Как котките стават символ на Петербург и Ермитажа

"Е, хайде, влизайте, щом сте дошли", сякаш казва добре поддържан черен котарак с бели лапи и показва своите владения - много дълги коридори в подземието с топли тръби и малки прозорчета към двора. Котаракът Лушка и многобройните му колеги работят в Ермитажа. Те имат много важна задача - да предотвратят появата на мишки и плъхове в Зимния дворец, защото в противен случай музейните ценности могат да пострадат.

Веднъж годишно Ермитажът отваря своите подземия и ви кани да се запознаете с котките, които живеят в тях. Това се случва в Деня на ермитажната котка - в края на май или началото на юни.

Защо има котки в Ермитажа?

Лушка

Анна Сорокина

Котките са на официална служба тук от времето на императрица Елисавета Петровна. През 1745 г. тя издава указ, с който от Казан в Санкт Петербург да бъдат докарани тридесет от най-големите и бойни котки. Те охраняват мазетата и по време на нашествието на Наполеон, и по време на революцията, и през съветската епоха. В миналото срещу плъхове са се използвали химикали, но само живи "плъхоловци" наистина са се справяли със задачата си.

По време на блокадата на Ленинград котките изчезват от града и старинните къщи се напълват с плъхове. Застрашени са не само шедьоврите на Ермитажа, но и животът на хората, защото плъховете изяждат храната и пренасят опасни болести.

Legion Media

Властите се обръщат към жителите на регионите на страната, които не са обхванати от войната, с молба да помогнат на Ленинград да възстанови популацията на котките. Най-големите "пунктове за събиране" са в Ярославъл (250 км северно от Москва) и Тюмен (над 2000 км източно от Москва): 5000 истински сибирски котки пристигнат в Ленинград през 1943 г. с един влак. В центъра на Тюмен дори има площад с паметници, посветени на това събитие. Може би потомците на същите тези сибиряци все още служат в Ермитажа. А музейните работници в един глас казват, че тук плъхове никога не са били виждани - самата миризма ги плаши.

Игор Руссак/Sputnik

Трудно е да се пресметне колко котки има тук днес, защото те не седят на едно място, а постоянно оглеждат мазетата (а това са около 20 км) или пък се "съвещават" в двора, където само те и техническият персонал имат достъп.

Директорът на музея Михаил Пиотровски само преди няколко години разказа, че е поставил "лимит" от петдесет котки, а "излишъка" предава в добри ръце. Служителите на музея обаче допълват, че котките са още повече, тъй като някои идват при тях само да хапнат (купички със суха храна има почти на всеки ъгъл), а след това се занимават с котешките си работи. "Ако котка дойде при нас от улицата, ние не я гоним", казват служителите.

Познават котките по муцуната

Анна Сорокина

"Познаваме всички постоянни ермитажни котки с поглед, - разказват те в подземието. - А някои от служителите знаят и имената им". Големият черно-бял котарак Маврик прекъсва "работна среща" с петниста Шарлот и снежнобелия Макар на стълбите, веднага щом чува името си. "Какъв добър домашен котарак, нали Маврик?", гали го служителка.

"Обитаемите мазета са по целия периметър на Зимния дворец. По-голямата част е заета от "работни зони", където котките се разхождат свободно и живеят собствения си живот, а част е предоставена на Котешката къща.

"Тук имаме котки на лечение или на диета – ето на Женева ѝ беше предписана специална храна и, за да не взема храна от други, ние я поставихме тук".

Анна Сорокина

Преди да бъде настанена в мазето, раираната Женева е живеела със също раираната Варя в дома на служителка на Ермитажа, но когато стопанката починала, роднините не пожелали да се занимават с котките. Служители на музея казват, че се опитват да намерят дом за такива котки възможно най-скоро, тъй като те са свикнали с хората.

Анна Сорокина

Преди да се дадат, котките се ваксинират и ако тези котенца са над 7 месеца, тогава се стерилизират. Някои котки, които не са намерили стопани, се озовават след мазето в котешкото кафене "Републиката на котките" недалеч от музея. То е основано от ветеринарния лекар на Ермитажа Анна Кондратиева през 2011 г., а между другото, от неотдавна тя е и щастливата притежателка на котарака-гадател Ахил.

Александър Галперин/Sputnik

Котките са основният символ на Петербург

"Републиката на котките" също има свой празник и това е Денят на петербургските котараци и котки, който се отбелязва веднага след Деня на ермитажната котка. За един ден Конногвардейският булевард се превръща в КОТКОгвардейски и се изпълва с котки от най-различни породи. Тук се събират както домашни котки със своите хора, така и професионални развъдчици, които демонстрират редки цветове. На празника идват и доброволци, които предлагат на котки и на хора да се намерят едни други.  

Александър Галперин/Sputnik

Котаракът Дымок (от думата дым - пушек, така често наричат сивите котки) е обикновен скитник, който някога е намерил своите хора, художничката Анна и нейния приятел. Сега спокойно ходи на каишка и дори отива на почивка с компанията. "Много му хареса да пътува и обича новите преживявания. Както е и при хората - някои обичат да общуват, а други - да си стоят вкъщи и да гледат телевизия", казват те.

Димок

Анна Сорокина

Тук курилският бобтейл Лъки "се разхожда" на рамото на своя човек Елисавета, а на поляната търси най-вкусната трева бенгалът Симба - той изглежда страшен, но всъщност през цялото време се оглежда, за да разбере с кого си бъбри стопанинът му и дали го хвали достатъчно.

Лаки

Анна Сорокина

"Като цяло идеологът на събитието още през 2005-а беше художникът Дмитрий Шагин от творческата група "Митки" - казва Олга Титович, прессекретар на "Републиката на котките". - Котките са символи на уют, доброта, а освен това те са и раирани, а "Митки" също са на райета, така че гостите идват на празника, облечени във морски фланелки - телняшки. Когато "Републиката на котките" отвори, ние подхванахме традицията и започнахме да провеждаме мащабен градски празник всяка година. Вярваме, че котките обединяват спортисти, бизнесмени и креативни хора - всички".

Бенгал

Анна Сорокина

На самото събитие "Републиката" не подарява котки, а предлага съзнателен подход към избора на вашия домашен тигър. "Котките имат нужда от човек, а човекът има нужда от котка, а ние сме нещо като агенция за запознанства, - казва Олга. - В крайна сметка, когато помагаш на котка, не се знае на кого помагаш повече, на котката или на себе си".

Анна Сорокина

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.