Би ли искал да живееш по-близо до метрото? А какво ще кажеш, ако метрото е направо в дома ти? Здания с изграден вход към "подземката" се повяват в Москва най-вече в края 1930-те до 1950-те години. Това е разцветът на строителството на новата столица в стила на монументалния "сталински ампир" и архитектите пионери на своето време предлагат твърде необичайни решения за строителството на сгради, чиято цел е максимално уплътнение. Едно от тези решения е входовете към метрото да се правят в жилищните здания.
Всичко започва в самия център на Москва, когато през 1935 г. е отворена една от първите метростанции "Охотний ряд". При проектирането на входа строителите се сблъскват с проблем – районът е много гъсто застроен и архитектите решават да използват за изход и вход на пътниците първия етаж от старинната сграда от първата третина на XIX век. Просто не са могли да намерят друго място, за да не се спира движението по централната улица и да не се събарят къщи.
Преди изграждането на метрото в тази сграда са отдавали под наем апартаменти, а също е имало магазин за огледала и лавка за месо. През 1930-те години зданието е преустроено: от горните етажи са махнати балконите и еркерите, а първият етаж става вход към метрото. Сега в голяма част от тази сграда има административни помещения на театъра.
Тази елитна жилищна сграда – една от "седемте сестри" или висотки, както наричат тези здания от 1947-1957 г. на Садовое колцо, е построена в стила на същия "сталински ампир". В централния ѝ корпус през съветските години се помещава Министерство на транспортното строителство, а в страничните има около 270 апартамента. Първият етаж на тази висока страда е вход на метростанцията "Красние ворота". Вентилационната шахта, изящно скрита от "беседка" с колони, е разположена в двора. Всички корпуси, а също и служебните помещения на метрото, са свързани с общо мазе.
Архитектът Алексей Душкин планира да направи входове за метрото във всички "сталински висотки", но проектът успява да бъде изпълнен само на "Красние ворота". Входът на станцията и основите на зданието се изграждат паралелно, за да се пести време. За да не се допусне сградата да падне в ямата от преддверието, почвата около строителната площадка е изкуствено замразена, а самата сграда е издигната с отклонение от вертикалната ос така, че по-късно да бъде изравнена, когато почвата се слегне. Чудо на инженерството!
"Удобно е, че метрото е направо в сградата. Излизам от влака, завивам зад ъгъла и край", разказва местната жителка Ася Соскова. "Живея на четвъртия етаж, прозорците гледът към вътрешния двор, където има детска градина. Шумът от улицата почти не се чува".
Станцията "Проспектът на Мира" на Кръговата линия е открита през 1952 година. Входът и изходът са построени в жилищната сграда на "Проспект на Мира", 38. Първоначално станцията, която до 1966-а е с оформление на селскостопанска тематика, се нарича "Ботаническа градина"(в близост се намира Ботаническата градина на МГУ). Фасадата на сградата е построена година по-късно и също е украсена с барелефи с растителни орнаменти и изглежда много хармонично с входа.
Тази сграда е предназначена за самите строители на метрото, както пишат по онова време вестниците. В централната част етажите са 13, а в страничните – по осем. В Москва домът на "Проспекта на Мира" става един от последните представители на сталинската архитектура.
Първоначално южният вход на метростанция "Автозаводская" е построен през 1943 г. отделно на улицата, но е планирано да бъде вмъкнат в жилищната сграда за удобство на жителите. В този район още тогава активно се строят жилищни сгради за работниците от автомобилния "Завод Сталин" и според плана на архитект Алексей Душкин, който работи и на небостъргача на "Красние Ворота", през 1961 г. този вход е построен в новото здание.
Строителството продължава няколко години и ако човек се вгледа внимателно, може да види, че този дом е от три секции: две странични и една централна, в която се намира входът за метрото. В самото преддверие над входа на станцията има и служебни помещения за служителите на метрото.
Тъй като по-голямата част от входа е в двора на този дом, не се създават особен дискомфорт и вибрации за жителите от такова съседство.
На площада край Курскага гара има толкова изходи от метрото, че този обикновено остава незабележим. Станция "Курская" на Арбатско-Покровската линия е открита през 1938 година, а един от изходите се намира в жилищна сграда, построена през 1932 г. в стил конструктивизъм за служителите на железниците.
Сега в този дом има не само жилищни апартаменти, но и офис помещения.
Строителството на този дом-замък от 1950-те за съветския елит на Смоленския булевард се оглавява от легендарния архитект Иван Жолтовски. Упрекват го в прекомерно "украсяване" на сградата и той построява кулата със собствени средства. Преди този грандиозен проект той прави типови сгради, но е искал архитектурата да радва очите и на обикновените граждани.
Освен това на първия етаж е изградено преддверие на метростанцията "Смоленская" на Фильовската линия. Местните жители казват, че близкото съседство с метрото не представлява неудобства.
"Не се чува ни най-малък шум от метрополитена, който се намира буквално под дома. Височината на таваните в мазето е 7 метра. Там са издигнати укрепващи пилоти, амортизиращи възглавници, които позволяват да се направи изход от станция 'Смоленская' в този дом".
Преддверието на метростанция "Павелецкая" на кръговата линия е на първия етаж на здание на Новокузнецка улица. В този дом, построен през 1950-те, се намира държавният институт по проектиране на метрополитена Метрогипротранс и той плътно е прилепен към обикновена жилищна сграда с много апартаменти.
Голяма част от преддверието е разположена на двора, но това се вижда само отдалече.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си