Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Атеистичната и антирелигиозната пропаганда е един от най-важните елементи в работата на болшевиките за създаване на нов съветски човек. Идеологът на революцията Владимир Ленин превръща цитата на Карл Маркс "Религията е опиум за народа" в истински лозунг. Той и неговите сподвижници вярват, че обикновеният човек, след като осъзнае, че няма Бог, ще разбере, че неговият собствен живот и животът на неговия народ зависи единствено от собствените му усилия.
Красноармейски съботник на територията на московския Симонов манастир, 1923 г.
SputnikОтчасти сметките на болшевиките са верни, тъй като институцията на Руската православна църква (а тя е доминиращата религиозна организация в страната) към края на XIX в. се е превърнала до голяма степен в орган, който спъва общественото развитие. В по-голямата си част свещеничеството брани позициите на държавата като държи населението в безправие и бедност, което пък допринася за последвалия разпад на държавата, гражданската война и многомилионните жертви.
Болшевиките създават много пропагандни плакати, на които духовниците са изобразени като карикатурно дебели и най-отвратителни същества в раса и с бради, които "въвеждат в заблуждение" народа. Много църкви и места за молитва са затворени и приспособени за икономически нужди. Освен това от църквите са иззети ценности – посуда от благородни метали за "нуждите на гладуващите", а камбани биват претопени за оръжие и патрони.
Четете по-подробно тук за това как болшевиките унищожават Църквата.
Няколко години преди революцията, според различни оценки, само 20% от руското население могат да четат и пишат. Само че новата управляваща класа – работниците и селяните – трябва да бъдат грамотни и образовани, за да участват в обществения живот и да увеличат производителността. Следователно една от първите и мащабни кампании на болшевиките е премахването на неграмотността и насърчаването на образованието.
Занимания по ликвидация на неграмотността
Аркадий Шишкин/МАММ/МДФ/Russia in photoПрез 1919 г. е издаден декрет, с който се задължава цялото население на възраст от 8 до 50 години да се ограмотява по желание на руски или на родния си език. Освен това, за да облекчат обучението, болшевиките правят реформа в правописа. За 10 години са ограмотени около 10 милиона души и според данните от преброяването на населението от 1926 г. по селата вече около 50% от хората са грамотни, а към 1939 г. вече почти 90% от цялото население са грамотни.
Съветската власт се стреми да изгради общество на всеобщото равенство, в което няма да има бедност и нищета, а получаваните доходи да бъдат преразпределени. Управляващите отричат принципа на личното обогатяване и приоритета на частната собственост, които са двигателите на капитализма. Още повече, че на идеологическо ниво е заклеймена самата възможност да ползваш някакви блага, ако до теб има някой, който е лишен от тях. Повелята е да споделяш със съседа си всичко, което имаш. А в идеалния случай да дадеш дори повече, отколкото ползваш за себе си.
Работникът от Ленинградския завод за полиграфски машини Николай Петров запознава сътрудниците с работата на техниката, 1952
Иля Аронс/SputnikТук е използван друг лозунг на Карл Маркс: "От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите". Не трябва да има бедни и богати, всички имат почти еднакви доходи, всички работят за благото един на друг и общият резултат се споделя от всички (нещо подобно все още съществува в скандинавските страни, дълбоко пропити от най-добрите съветски принципи).
Според съветския морал човек трябва да дерзае и да работи не за лично обогатяване, за което да получи някакви материални облаги, а в името на самата кауза и осъзнаването на общото благо. Той трябва да получава удоволствие не от потреблението на материални блага (такъв двигател на развитието в крайна сметка е възприет в капиталистическото потребителско общество), а от самия процес на работа и себереализация (по същество много разумно целеполагане в съответствие с добре известната ценностна пирамида на Ейбрахам Маслоу).
В СССР се приема, че всеки човек трябва да работи, а не да живее от рента или от лихви от капитал, или пък за чужда сметка, и се води упорита борба срещу "тунеядците". Ленин ги причислява към една категория с богатите и мошениците - и едните, и другите са враждебни на пролетариата. "Който не работи, не трябва да яде" е друг популярен съветски лозунг. В съветската конституция е посочено правото на труд и на всеки гражданин е гарантирана работа. Най-често това се случва чрез разпределение след завършване на професионално или висше учебно заведение.
През 60-те години на миналия век е издаден указ за "засилване на борбата с лицата, които избягват обществено полезен труд и водят противообществен паразитен начин на живот". Понякога се организират истински хайки срещу такива хора - например през работен ден в градския транспорт могат да поискат документи и да питат защо човек не е на работа.
Йосиф Бродски
Fine Art Images/Heritage Images/Getty ImagesЧесто указът засяга дисиденти - например поети, писатели, художници, които официалната съветска преса не публикува и които не са наемани на официална работа. Един от най-известните примери за засегнатите от указа е поетът Йосиф Бродски (той е пратен на заточение).
Болшевиките вземат много от християнските заповеди, за да формират моралния кодекс на новия човек. Например принципът за равенство на всички хора (няма елин и евреин), необходимостта да се живее за общото благо, а не за личното (обичай ближния си както самия себе си), отказът от придобиването и отхвърлянето на частната собственост (това е един от обетите, дадени от хората, които стават монаси) както и възприемането на жената като равнопоставена личност на мъжа.
При липсата на религия, която да се бори с човешките пороци, съветската власт е изправена пред необходимостта да създаде нови начини за налагане на морал и нравственост. Един от тези методи е общественото порицание. Човек, който е извършил неморален акт, който се е държал по несъветски начин, може да бъде извикан на среща на колектива - в училището, института, на работа - и с него да се проведе възпитателна беседа за нравите. Защото той в крайна сметка е "опозорил" не само себе си, но и целия екип, а и целия Съветски съюз. Особено активна борба се води с пиянството и разгулния начин на живот. Властите могат дори да се намесват в семейните дела и да осъдят неверен съпруг например.
Освен това съветското правителство за първи път в историята на Русия се заема с проблема с всеобщото възпитание и образование на децата. То престава да бъде семейно дело и става държавно.
Съветската власт активно се бори и с младежката престъпност. След Първата световна война и особено след Гражданската война в Русия много деца са изгубили родителите си и само официално има около 7 милиона бездомни деца (в същото време едва близо 30 000 са настанени в приюти).
Много деца буквално израстват "на улицата" и разбира се те се занимаваха с кражби и просия. Държавата изцяло поема под свой контрол проблема с опеката на бездомните деца. Създадена е специална комисия за децата, открити са много приюти и учебни заведения. Специални оперативни групи работят по гари и железопътни линии, където всъщност "хващат" бездомни деца, хигиенизират ги, хранят ги и ги разпределят в приют. Към 1924 г. вече 280 000 са настанени в приюти.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си