотографски филм, който е по-добър от алтернативите с тежки и чупливи стъклени плочи, използвани от фотографите по онова време. Филмът му не само е по-лек и по-лесен за носене, но дори издържа на заливане с вряща вода. За съжаление обаче не получава заслуженото внимание на изложението в Москва през 1882 г. и бързо славата подминава изобретателя.
Стругът на Андрей Нартов
Свободни източнициПървият подобен струг е патентован през 1800 г. от британеца Хенри Маудслей, който е смятан за основател на технологията на машинните инструменти. Изобретенията му са важен фактор за началото на "индустриалната революция".
Маудслей обаче започва да разработва своя струг през 1780-те или десетилетия по-късно от руския изобретател Андрей Нартов, който изобретява машина, описана в книгата му от 1755 година. Не е известно дали Маудслей е знаел за работите на Нартов, но е възможно да е виждал струга на руснака по време на изложение в Париж.
Роден в семейство от средната класа, Нартов е талантлив инженер. Учи в Московското училище по математика и навигация, а през 1712 г. привлича вниманието на Петър Велики. През годините става личен занаятчия на царя. Пътува из цяла Европа, където учи, обменя идеи и представя струга си. През 1724 г. предлага на Петър да създаде Руската академия на науките, в която е член от 1735 година.
Изобретателят създава 36 различни машинни инструменти през целия си живот и дори планира да публикува книга с всички тях, но умира през 1756 година. Много от творбите му оцеляват и днес някои от тях могат да бъдат видени в Ермитажа и в Музея на изкуствата и търговията в Париж.
Въпреки че в историите на Марко Поло от Монголия от XIII в. се споменава продукт, наподобяващ сухо мляко, неговото ноу-хау остава до голяма степен неизвестно дълго време. Едва през 1802 г. руският лекар Осип Кричевски открива първия модерен процес за изсушаване на млякото, който му позволява да запази полезните си свойства и увеличава срока му на годност.
По това време Кричевски работи в Нерчинск в Забайкалието – далеч от Санкт Петербург, основан за пращане на осъдените в изгнание. Кричевски е един от малкото лекари, които работят там, борейки се да помага на нуждаещите се, макар и без медицински консумативи. Млякото е един от най-здравословните продукти, с които трябва да храни хората, но пък не е никак трайно. Затова лекарят търси начини да удължи срока му на годност. И така той създава технология за извличане на сухо мляко чрез изпаряване на водата от него.
За съжаление изобретателят умира през 1832 г. и никога не вижда как нововъведението му стига до Санкт Петербург. Много години по-късно то се появява и в Европа, където през 1855 г. британецът Т. С. Гримуейд патентова технологията.
"Самоходната карета"
Свободни източнициПрез 1752 г. селянинът и самоук изобретател Леонти Шамшуренков създава първата четириколесна самоходна карета, прототип на първия автомобил. Изобретението не само му носи слава, но и на практика му спасява живота. В края на 1930-те години Шамшуренков подава жалба срещу местен губернатор за присвояване на държавни средства, но корумпираните служители хвърлят него в затвора. И само творческият му ум го спасява от години, прекарани зад решетките.
През 1741 г. на Шамшуренков му хрумва да създаде "самоходна карета", която да се управлява от двама "треньори", но му трябват 10 години, за да привлече вниманието на държавните служители с идеята си. Поканен е в Санкт Петербург, а проектът му е успешно изпълнен с държавно финансиране. Изобретателят получава награда от 50 рубли и започва да мисли за по-нататъшните подобрения като "часовник" за показване на изминатото разстояние, както и планове за "зимна карета". Идеите му обаче така и не получават държавна подкрепа.
Макар Шамшуренков да изпреварва известния френски изобретател Никола-Жозеф Кюньо, който представя автомобила си през 1769 г., руснакът така и не става известен по цял свят.
Тест на Лорановия апарат за гасене на пожари
Свободни източнициПяната е най-ефективният начин за борба с пожарите, но до началото на XX в. това не е известно и вместо нея в борбата с огъня хората използват предимно вода. Едва през 1902 г. учител по химия от Русия измисля пожарогасителя, който се използва и до днес.
Роденият в Кишинев (днешна Молдова) Александър Лоран учи в Санкт Петербург и Париж и става учител в Баки - центърът на руската петролна индустрия през първата половина на XX век. След като става свидетел на много трудни за гасене петролни пожари, Лоран решава да потърси начин да измисли вещество, което би могло ефективно да се бори с жестокия огън.
След няколко опита той намира решението – измисля пяна, наречена "Лорантина". По-късно я патентова не само в Русия, но и в чужбина. С течение на времето Лоран създава фирма в Санкт Петербург и започва да продава пожарогасители под марката Eurica.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си