Как се появява първата руска подводница

В началото на XX в. подводниците стават неразделна част от въоръжените сили на водещите световни държави. Русия обаче има възможност да създаде подводен флот 200 години по-рано. Защо?

"Скрит съд"

Авторът на идеята да се построи съд, който да може да плава във вода и "тайно и да мине под самото дъно на военен кораб", е Ефим Никонов, който живее в началото на XVIII век. Обикновен дърводелец в корабостроителница, той няма никакво техническо образование. Освен това не умее нито да пише, нито да чете, но както се оказва, има добри способности в корабостроенето.

Петър I

Николай Доброволский

Неведнъж Никонов изпраща на цар Петър I, записани чрез грамотни хора, предложения за подводен съд, който "със снаряди в тихо време в морето ще разбива кораби, поне десет или двадесет". За нещастие начинаещият майстор е готов да поеме пълна отговорност.

През 1719 г. монархът най-накрая обръща внимание на проекта и кани Никонов на лична беседа. Въпреки факта, че идеята изобщо не е нова (холандският инженер Корнелиус Дребел изпитва първата в света подводница в Темза още през 1620 г.), тя напълно поразява и пленява Петър. Той назначава Ефим за "майстор на скритите съдове", дава му работилница в Санкт Петербург и правото да избира помощници.

"Скрит съд" на Е.П. Никонов

Public domain

Малък прототип е изпитан след 13 месеца на Нева. Съдът се потапя под водата от средата на реката и изплува на другия бряг. Второто гмуркане не минава толкова гладко - не успява да изплува. Царят лично участва в издигането на кораба на повърхността с помощта на въжета и заповядва, въпреки провала, да се създаде пълноценен модел.

"Морел"

Макет на "скрития съд" в Сестрорецк. Изпитанията на "скрития съд“ се провеждат през 1721 г. в присъствието на Петър I на р.Нева

Сергей Фадеев (CC BY-SA 3.0)

"Скритият съд" на Никонов е завършен през 1724 година. При маркировката му, чиновникът прави грешка в една буква, като изписва вместо "Модел" - "Морел". Подводницата остава в историята под това име.

Първата руска подводница напомня на голяма дървена бъчва с дължина 6 м и височина 2 м. Скрепена е с железни обръчи и е обшита с кожа.

В корпуса са вградени десет оловни пластини с напречни отверстия с минимален диаметър. Чрез тях в кожените торби навлиза баластна вода, която спомага за потъването на съда. При изплуване водата се изпомпва зад борда с помощта на медна бутална помпа. Тази подводница с екипаж от петима души се придвижва с весла.

Основното оръжие на "Морел" трябва да станат огнемети - "огнени медни тръби". Освен това се планира водолазът да излиза и със специални инструменти да поврежда корпуса на вражеския кораб. За него Никонов дори разработва "водолазен костюм".

Край на проекта

Паметник на изпитанията на "скрития съд" на Никонов в Сестрорецк

Bogdanov-62 (CC BY-SA

През пролетта на 1724 г. "скритият съд" преминава изпитания на Нева в присъствието на царя и офицерите от флота. Успешно се потапя на дълбочина 3-4 м, но внезапно удря дъното.

Херметизацията се нарушава и екипажът трябва спешно да бъде спасен. Но въпреки поредния си провал, Петър I не се разочарова нито от съда, нито от майстора и заповядва "никой да не го обвинява".

Смъртта на императора обаче скоро слага край на амбициозния проект. Останал без покровител, Никонов започва да получава много по-малко средства, материали и хора.

Последните изпитания на "скрития съд" са извършени през 1727 година. След като и те приключват неуспешно, Никонов е понижен от майстор до прост "адмиралтейски работник" и е изпратен от столицата в далечен Астрахан. В резултат на това Русия чака появата на своя подводен флот още няколко века.

Прочетете как две съветски жени подобряват световния рекорд за максимална скорост с вертолет!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.