Капитан Петър Нестеров е първият руски пилот, както и първият човек в света, който извършва въздушен таран в битка.
По време на Първата световна война, на 26 август 1914 г., австрийски самолет прелита над руското летище в Галисия, което планира да бомбардира. Нестеров реагира незабавно, излита в лекия си моноплан и погва врага.
Руският пилот не е на самоубийствена мисия, но възнамерява да прелети над самолета на неприятеля и да го унищожи с колесника си. Той обаче удря центъра на австрийския самолет, убивайки и себе си, и врага.
Докато Петър Нестеров загива по време на въздушен таран, Александър Казаков става първият пилот, оцелял в също толкова рискована маневра. През 1915 г. той сваля немски "Aлбатрос" и успешно приземява своя самолет.
За жалост животът на Казаков завършва трагично скоро след това. По време на Гражданската война в Русия Казаков се бори самоотвержено срещу Червената армия. През август 1919 г., неспособен да приеме оттеглянето на британските войски от Мурманск, той се самоубива, като разбива самолета си на суша.
Самоубийствената маневра, известна като "огнен таран", при която пилотът разбива горящия си самолет във вражески цели на земята или по вода, е предприета за първи път в историята по време на съветско-японската битка при Халхин Гол на 5 август 1939 година.
Михаил Ююкин е на мисия в тила на японската армия, когато бомбардировачът му е ударен и започва да пада. Осъзнавайки, че не може да достигне до позициите на собствените си войски и вероятно ще стане военнопленник, Ююкин нарежда на екипажа си да напусне самолета и се забива в група японски войници.
По време на Втората световна война "огненият таран" набира популярност сред съветските пилоти. Той не е официално насърчаван от съветското командване, тъй като води до ненужни загуби сред добре обучени пилоти. Такива пилоти обаче винаги биват награждавани посмъртно.
В Япония "огненият таран" се превръща в едно от основните оръжия в последните етапи на войната. През 1944 г. са създадени специални единици от пилоти самоубийци, известни неофициално като "камикадзета".
В нощта на 7 август 1941 г. Виктор Талалихин сваля германски бомбардировач Не-111 със своя I-16 при въздушна битка над Москва. Това е един от първите нощни въздушни тарани.
Ранен, Талалихин скача в местна река и стига до собствените си войски. Той е убит във войната два месеца по-късно, на 27 октомври.
Самолетът I-16, с който съветският пилот удря германския бомбардировач, е открит в гора близо до Москва през 2014 година.
На 12 септември 1941 г. лек бомбардировач, пилотиран от Екатерина Зеленко, е на разузнавателна мисия край град Ромни в Украйна. Там е нападнат от седем немски самолета Messerschmitt Bf-109.
След като сваля един германски самолет, Зеленко свършва всички амуниции. И така, тя удря своя самолет във вражески, убивайки немския пилот и самата себе си.
Екатерина Зеленко е първата и все още единствената жена, която извършва въздушен таран в битка.
Единственият подобен случай е от 23 ноември 1973 г., когато иранският F-4 Phantom нарушава въздушното пространство на СССР по време на шпионска мисия по проект на ЦРУ.
На пилота на съветския МиГ-21СМ - Генадий Елисеев, е възложена задачата да прехване натрапника и след като всички ракети пропускат целта, той решава да удари опашката му с крилото си. Иранският самолет е свален, пилотът е заловен, а самият капитан Елисеев загива.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си