Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В началото на XX в. руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски изобретява сложен процес за ярка, детайлна цветна фотография. Неговото виждане за фотографията като форма на образование и просвещение намира израз с особена яснота в неговите снимки на архитектурни паметници в историческите места в сърцето на Русия.
В допълнение към фотографската си дейност Прокудин-Горски създава бизнес за производство на цветни картички и илюстрации на книги. През 1914 г. неговото предприятие е възстановено под името Biochrome. Сред изданията с неговите цветни фотографии има и голям том, отпечатан през 1913 г. по случай 300-годишнина на династията Романови. Илюстрациите включват панорамна гледка, заснета от него, от намиращ се наблизо покрив на една от монашеските институции в Русия с най-голяма история, която е Новоспаският манастир.
Разположен на малък хълм надолу по реката край Кремъл, Новоспаският манастир е сред най-старите религиозни институции в Москва. В неговата история, както и на много други манастири в града, се преплитат духовната и политическата история на Русия. Според някои сведения манастирът е изграден през 1150-те години от основателя на Москва княз Юрий Долгоруки. По онова време се е намирал южно от река Москва на мястото на сегашния Даниловски манастир.
В началото на XIV в. Новоспаският манастир е възстановен във вътрешността на Кремъл от великия княз Иван Калита. Главната му църква - на "Спасителя в гората" - е най-старата оцеляла постройка в Москва, докато не бива разрушена през съветско време при възстановяване на Кремъл през 30-те години на миналия век.
През 1490 г. великият княз Иван III (Велики) премества манастира на сегашното му място на Крутицкия хълм с изглед към река Москва и го преосвещава като Новоспаски манастир. Местоположението на манастира е стратегическо и той има здрави стени и кули с приблизително петоъгълен план, което пък му позволява да служи като крепост. Заедно с други големи манастири в южния край на Москва Новоспаският манастир играе роля при отблъскването на голям набег на кримските татари през 1591 година.
Както става и с голяма част от Москва, манастирът е разграбен по време на династическата криза от началото на XVII век, известна като Смутното време. С установяването на династията на Романови през 1613 година, Новоспаският манастир придобива безпрецедентен блясък като предпочитана институция на новата управляваща фамилия.
С Романови министърът е свързан от края на XV век, когато там погребват представител на фамилията Захарини, които са предците на Романови. През XVI век други Захарини са погребани в манастирското гробище, а сред тях е и Роман Юревич Захарин (умира през 1543 г.), баща на първата съпруга на Иван Грозни, Анастасия.
Роман Захарин дава името на Романови и се счита за родоначалник на династията. Синът му Никита основава династията, а внукът му Фьодор Никитич (впоследствие Патриах Филарет, глава на Руската православна църква) е баща на първия цар Романов, Михаил (1596-1645). Към края на управлението на Михаил започва голямо разширяване на манастира с възстановяването на масивните му тухлени стени и кули през 1640-42 година.
Приемникът на Михаил, цар Алексей Михайлович (1629-76), ръководи по-нататъшното разширяване с възстановяването на катедралата Преображение Господне през 1645-49-а. Тази монументална постройка заменя първата църква на манастира, построена в края на XV век върху гробовете на предците на Романови.
През 1650 г. Преображенският събор получава своя монументален петкрилен иконостас с икони, рисувани от майстори художници от Кремъл. Стенописите, които покриват интериора на храма, са рисувани през 1689 г. по заповед на цар Петър I (Велики). И иконостасът, и стенописите са възстановени неотдавна.
Преображенският събор продължава да служи като крипта, където се намират гробовете на членове на фамилията Романови. (Управляващите членове на династията са погребани в Кремъл или в църквата Св. Петър и Павел в Санкт Петербург.) През 1902 г. криптата на Романови е възстановена с нов вход и параклис, посветен на Свети Мелодист.
До Спаския събор се намира църквата Покров, построена през 1673-75 г. и свързана с храма откъм югозападния ѝ ъгъл. Сегашните стенописи в голямата трапезария на Покровската църква са от 1877 година.
Към края на XVIII век с царското благоволение Новоспаският манастир се превръща в един от най-богатите в Москва и в списъците му има около 14 000 селяни. През 1764 г. обаче Екатерина II (Велика) лишава манастирите от техните поземлени владения.
Най-забележителното допълнение към манастира през XVIII в. е неговата камбанария, една от най-големите в Москва (близо 80 метра от основата до купола). По проект на Иван Жеребцов, строителството на кулата започва през 1759-а, но е завършено едва през 1785 година. На второто ѝ ниво има малка църква, посветена на Свети Сергий Радонежски, определян като аватара на московското монашество.
През 1791-95-а в североизточния ъгъл на Спасо-Преображенския събор е реконструирана в неокласически стил църквата на иконата Знамение Богородично (Знамение). Първоначално построен от цар Михаил Романов върху гробовете на неговите предци, храмът се поддържа от фамилията Шереметиеви и нейни членове са погребани на долното равнище.
По време на френската окупация на Москва през есента на 1812 г. църквата "Знамение" е използвана като конюшня и като цяло на манастира са нанесени значителни щети. Църквите му са преосветени през 1813-а и манастирът запазва привилегирования си статут. През 1913 г. е издигнат ярко изрисуван параклис след посещение на Николай II по време на честването на тристагодишнината на династията.
През 1918-а след болшевишката революция манастирът е затворен, а криптата на Романови е разрушена. В края на 30-те години на миналия век територията служи като място, където НКВД прави екзекуции, чиито жертви са погребвани в общи гробове до стените.
През съветския период известното гробище на територията на манастира е унищожено на етапи към началото на 70-те години на миналия век. Над един оцелял гроб обаче стои малък параклис и той е на монахинята Досифея, по-известна като княгиня Тараканова.
Въпреки че около произхода ѝ продължава да витае неяснота, "Княгиня Володимирская" (както сама се е наричала) твърди, че е дъщеря на императрица Елисавета Петровна и нейния фаворит Алексей Разумовски. Интригите около това твърдение се приемат като заплаха за легитимността на Екатерина Велика, която има свои собствени скелети в гардероба. И така Екатерина заповядва на граф Алексей Орлов да отвлече княгинята от Италия и в началото на 1775 г. тя е доведена в крепостта на Санкт Петербург.
Има зловещи истории и картини за нейната смърт по-късно същата година. В официалната версия се твърди, че тя е починала от туберкулоза и е погребана в Петропавловската крепост. Има обаче и други разкази, според които тя е станала монахиня и е приела името Досифея (след предполагаемата ѝ смърт) и в крайна сметка е живяла в московския манастир Йоан Кръстител от 1785 до 1810 година. Останките на Досифея са погребани в Новоспаския манастир близо до Романови, а през 1907 г. е издигнат малък параклис над гроба ѝ вляво от голямата камбанария.
Новоспаският манастир официално е обявен за исторически и културен паметник през 1965 година, когато започва и процесът на реставрацията му, продължила повече от две десетилетия. През март 1991 г. манастирът е върнат на Православната църква и скоро след това възобновява функцията си като Романовско светилище.
През 1998 г. е издигнат паметен кръст на великия княз Сергей Александрович, генерал-губернатор на Москва, чиято изключително консервативна политика отчуждава мнозина и го превръща в мишена на руските радикали. През февруари 1905 г. той е убит от бомба при влизане в Кремъл. Неговият саркофаг е открит при разкопки на Кремъл през 1990 година, а през 1995 г. останките му са препогребани в Новоспаския манастир. Кръстът е копие на проектирания от художника Виктор Васнецов и поставен в Кремъл през 1908 година.
През септември 2013 г. край апсидата на катедралата е открит макет на паметник, изобразяващ Михаил и Николай II – първият и последният цар Романов – с Казанската икона между тях. Свидетел на толкова бурна и мрачна история, Новоспаският манастир сега е грижливо поддържано убежище от суетата на намиращата се в близост Москва.
В началото на XX в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава сложен процес за цветна фотография. Между 1903 и 1916 той пътува през Руската империя и прави над 2000 снимки с процеса, който включва три експозиции на стъклена пластина. През август 1918 г. напуска Русия и в крайна сметка се преселва във Франция, където се събира с голяма част от колекцията си от стъклени негативи, както и 13 албума с контактни щампи. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. библиотеката дигитализира колекцията Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за глобалната публика. Няколко руски уебсайта вече имат версии на колекцията. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. За периода си на работа в Русия, който започва през 1970 г., Брумфийлд е снимал повечето от местата, посещавани от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии противопоставя възгледите на Прокудин-Горски за архитектурните паметници със снимки, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си