Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Зимният дворец се смята за сърцето на Санкт Петербург, това е най-разпознаваемата сграда в града. В негова чест са кръстени главният Дворцов площад, парадната Дворцова крайбрежна, Дворцовият мост, всички тези места са визитни картички на града. Именно от Зимния дворец започва и главната улица – Невски проспект.
Зимният дворец
Legion MediaПрез XVIII век са построени няколко "зимни" двореца, сегашният е петият по реда си. Два "зимни" двореца са съградени при Петър I. Първият е временен, построен от дърво, а вторият – каменен, в който живее царят до смъртта си. Дълго време се счита за изгубен, но през 1970-80-те години са намерени фрагменти от стаи под Ермитажния театър – сега няколко от тях са възстановени и достъпни за посещение.
Зимният дворец през 1750 година
Свободни източнициРезиденцията на императрица Анна Ивановна е прието да се счита за третия дворец. Племенницата на Петър всъщност възстановява двореца му. Дъщерята на руския император – Елисавета Петровна, иска още по-разкошен и голям дворец, така за нея е построен четвъртият, временен палат... но след това и той е преправен, за да се получи окончателният вариант, съществуващ и днес.
Василий Садовник. Вид на Зимния дворец от страната на Адмиралтейството. Строяване на караула. 1830
Свободни източнициФиналният проект на помпозния дворец в бароков стил принадлежи на главния архитект на Елисавета Петровна, италианеца Бартоломео Растрели. За нея той построил не един палат, но този трябвало да е най-разкошният. Строежът му продължава осем години – императрицата така и не успява да види завършването на проекта.
След краткото управление на Петър III, след дворцов преврат, се издига неговата жена Екатерина II. Тя също решава да преобрази двореца по свой вкус. В средата на 1760 г. разпорежда да се премахнат излишните барокови пердета в декора, така се постига по-строг вид на зданието. Екатерина престроява няколко зали, за да премести покоите си по-близо до тези на фаворита си Григорий Орлов.
Нощен Зимен дворец
Legion MediaНе случайно той се нарича "Зимен" дворец. През лятото императорите предпочитат да се преместят извън града – всеки има своя разкошна резиденция – Петерхоф, Царско село, Павловск. Резиденциите имат пищни паркове, в тях се провеждат и многочислени увеселителни мероприятия.
В. В. Поляков. Прием по случай откриването на Първата Държавна дума 27 април 1906 година
Свободни източнициПрез зимата всички царе от рода Романови, започвайки от Екатерина II, непременно живеят в Зимния дворец. (В палата има повече от 400 печки, които да отопляват огромното пространство). Това е главният императорски дворец на Русия, който притежава парадна резиденция с тронна зала.
Едуард Хау. Военната галерия през 1812 година, 1862
Свободни източнициПрез 1905 г. избухва първата руска революция. Цар Николай II повече не желае да живее в центъра на Петербург. Той пренася официалната царска резиденция в Александровския дворец в Царско село, където живее със семейството си още 12 години.
Николай II на балкона на Зимния дворец
Фотоателие Карл Булли/Централен държавен архив на кино-, фото- и фонодокументи в Санкт Петербург/Russia in photo
Зимният дворец и Дворцовия площад
Andrew Shiva/Wikipedia/CC BY-SA 4.0Зимният дворец е построен на три етажа във формата на каре (правоъгълник с вътрешен двор). Дворецът има четири фасади (които малко се различават по композицията си). Южната фасада е обърната към площада, счита се за парадна – тук е парадният вход с три арки. Северната фасада е обърната към река Нева.
Северната фасада и Дворцовата крайбрежна
Florstein/CC BY-SA 4.0Зданието е украсено с два реда безчетни колони. На покрива са сложени скулптури и вази.
Йорданската стълба
ЕрмитажДължината на двореца от страната на Нева е 210 метра, висок е 23,5 метра. С царски указ от 1844 г. в Петербург е забранено да се издигат по-високи жилищни сгради от Зимния дворец.
Малахитовата гостна стая
ЕрмитажВ Зимния дворец има 1084 стаи. Парадните зали, стаите за гости и будоарите са сами по себе си произведение на изкуството. За всяка царска особа, живееща в двореца, се предоставят повече от 10 стаи. За жените на императори (след Екатерина II страната управляват само мъже) се дават отделни апартаменти. В двореца живеят и децата, след женитбата си те най-често се местят в отделни дворци.
Спалнята на императрица Александра Фьодоровна, 1870
Свободни източнициПонякога покоите на високопоставените особи заемат няколко зали. Гости, които не са свързани с царското семейство, могат да живеят в двореца само след покана от императора. В двореца живеят прислужниците и придворните дами. За дамите се отделят до три стаи.
Болница в Николаевската зала на Зимния дворец
Свободни източнициОпустелите зали, след преместването на царското семейство, са дадени за нуждите на армията през Първата световна война. През 1915 г. тук се открива военна болница под името на престолонаследника Алексей Николаевич. Шест зали на царския дворец се напълват с легла за ранените, обособена е и отделна операционна. Императрицата и дъщерите ѝ стават сестри на милосърдието. Те превързват ранените войници.
Вижте още фотографии от този период тук.
Кадри от филма "Превземането на Зимния дворец", 1920
Свободни източнициКлючево събитие за Октомврийската революция от 1917 г., когато властта преминава у болшевиките, е щурмът на Зимния дворец. Знаменитите кадри от кинохрониката, които показват бягащи към двореца войници, са театрална постановка. Зимният дворец е "превзет" почти мирно – изстрелите от оръдията успяват да увредят няколко дворцови корниза, крайцерът "Аврора" произвежда само един изстрел. Временното правителство, което се намира в Зимния дворец, е охранявано много слабо, а задните врати въобще не са затваряни, точно това помага на щурмоваците да влязат в двореца и безкръвно да арестуват правителството.
Зала в Зимния дворец. Работниците на музея оставят рамките, за да могат после по-бързо да върна картините шедьоври по местата им
ЕрмитажНа 22 юни 1941 г. работниците от музея започват подготовката за бързата евакуация на колекцията. За един месец те успяват да опаковат и изнесат повече от 1 милион произведения на изкуството. Това не е всичко, което се съхранява в музея. През септември 1941 г. започва блокадата на Ленинград.
Каретните сараи след бомбардировка
ЕрмитажЗалите и подземията на двореца стават бомбоубежища. Всяко от тях може да побере до 2000 души. Много работници в музея, заедно със семействата си, живели постоянно в двореца. Те продължават работата си в защита на останалите експонати. Зимният дворец е бомбардиран нееднократно, силно са увредени няколко зали и парадното стълбище, снаряд попада в царските каретни хранилища.
След падането на блокадата, още през 1944 г., Зимният дворец отваря врати за посетители, но работата по реставрацията и възстановяването му продължава дълго.
Картичка от края на XIX век
Russia in photoПри Екатерина II дворецът е боядисан с пясъчна боя, подобно на резиденциите на френските крале и австрийските императори. През средата на XIX век Николай I решава да пребоядиса двореца в кирпично-червен цвят – точно така палатът посреща революцията.
Руските царе никога не са виждали Зимния дворец в зелен цвят
Lynn Greyling/PixabayШамфъстъково зелен с бели колони той става при съветската власт през 1946 г. – това е решение на следвоенните реставратори.
Зимният дворец е основното здание на главния художествен музей в страната – Ермитажа. Счита се, че датата на основаване на Ермитажа е 1764 година, тогава Екатерина II се сдобива с огромна колекция от картини. Специално за тях е създадено крило под името "Малък Ермитаж" (място за уединение).
Крилото се запълва бързо, което води до построяването на "Големия Ермитаж", намиращ се под музея. Зимният дворец става музей след революцията и тук се донасят част от колекциите, така се съединяват помещенията и различните стопански постройки. Ермитажът е най-големият и най-посещаваният музей в страната. Тук се съхраняват безценни предмети на западното и руското изкуство (ето и главните шедьоври)
Котките на Ермитажа са неофициален символ на музея. Първите котки се появяват още в "предишните версии" на Зимния дворец през 1745 г. Те са доставени от Казан за борба с мишките и плъховете. Котките се справят с охраната на царските покои по-добре от отровите. По времето на блокадата на Ленинград много котки загиват. Точно тогава сибиряците подаряват на Ермитажа около 5000 котки. Директорът на музея Михаил Пиотровски активно поддържа котешкото присъствие, назовавайки ги "легенди" на Ермитажа и "неотменна част" от живота на музея.
Разказваме ви подробно за котките в Ермитажа тук.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
