Най-отдавнашният предшественик на руския език е праиндоевропейският, от който произлизат всички езици от голямото индоевропейско семейство (романски, германски, славянски, балтийски, келтски, индоирански, гръцки, албански, арменски и др.). На праиндоевропейски говорят многобройни племена и народности от доисторическа Евразия, започвайки с енеолита и ранния бронзов век до първото хилядолетие преди Христа.
От тези древни времена руският, както и много други езици от това семейство, унаследява флективния строй (словоизменението с помощта на окончания), много граматически категории (падежи, род, число при имената; лице, число, време, залог и наклонение при глаголите), редица думи във фрази и изречения, както и древна лексика. Дори няма нужда човек да е лингвист, за да види очевидните прилики, например, между тези руски и английски думи: мать - mother, брат - brother, сын - son, дочь - daughter, молоко - milk, день - day, ночь - night, солнце - sun, борода - beard, соль - salt, яблоко - apple, волк -wolf, вода - water, снег - snow, новый -new, холодный - cold.
Праиндоевропейският няма писменост. Учените се занимават активно с реконструкцията на този език от XIX век и достигат определени успехи. Можем да разберем приблизително как звучи праиндоевропейският от блокбъстъра на Р. Скот "Прометей" (2012), когато андроидът Дейвид общува на този език с един от гигантите-сътворители:
Разбира се, не трябва да си мислим, че праиндоевропейският е цялостен и единен, дори напротив – той е конгломерат от диалекти, които активно еволюират в течение на няколко хилядолетия. В някакъв момент диалектът-предшественик на всички славянски езици – праславянският – е особено близък с прагерманските и брабалтийските диалекти (затова и близък до съвременните славянски езици е днешният литовски език), а след това вече се отделя и от тях. На праславянски говорят славянските племена и народи по цялата обширна територия, която обитават, през първото хилядолетие преди новата ера и чак до ранното средновековие (XVII-VIII в), като през XII в. славянските езици са много близки един с друг и взаимноразбираеми.
От праславянската епоха руският унаследява, например, глаголния вид (характерен за всички славянски езици), както и хиляди общославянски думи и корени, които и днес звучат много сходно в различните славянски езици – можете да сравните сходството на руски думи като поле, село, небо, свет, звезда, конец, голова, рука, пёс, конь, дерево, пчела, медведь, рыба, стоять, говорить, белый, тёплый с еквивалентите им в съвременния български език. Праславянският също няма писменост – с реконструкцията му учените се занимават от XIX в. и към момента имат много успехи в тази посока, като огромна помощ за целта оказва първият писмен славянски език – старобългарският.
Можем ли да си представим как е звучал праславянският? Вече да. В момента интернационален екип под ръководството на хърватския продуцент Марина Цветко снима сериал "Дунав" за събитията на Балканите през VI век, където можем спокойно да се насладим на този език, на който говорят много от героите в лентата:
И най-накрая – най-близкият по време предшественик на руския език е древноруският, разговорен и светски писмен език, общ за предците на руснаци, украинци и беларуси. Прието е да се смята, че той съществува от момента на формиране на руската идентичност и на първата руска феодална държава на Рюриковичите през XV век. В западноруските земи, попаднали под властта на Литва (териториите на днешните Беларус, Украйна и части от Руската федерация) "руският език" (името му) продължава да функционира като един от официалните езици на държавите до самия край на XVII век. През това време се насища с полски заемки и специфика от местните диалекти. При това между Москва и Литва съществуват активни културни контакти, затова може да се каже, че по-късният древноруски период продължава почти до началото на XVIII век и езиковата реформа на Петър Първи.
Оттогава по цялата територия на империята започва активно да се развива руският език – вече в близък до съвременния му вид, а на териториите на съвременните Беларус и Украйна през XIX в. се появяват украинският и беларуският литературни езици, като тези "неруски" лингвоними окончателно се прикрепят към семейството с езици чак през ХХ век.
В течение на древеноруския период на съществуване окончателно се формират граматическата и фонетичната системи на руския език, оформя се източнославянската лексикова база – думи, които на руски, украински и беларуски звучат приблизително еднакво: дядя, усы, лоб, сумка, белка, коляска, кипятить, стучать и др.
Древноруският език, както се подразбира, е вече писмен и оставя след себе си хиляди паметници, започвайки от най-ранен период: грамоти, записи на книги, надписи, графити, фрагменти на древноруски в летописите и други текстове, написани на църковнославянски.
Въпреки че древноруският е добре изследван, в съвременното изкуство и до днес не е представен. Може да се чуе, например, на канала на известния руски лингвист Микитко син Алексеев:
В съветското и руското кино в сцените на исторически теми традиционно се използва съвременен руски език с някои древноруски лексически особености, като например в знаменитата съветска комедия "Иван Василиевич сменя професията".
Съвременните жители на Русия като цяло вече добре разбират руския език във вида му, в който е съществувал в края на XVIII век. Въпреки че руският, разбира се, силно се е променил за последните 200 и малко години, можем уверено да кажем, че това е същият този език, на който са писали Достоевски и Толстой.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си