Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В дореволюционна Русия изба по принцип е наричано всяко помещение или част от помещението, отоплявано от печка. Дори помещения в царските дворци са можели да бъдат наричани "изби" – например "Предна изба" – първата стая, в която са влизали гостите на мъжката половина на двореца. "Отходна изба" пък е помещението на тоалетната. Така че и селяните, и царете в Русия са живеели в изби. Изба се нарича и отделна къща, а нейната централна част (дървена къща с четири стени) се казва клет (клеть на руски). Ако къщата клет не е на земята, а на дървена или каменна основа – подклет – то тя се нарича горница.
Обшчина (община) е форма на организация на селското общество. Тя се нарича с думата мiр, която според правилата на дореволюционния правопис се изписва с така нареченото десетично i, за да се различава от думата "мир" (като отсъствие на караница и вражда) и "мiр" (като обшчина). Обшчината или комуната носи колективна отговорност за своите членове, може да избира от средите си представители и колективно да решава всички въпроси, които засягат членовете ѝ. Една от главните социални цели на болшевиките след революцията 1917-1918 г. е разрушаването на обшчинския строй. Това е било необходимо, за да се разруши самата основа на изконния селски колективизъм.
Вече – така в руските земи се нарича народното събрание, което се свиква за обсъждането на насъщни въпроси от обществения живот. Вечето е орган на пряката демокрация. В него участват "мъже" – глави на свободни семейства, чиято тежест на гласа се определя от техния социален статут. От думата "вече" произлиза и думата "съвет" ("совет" на руски). След формирането на Руската държава в нея известно време действа Земският събор – орган на представителната власт, който се свиква във всички земи за решаването на най-важните държавни въпроси. Земският събор е можел да утвърждава царе за царуване, да обявява набиране на опълчение, да приема важни държавни документи като Судебник [сборник от закони през периода на съсловната монархия в Русия] или Храмов кодекс.
При славяните княз се нарича вождът на племето, който е и глава на рода. С времето с тази дума започват да наричат главите на ранно феодалните държави – княжествата. В тях князът е предводител на войнството, защитаващо населението от набези и грабежи, главен арбитър при всякакви съдебни спорове, а освен това и религиозен лидер. С развитието на обществото и държавата се появяват великите князе – главите на княжества, и васални князе – по-незначителни управници, които често нямат собствено княжество, а служат на великите князе. Иван Грозни е първият велик княз Московски, венчал се за царството - така в Русия се появява царят, сравнение с когото всички князе стават по-малко значими.
Дружина (от думата "другар" на руски "друг") се нарича войската на княза. Първоначално отрядът включва най-близките му приятели и съратници, които са не само бойни другари, но и военни и цивилни съветници на княза. От XII в. отрядът е разделен. "Най-добрият" екип включва болярите, онези най-близки приятели и съветници на княза, които със сигурност ще бъдат с него в битка (оттук и "болярин"). "Младшата" дружина се нарича по-многобройната стража на княза, която също участва в битки и кампании, но не и в съвети и управление. Ако князът почине, отрядът може да се разпръсне или да отиде при неговия наследник или победител. С образуването на Московската държава дружината престава да съществува, отстъпвайки място на болярската организация.
Хороми в Рус се наричат големи дървени сгради с много постройки, свързани с проходи. В хороми живеят царе, боляри и знатни хора. Ако тези сгради са каменни, те вече не се наричат хороми, а палати. Хоромите никога не са имали стандартен план - смятало се, че колкото по-уникална е сградата, толкова по-добра е тя. Царските или княжеските имения например непрекъснато се преустройват и дострояват, а целта на този относителен безпорядък и постоянната реконструкция е да се покажат силата и богатството на владетеля.
В съвременния руски език "ряд" ("редица" на бълг.) е последователност на предмети или явления. В древна Рус обаче тази дума означава "договор, споразумение" – затова от този корен идва и думата "ред" ("порядок" на руски), а освен това още десетки съществителни, свързани с идеята за договор: документ, който определя "ряд", се нарича "рядна грамота". "Ряд" може да бъде сключен както между социално равни хора, така и между княза и неговата дружина, между княза и подвластното население, дори между градове и земи. "Ряд"-ът обикновено се сключва в присъствието на свидетели – "послухи", чиито имена се посочват в "рядната грамота".
С думата "кром" в Рус наричат укрепена постройка, предназначена за отбрана срещу врагове. Това е една от най-древните думи в руския език, която идва от протоиндоевропейското *kʷrom - "ограда". От тази дума произлиза добре познатият "кремъл" - така се наричат крепостите в Рус. Някои от тях са запазват това име и до днес - например псковчани наричат крепостта си "кром", а не "кремъл".
В Рус всеки по-издигнат, богат човек, знатно лице се нарича "барин" ("господар"). Тази дума идва от "боляр". "Болярин" обаче може да се нарича само член на княжеския съвет, а за останалите знатни мъже се използва "барин". С появата на крепостното право "барин" започва да се нарича всеки собственик на земя, който притежава селяни. От тази дума произлиза думата "баршчина" (барщина) - задължителната работа на селяните за техния барин.
Копейка в Рус се нарича разменна монета, която никога не променя номинала си – тя винаги (и до ден-днешен) е 1/100 от рублата. От 1535 г. в Русия започват да секат монета, на която е изобразен Георгий Победоносец (на просторечие го наричат "Егорий", "конника", "ездача") с копие в ръка, откъдето идва и "копейка". Като парична единица копейката винаги е имала за руснаците специално значение – не е случайна поговорката "копейката рублата пази". В Русия дори има няколко паметника на копейката. Макар днес копейката почти да не се използва при разплащания, няма планове тя да бъде изтеглена от паричното обращение.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си