Над 10 000 леки танка Т-26 се "сблъскват" с напредващата германска армия през юни 1941 година. При стартирането на операция "Барбароса" основните съветски ударни сили от 1930-те години са вече напълно остарели.
Въоръжен с 45-мм оръдие, Т-26 е ефективен срещу немските Pz. I, Pz. II и Pz. 38 (t), но е напълно беззащитен срещу по-модерни танкове и почти всички видове вражеска танкова артилерия.
През първите месеци на войната хиляди Т-26 са загубени в бой или поради технически повреди. Повечето от тях се нуждаят от основен ремонт, за който няма достатъчно време.
Съветите предпочитат да не възстановяват повредените Т-26, а да ги заменят с нови Т-60 и Т-70. Т-26 са разположени в "по-тихите" части на фронта, какъвто е съветско-финландският. Освен това над 1000 Т-26 участват в съветско-британската окупация на Иран през август 1941 година.
Т-26 се сражава до последните дни на Втората световна война, включително в съветските операции срещу японците. Той обаче се използва за последно при голямото нападение по време на операция "Пръстен" - която ликвидира германската 6-та армия в Сталинград в началото на 1943 година.
За разлика от остарелия Т-26, Т-60 е един от най-новите танкове на СССР в началото на германската инвазия. Той е разработен през август 1941 г. и до следващия месец е в масово производство.
"Нов" обаче не означава непременно "добър". Т-60 не успява да се намеси подобаващо в конфликта. 20-мм автоматично оръдие ШВАК не е голяма заплаха за бронята на врага, докато тънката броня на Т-60 не е проблем дори за най-слабите немски танкови и артилеийски снаряди.
Поради леснозапалимия си бензинов двигател, Т-60 често "свети" като свещ. Танковите екипажи дори му измислят прякор - "общ гроб за двама".
По време на битката при Сталинград оръдието ШВАК често се задръства след няколко изстрела от прашния въздух. Тогава Т-60 трябва да се бие само с картечницата си, слизайки до нивото на ранните танкове от Първата световна война.
От края на 1942 г. Т-60 се използват главно като носители на муниции за танкове Т-34 и КВ.
Единственият в света масово произвеждан танк с пет купола - Т-35 е най-силният съветски танк през 30-те години на миналия век. Често го наричат "сухопътен боен кораб".
С едно 76,2-мм и две 45-мм оръдия и картечници, той може да "отприщи" ада навсякъде. Това мощно въоръжение обаче е и ахилесовата пета на Т-35. Командирът на танка не може ефективно да контролира огъня от всичките пет купола.
Някога всемогъщ, до началото на 1940-те години Т-35 е напълно остарял. Това бавно 58-тонно чудовище, с максимална скорост в пресечена местност от 14 км/ч и с броня от едва 20 мм, е лесна плячка за съвременната вражеска артилерия.
Все пак 49 от тези тромави "зверове" все още са на служба, когато избухва войната срещу Третия райх. Повечето от тях са загубени в сражения в Западна Украйна, въпреки че няколко се включват в битката при Москва. Интересното е, че за последен път Т-35 влиза в битка на страната на Вермахта. Германците използват трофеен Т-35 по време на битката при Берлин през 1945 г., в която той е ударен и унищожен.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си