Как И-16 притиска японски Ki-27 при Халхин Гол

Първият челен таран в историята на съветската авиация се състои между езерото Буйнур и завоя на река Халхин Гол. В разговор с Константин Симонов маршал Жуков припомня впоследствие, че никога не е виждал такива битки във въздуха дори по време на Великата отечествена война. Според воювалия в Испания съветски пилот, японците превъзхождали италианците по боен опит, а германците по отношение на агресивността, и затова битките били много трудни, пише "Российская газета".

Въздушният бой завършва с таран, самият Вит Скобарихин описва в писмо до забайкалските авиатори на 31 май 1977 г.: "Четвъртата бойна мисия за прикриване на сухопътните сили на левия фланг се проведе следобед. Нашите девет И-16 бяха атакувани от японски изтребители И-97. Врагът беше с 200-400 м по-високо от нас и, използвайки предимството му във височина, ни нападна в гръб".

Обърнете внимание, че хоризонталната маневреност на японския Nakajima Ki.27 е по-добра от всяка версия на изтребителя И-16. Съветските самолети не са като японския изтребител по скорост на изкачване и височина, но имат най-доброто въоръжение и бронезащита. И-16 също има по-солидна конструкция и може да развие по-голяма скорост при гмуркане.

"Старши лейтенант Вус беше в особено трудна ситуация. Самолетът му изоставаше малко и два И-97 го атакуваха. За другаря Вус това е първи боен полет, а когато попада в затруднено положение, той беше объркан: продължи да лети в права линия под огъня на самурая. Виждайки, че Вус е в смъртна опасност, подадох сигнал на моя заместник: "Аз продължавам атаката", пише Скобарихин.

"Фронталната атака от близко разстояние продължи само няколко секунди, което означаваше, че времето за размисъл беше ограничено до минимум... самолетът беше само на 100-200 метра. И реших да отида на таран. Самолетите бързо се приближаваха. Спомням си, че моят беше малко по-ниско от японския. В последния момент врагът очевидно предположи намерението ми и вдигна самолета си нагоре. Тази маневра до известна степен усложни точността на изчислението. Сега вече се оказа почти над главата ми. Дръпнах лоста към себе си - самолетът ми сякаш подскочи - и усетих силен удар. Всичко се завъртя наоколо".

Съветският изтребител започва да пада, но опитният пилот на височина от 150 м успява да влезе в хоризонтален полет и да стигне до своето летище.

"Не успях да стигна до стоянката, самолетът ми беше заобиколен от техници и медицински персонал с линейка. На гумата, която се блъсна в моя изтребител по време на тарана, ясно се виждаха надписи на японски. Кравченко горещо ме поздрави за победата", пише пилотът.

Когато се събужда, той научава, че във въздушната битка неговата ескадра е свалила три японски самолета. Всички пилоти са живи, някои леко ранени.

На Халхин Гол старши лейтенант Вит Скобарихин извършва 169 бойни полета, участва в 23 въздушни битки, отстрелва лично пет вражески самолета и шест в група. На 29 август 1939 г. е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. По време на Великата отечествена война талантливият пилот става командир на авиационна дивизия и завършва войната с чин полковник. Умира на 25 август 1989 година.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.