Рудолф Абел: съветският агент под дълбоко прикритие с много имена

През 1963 г. САЩ получават обратно от СССР своя пилот Гари Пауърс, свален със самолета си U-2. Това се случва на моста Глиникер между Западен Берлин и Източна Германия, когато той е заменен за мъж, наричан в САЩ Рудолф Абел. Американците знаят за Абел само едно нещо: че е съветски агент.

Лице за връзка

Архивна снимка

Истинското име на Рудолф Абел е Уилям Фишър. Той е нает от ОГПУ (Обединеното държавно политическо управление), разузнавателната служба на СССР, през 1927 година. Те забелязват Уилям благодарение на отличните му умения на радист (той ги придобива по време на военната си служба в радиотелеграфен полк) и перфектния му английски език – Фишер е роден през 1903 г. в Нюкасъл ъпон Тайн, Англия, в семейството на марксистки революционери, избягали от Руската империя, но върнали се после в СССР през 1920 година. Когато постъпва в ГРУ, Фишър се зарича: "По-добре да умра, отколкото да предам интересите на Родината", имайки предвид СССР.

Архивна снимка

Фактът, че родителите му си запазват британското гражданство, дори след като се връщат в СССР, помага много на Уилям. Той бързо получава паспорт от Великобритания по измислена причина, че не приема комунистическите идеи на баща си и иска да се върне в родината си. През 1931 г. Фишър заминава за Норвегия на първата си мисия под прикритие като продавач на радиотехника. Четири години по-късно той е пратен във Великобритания, където живее под името "Франк" като собственик на радио сервиз, но всъщност работи като лице за връзка. Именно той праща информацията, открита от прочутата група от агенти "Петорката от Кеймбридж" в Москва. Той създава и радио мрежа, с която местните агенти се свързват нормално със съветския център.

Архивна снимка

Работата на Франк се смята за много успешна, но на 31 декември 1938 г. Фишър е уволнен от разузнаването. Най-вероятно причината да загуби доверието им е, че е работил агента на с НКВД (Народния комисариат на вътрешните работи, заместил ОГПУ) Александър Орлов (известен като Лев Николски), който дезертира през 1938 г. и е обявен за "враг на народа".

Игри с нацистите

Архивна снимка

Фишър е много упорит и през 1941 г. отново е назначен в НКВД и е пратен в Самара (на 850 км югоизточно от Москва с Рудолф Абел – латвиец радиооператор, който също е агент под прикритие, уволнен от НКВД през 1938 година). Абел и Фишър дълго време са най-добри приятели. Те са толкова неразделни, че някои хора дори ги бъркат. Когато ходят заедно в стола на НКВД, хората се шегуват: "Вижте, идват Абелови". В Самара и двамата преподават в разузнавателна школа.

През същата година Фишър участва в дезинформационна операция на име "Манастир", където отговаря за техническата част и обучава агент на име Александър Демянов да работи с радиото. Демянов играе ролята на дезертьор и праща на немците различна, грешна информация за съветските войски. През 1944 г. той участва в операция "Березино". Съветските агенти се преструват, че са измислена група немски войници, работили тайно в тила на Червената армия. Нацистите им изпращат шпиони, които да им помагат. Радио "играта" се води от Фишър, чиято прецизна работа така и не позволява врага да разбере истината. Последното съобщение от базата в Берлин гласи: "Не можем да ви помогнем, нека е Божията воля".

Ядрен шпионин

Борис Косарев/Семеен архив на Мария Косарева/russiainphoto.ru

След Втората световна война Фишър е пратен в САЩ като агент под дълбоко прикритие с кодовото име "Марк". Той е напълно подготвен за всяка трудна мисия: има задълбочени знания по химия, физика, рисуване, фотография и дори може да работи като електротехник. Пристига в САЩ под прикритието на литовски бежанец на име Андрю Кайотис, след което живее в Бруклин под самоличността на художник на име Емил Голдфус и върти собствено фото студио. Там той известно време работи с агентите Лона и Морис Коен, които го описват като "изключително културен и духовно богат човек". Фишър организира две агентски мрежи в Калифорния и на Източния бряг на САЩ. Праща и най-различна важна информация на Москва, като например за създаването на ЦРУ, за изпращането на американски войски в Европа и за атомната бомбардировка на съветски градове, в случай че започне война със СССР.

Рейно Хейханен

Свободни източници

Човекът за връзка на Фишър с Москва е Юрий Соколов ("Клод"). Той си спомня, че информацията на Фишър спестява на СССР "2-3 години работа в тайни лаборатории и 18-20 милиона рубли (приблизително $252-280 000)". Соколов си спомня, че изключително внимателно се е подготвил за първата си среща с Фишър – той разбира, че Марк е страхотен агент и прави всичко възможно да не се компрометира. Клод проверява всички възможни ъгли, приближава се към Фишър и "случайно" изпуска нещо на земята, за да спре до Марк и да си поговорят тихо. Когато намират сигурно място за нормален разговор, Фишър прегръща Соколов – по онова време той не е виждал свои другари-агенти от години.

Getty Images

През 1955 г. Фишър за кратко се връща в СССР, за да се сбогува с Рудолф Абел, който изведнъж е починал от сърдечен удар. Когато възобновява мисията си, Москва сменя лицето му за връзка. Агентът, обаче, който е пратен при Фишър, загива в корабокрушение. Соколов си спомня, че Фишър "го познаваше и много тъгуваше за него". Така че Москва му праща друг човек за връзка. Името му е Рейно Хейханен, а кодовото му име е "Вик". Той има лоша репутация и тежки проблеми с алкохола.

Фишър разбира, че Хейханен не е надежден. През май 1957 година Москва привикват Вик в СССР, за да го награди, но всъщност това е повод да го върнат обратно в страната и да го уволнят. Хейхахен разбира всичко, лети до Париж, отива в американското посолство и разкрива всичко, което знае за Фишър. Внимателният агент решава да не бяга, а да унищожи всички важни документи – и е арестуван в хотелска стая, която използва за своите радиокомуникационни сесии. Той не може да изгори личните писма от съпругата и дъщеря си, написани на руски. По-късно те са прочетени на глас в съда, което кара хората да изпитват повече симпатии към Фишър, отколкото към Хейханен.

Свободни източници

Фишър отхвърля предложението да работи с американското правителство и не дава на американците никаква информация за себе си и за работата си. Представя се като Рудолф Абел. За щастие не получава смъртна присъда. В първото писмо до жена си от затвора през 1958 г. той пише, че е осъден на 30 години, но се чувства добре и се занимава с математика и рисуване. Като по чудо, той лежи само пет години, преди да бъде заменен за Пауърс.

А знаете ли кой е най-добрият съветски диверсант през Втората световна война?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.