Най-страшните престъпления на нацистите в СССР

Войната, която нацистка Германия води срещу Съветския съюз, е война на унищожението. Ако в окупираните западни страни агресорите все пак се опитват да запазят привидно цивилизовано отношение към местното население, то към "подчовеците" (untermenschen) на изток не се церемонят.

Седем и половина милиона граждани са убити умишлено от германски наказателни отряди на окупираните територии на СССР: избиват се евреи, роми, комунисти, а също и мирни жители, заподозрени, че са оказвали помощ на партизаните. За един убит от партизаните германски войник се изгаря цяло село с всичките му жители. 

Във военните престъпления са замесени не само специално създадените за унищожаването на евреи и болшевики "ескадрони на смъртта" — айнзацгрупи, но и войници от войските на СС и Вермахта. Активна помощ им оказват прибалтийските, белоруските, украинските и руските колаборационисти.       

Бабий Яр

Йоханнес Хеле

На 19 септември 1941 г. германските войски влизат в столицата на съветска Украйна - Киев, а само след осем дни в града започват масови екзекуции. Първите жертви са 752 пациенти на местната психиатрична болница.

След тях идва реда на еврейското население на Киев. На хората им е заповядано да се явят в 8 часа сутринта на 29 септември до пролома Бабий Яр, в северозападните покрайнини на града, уж за да бъде направено преброяване и последващо преселване. При отказ следва смъртно наказание.

Хиляди хора поемат с вещите си към своята гибел, без дори да знаят какво ги чака. Жителите на Киев, които се досещат какво ще ги сполети и изпадат в паника, са влачени насила от германски войници. "Мама, както можеше, ни защитаваше, стараеше се ударите да падат върху нея, а не по нас", спомня си оцелялата по чудо Геня Баташова: "Хората си скубеха косите, крещяха истерично, полудяваха. Изведнъж видях плачещо бебе, което лежеше на земята. Към него се устреми фашист и с приклад разби главичката му. Сигурно в този миг съм изгубила съзнание и какво е ставало по-нататък не помня". 

Sputnik

На мястото на екзекуцията обречените са избутвани на края на пропастта на групи от по 30-40 души и разстрелвани с картечници. Изстрелите са заглушавани от музика и шума на самолета, който лети над падината. Малките деца са хвърляни живи.  

На 29 и 30 септември са разстреляни 33 771 души. Така за два дни германците унищожават почти цялото еврейско население на Киев. До освобождаването на града от Червената армия през 1943 г. в Бабий Яр са убити от 70 000 до 200 000 души.    

Хатин

В утрото на 22 март 1943 г. подразделение на 118-и полицейски охранителен батальон в Минска област на съветска Беларус попада на засада, устроена от партизанската бригада "Дядя Вася" ("Чичо Вася") на Василий Воронянски. При престрелката са убити няколко войници и любимецът на Адолф Хитлер – шампионът на берлинската Олимпиада 1936-а по тласкане на гюле хауптман Ханс Вьолке. 

Hulton-Deutsch Collection/CORBIS/Corbis/Getty Images

По следите на партизаните, отстъпили към село Хатин, се движи самият 118-и батальон, в чийто състав са основно украински колаборационисти, а също и придобилият печална известност с жестокостта си батальон на СС "Дирлевангер". След кратък бой партизаните са принудени да напуснат селото и то е незабавно обкръжено.

Жителите са изкарани насила от домовете си на улицата и натикани в плевня, където биват заключени. След като украинците подпалват сламения покрив, вътре настава паника. Хората започват да крещят, да плачат, да се молят за пощада и да се опитват отчаяно да отворят заключената врата.

Когато след няколко минути хората избиват вратата и започват тичешком да излизат от плевнята, откриват по тях плътен огън от автомати и картечница.

"Със сина си Адам, който бе на 15 години, се оказах около стената, убитите падаха върху мен, още живите са лашкаха в общата тълпа, кръв се лееше сякаш на вълни от телата на ранените и убитите", спомня си Йосиф Камински. "Горящият покрив се срути, страшният, див вой на хората се усили още повече. Под него горящи живи хора така стенеха и се мятаха, че този покрив направо се въртеше". Със силни изгаряния Камински по чудо оживява, но губи сина си в този кошмар. 

Григорий Васюра

Централен архив на Комитет за държавна сигурност (КГБ) на Република Беларус

При наказателната акция живи са изгорени 149 души в заключената плевня в село Хатин. От тях 75 са деца, от които най-малкото – Толик Яскевич – е само на седем седмици. След като избиват жителите, германците и украинците разграбват, а след това изгарят до пепел и самото село.

Началникът на щаба на 118-и батальон, който ръководи тази наказателна акция, Григорий Васюра успява да скрие миналото си и след края на войната спокойно да живее в Съветския съюз, представяйки се като ветеран-фронтовак. Едва през 1986-а 71-годишният палач е разкрит и скоро след това разстрелян.

Хатин далеч не е нито първото, нито последното съветско село, унищожено от германците заедно с жителите му по време на Втората световна война. Само че именно то става един от най-известните символи на жестокостта на нацистите на окупираните територии на СССР.

Историята за унищожаването на Хатин е залегнала в основата на най-страшния филм за Втората световна война – "Иди и виж" на режисьора Елем Климов. "Тогава се замислих: ами по света не знаят за Хатин! За Катин, за разстрела на полски офицери знаят. А за Беларус – не. Макар че там са били изгорени над 600 села! И реших да заснема филм за тази трагедия", казва режисьорът. 

Корюковка

Архивна снимка

През нощта на 27 февруари 1943 г. партизани от съединението на Алексей Фьодоров атакуват унгарски гарнизон, разквартируван в село Корюковка, Черниговска област в Украйна. Нападението е успешно: загиват 78 войници на противника, осем са взети в плен, взривени са дърводобивният завод, комендатурата, жп станцията, мостът и складът за гориво. Освен това от местния затвор са освободени над 100 затворници.

За отмъщение окупаторите организират акция за възмездие, но не срещу партизаните, а срещу жителите на самото село Корюковка. На 1 март отряди на СС, подразделения на 105-а унгарска дивизия и украинската спомагателна полиция правят пълна блокада на селото.

Уж за проверка на документите щурмоваците влизат в домовете и разстрелват стопаните им. Други просто са заключени в жилищата им и изгорени живи, а тези, които успяват да се измъкнат от пламъците, са доубивани с автомати. Масови екзекуции са извършени в театъра, училището, ресторанта и поликлиниката. С надеждата да се спасят, близо 500 души се укриват в църквата, но и тях убиват заедно със свещеника.

Архивна снимка

"Моята малка дъщеря лежеше на гърдите ми, когато по нас започнаха да стрелят в ресторанта. Подкараха ни като говеда към кланица... Един фашист ме удари силно в окото.... И повече нищо не помня. Три мои дечица бяха убити. Дори не можахме да ги погребем... Проклетите палачи ги изгориха", спомня си оцелелият Евгений Римар. 

За две седмици наказателни групи изгарят 1390 къщи и убиват около 6700 души (5612 тела остават неразпознати) и това превръща трагедията в Корюковка в едно от най-страшните военни престъпления на нацистите от Втората световна война. 

След две седмици в селото влиза Червената армия. Само че вече няма кой да посрещне освободителите. 

"Черната смърт": как съветскaтa морскa пехота превзема брега на Дунав през 1941?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.