Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Адмирал Сергей Горшков модернизира съветския военноморски флот – под негово ръководство той се превръща от изостанала силова структура на бреговата охрана до океански флот, способен да оспорва морското превъзходство на ВМС на САЩ", това пише военният експерт Джеймс Холмс. Преди Горшков американците са уверени, че позициите им на море са непоклатими.
Когато през 1956 г. Сергей Горшков оглавява военноморския флот на СССР, последният на практика е ограничен в своите териториални води. Повече от 80% от корабите се занимават с крайбрежни операции.
Новият командир веднага си поставя задача – да отведе флота в световния океан. Горшков не споделя водещата гледна точка в страната, че Русия (СССР) е сухопътна държава, в която флотът играе второстепенна роля.
Той прави много, за да убеди съветското ръководство да се отнася към своите военноморски сили по-сериозно. Най-успешно се развиват отношенията му с Леонид Брежнев, когото той познава лично още от времето на Втората световна война. Именно Брежнев му гласува доверие и му дава свобода в действията относно морската безопасност на страната, което в крайна сметка се оказва правилно решение.
"Страната и правителството осъзнаваха важността на флота и затова получаваха големи изгоди и преимущества. Още по-голямо значение ще придобият военноморските флотове във връзка с това, че светът навлиза в нова епоха – епоха на освояване на океанските богатства, за които вече се води ожесточена борба", това казва адмиралът.
Горшков разбира всички аспекти, отнасящи се до развитието на военноморските сили на страната. Заради него се увеличава броят на научните изследвания: проектирането на нови съдове, самолети за морска авиация, корабно въоръжение. Сериозна подкрепа получава системата за военноморско образование в Съветския съюз, нивото на обучение и бойна подготовка на екипажа е вдигнато.
Адмиралът не стои в топли кабинети. Той постоянно инспектира конструкторските бюра, корабостроителните заводи, военноморските бази. Често Горшков лично участва в изпитанията на подводниците – начинание, при което не липсва риск за живота му.
За борба с най-ефективните оръжия на американците – ударните групи от самолетоносачи, се разработва и внедрява съвременен вид въоръжение: от ракетни крайсери до изтребители-бомбардировачи. За ефективното използване на последните в края на 1960-те години започва строителството на съвършено непознат за съветския ВМФ тип кораби – тежки авионосни крайцери.
Ключово средство за сдържане на военноморските сили на противника стават атомните подводни лодки, десетки от които скришно пристигат до бреговете на САЩ, следват американския флот и по всички морета "дебнат" за подводни лодки на възможен противник.
Друга заслуга на Горшков е възраждането през 1963 г. на морскота пехота, която е небрежно разпусната преди 7 години. Всички флотове (Балтийски, Черноморски, Тихоокеански и Северен) са обеспечени с достатъчно количество десантни кораби и плавателни средства.
Ярък показател за достиженията на адмирала стават ученията "Океан-70" – едни от най-големите морски учения в световната история. В тях взимат участие сили от всички 4 флота на СССР: стотици кораби, включително атомни подводници, 2500 морски пехотинци, повече от 400 танка, бронетранспортьори и артилерийни оръдия, участващи в пускането на парашутисти.
По време на така наречената "ера на Горшков" ракетно-ядреният флот на СССР става постоянен "гост" във всички части на световния океан. Към 1985 г. с 1500 кораба в състава си флотът е на второ място в света по численост и боен потенциал, като отстъпва единствено пред флота на САЩ. Както отбелязва вицеадмирал Ашот Саркисов: "За първи път в историята бойният потенциал на нашия военноморски флот достигна такова ниво, че наистина започна да се противопоставя на обединените военноморски сили на Северноатлантическия блок в световния океан".
"Той не само отправя в определени региони на световния океан група кораби, той създава стратегия… При него в съхопътен план флотът стана един от ключовите и най-мощни оръжия за защита на националните интереси", така счита председателят на Московския клуб по история на флота Константин Стрелбицкий.
В епохата на Сергей Горшков съветският военноморски флот се сдобива с цяла серия бази по целия свят, като се започне от Сирия и Йемен до Куба и Виетнам. Това му позволява да се разпространи като паячна мрежа над цялото пространство на световния океан, без да оставя нито едно "сляпо петно".
Тази експанзия не може да остави равнодушна водещата световна морска държава – в САЩ винаги има огромен интерес към фигурата на адмирал Горшков. През февруари 1968 г. той дори се появява на обложката на списание Time – това е единственият от военноморските деятели на Съветския съюз, който постига това.
Сергей Горшков оставя след себе си повече от 200 изследователски труда по теория и практика на морското дело. Една от най-известните му работи е монографията "Морска мощ на страните". Това е класика на световната геополитика, която e преиздадена няколко пъти в СССР, преведена е на много езици и е публикувана в повече от 30 страни.
През 1985 г. завърша "ерата на Горшков" с оставката на вече възръстния адмирал. Прославеният ръководител на флота умира 3 години след това и не става свидетел на онези тежки изпитания, които заради разпадането на Съветския съюз падат върху част от любимото му дело.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си