Най-новите светци в Руската православна църква

Съветският съюз е печално известен с жестоката си антирелигиозна политика. Отхлабването на контрола и възстановяването на интереса към религията започва с началото на Перестройката. Още през 1988 година РПЦ канонизира нови светци. Удивително, но много от тях са хора от далечното и близкото бъдеще: средновековният княз Дмитрий Донской, иконописецът Андрей Рубльов, блажената Ксения Петербургска, монахът Амвросий Оптински и други. Това е много знаменателна стъпка, защото за всички 200 години до разрушаването на Руската империя са канонизирани едва 11 души. Процесът по канонизацията е дълъг и сложен. Задължително условие е да има множество доказателства за проява на чудеса или нетленност на мощите им.

Икона Събор на Светите новомъченици и изповедници руски

Колектив на иконописци от Православно Свето-Тихоновския Богословски институт

След разпада на СССР Русия преживява религиозен разцвет. Множество храмове и манастири са възстановени, в тях започват да се извършват служения, а милиони граждани се осъзнават като вярващи. Тогава продължава и процесът по изготвяне на нови светци. На един архиерейски събор през 2000 г. са канонизирани повече от хиляда руски "новомъченици" и изповедници. Това са основно пострадалите от ръцете на съветската власт. Ето няколко от тях.

Патриарх Тихон

Патриарх Тихон, 1900

Библиотека на Конгреса/Свободни източници

Тихон "за щастие" е патриарх точно във времето на революцията от 1917 година. Той продължава открито да изповядва християнската вяра, противопоставяйки се на болшевиките (особено се гневи на конфискуването на църковните ценности и призовава другите свещеници да последват примера му). Патриархът е заплашен от затвор и смъртно наказание, но болшевиките не се решават на такава сериозна стъпка. Тихон умира през 1925 г., официално от сърдечен удар, но витаят слухове, че е отровен. В тези години болшевиките извършват масови процеси против свещенослужителите в цяла Русия. Тихон става един от първите канонизирани през 1989 г., в "новото време", именно защото е пострадал от болшевиките. Той не приема мъченическа смърт в името на Христос, затова е канонизиран за светец, който не отстъпва от вярата си, за праведен живот и за заслуги като духовен пастир.

Йоан Кронщадски

Йоан Кронщадски, 1899

Карл Булла/Централен държавен архив за кино- и фотодокументи на Санкт Петербург/russiainphoto.ru

Православната църква в чужбина канонизира Йоан още през 1964-та, но в Русия той е признат за светец едва през 1990 година. Той е невероятно харизматичен религиозен деятел в края на руската империя и предсказва неизбежната катастрофа. Йоан е звезда за нисшите и гладните, раздава ежедневно огромни суми за милостиня (дарения получава от богати и от обикновени миряни), известен е в цяла Русия, обикаля цялата страна, винаги е посрещан почти като Месия. Съвременниците му свидетелстват за множество чудеса, които е правил пред тях. Йоан е извикан при умиращия Александър III, който все пак не могъл да излекува. Кронщадски е личен враг и критик на Лев Толстой.

Иван Кочуров (Йоан Царскоселски)

Иван Кочуров, 1917

Свободни източници

Иван е канонизиран през 1994 г. и се счита за първия "руски новомъченик" - един от първите загинали за Христос в Русия. Биографията на Кочуров впечатлява – дълги години той служи в православна църква в САЩ – Алеутската и Аляската епархии. По време на отпуската си в Русия събира пари за строителството на църквата "Света Троица" в Чикаго (значителна сума е дадена от император Николай II). През 1907 г. Йоан се завръща в Руската империя и от 1916 г. става свещеник в Екатеринската църква в Царско село (там живее царското семейство). След революцията червеноармейците атакуват Царско село, а Йоан не престава да води своите служби, открито защитавайки монархически настроените казаци. Свещеникът призовава народа да се изправи срещу съветите. Различни са източниците за неговата смърт, но едно е ясно със сигурност, Иван е убит от червеноармеец. Четете подробно как съветската власт се бори с Руската православна църква тук 

Бутовските новомъченици

Храмът в Бутовския полигон

Елена Павленко (CC BY-SA 4.0)

"Бутовският полигон" е печално известно място за масови разстрели. През 1937-38 г. край Москва са убити повече от 20 000 души – над 1000 от тях са духовници от различни концесии. Те са обвинени в антисъветски заговори и за проповядване на забранени религиозни учения. Патриарх Алексий II назовава това място "Руската Голгота" - и през 2003 г. благославя празнуването на паметта на Бутовските новомъченици, приели мъченическа смърт за Христа на Бутовския полигон. Списъкът с убитите православни свещеници наброява 325 души, всички те са известни поименно. Сега недалече от полигона има храм, посветен на тях.

Свети Лука (Войно-Ясенецки)

Свети Лука, 1923

Свободни източници

Биографията на този светец е удивителна. В съветско време Лука не просто продължава да служи, но се възкачва до сана на архиепископ. Лука е практикуващ хирург, основоположник на гнойната хирургия, сериозен учен. Дълги години той лежи в затвора, но оживява и дори получава Сталинска премия за своята медицинска работа. Биографите не намират друго обяснение, освен това че е важна фигура като доктор, което се разбира и от съветската власт. През 1961 година Лука умира на 84-годишна възраст. През 2000 година е причислен към светите лица свещеноизповедници на Руската православна църква. Четете подробно историята му тук.

Николай II със семейството му

Николай II със семейството си, 1913; Мъчениците, канонизирани с царското семейство

Библиотека на Конгреса; Иконописецът Антон Яржомбек/Храм "Света Троица" в Хохловка

Канонизацията на последния руски цар, жестоко убит със семейството му от болшевиките през 1918 г., предизвиква най-големи спорове и дискусии в самата църква и в руското общество. Руската църква в чужбина причислява императора към светиите още през 1981 година. В течение на десетилетие специална комисия за канонизация в РПЦ изучава доводите на противниците и защитниците. И така през 2000 г. император Николай II, императрица Александра, принц Алексий, великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия са канонизирани в лика на "мъченици". Четете подробно сложния казус с царската канонизация тук.

Великата княгиня Елисавета Фьодоровна

Княгиня Елисавета Фьодоровна, 1887; Елисавета Фьодоровна в одежди на Морфо-Мариинската обител

Х.С. Менделсон/Свободни източници; Свободни източници;

На следващия ден след разстрела на царското семейство, няколко князе от дома на Романови са хвърлени живи в шахта недалече от Екатеринбург, след което са засипани с гранати. Още няколко дни те остават живи и по свидетелства на очевидци стенели от болка и рани, но чели молитви до последния си дъх. Сред тях е и Елисавета Фьодоровна.

Легенда разказва, че когато намират тялото на княгинята, виждат, че ръцете ѝ са кръстосани на гърдите като кръстно знамение. Руската църква в чужбина причислява към светците всички "алапаевски мъченици", а РПЦ през 1992 г. канонизира като мъченица само Елисавета Фьодоровна и нейната служителка – монахинята Варвара.

Но Елисавета не е само мъченица – целият ѝ праведен живот е посветен на църквата и благотворителността. В семейството всички я наричат Елла, тя е най-голямата сестра на последната руска императрица Александра. Елисавета е омъжена за чичото на Николай II - великият княз Сергей Александрович. През 1905 г. той умира от бомби, хвърлени по него от московски терористи. След смъртта на мъжа си Елисавета го заменя на поста в Императорското православно палестинско общество. Елисавета основава и Марфо-Маринската обител в Москва.

Още за елисавете вижте в линка.

Александър Шморел

Александър Шморел

Юрген Витенщейн/Свободни източници

Един от най-необикновените персонажи в нашия списък е светецът антифашист. Александър Шморел е роден през 1917 г. в Оренбург, на млада възраст отива да живее в Германия с баща си, русифициран немец. Младежът е активен посетител в православната църква. Когато на власт идват нацистите, той приема активна антифашистка позиция, все пак той трябва да служи в армията и да се закълне във вярност на Хитлер. По време на войната тайно оказва лекарска помощ на съветските войници. Узнавайки за масовите убийства на евреи, Шморел и негови приятели основават антифашисткото движение "Бяла роза". През 1943 г. 25-годишният Александър е арестуван и след това осъден на смърт чрез използването на гилотина.

Руската православна църква в чужбина канонизира юношата още през 1994-та, а Московската патриаршия го признава за светец през 2012 г., което го прави един от най-новите светци.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.