Царят, който "отваря" прозорец към Европа, остава консерватор, когато става дума за храна. На официални приеми по негово време се сервират блюда от чуждестранната кухня, с които са свикнали посланици и министри от други страни. А за самия Петър I се приготвя шчи с кисело зеле и тази супа задължително се сервира много гореща. Освен това за него има каша от елда, печено прасе с каша и черен дроб, студено месо със солени лимони и ечемик, сварен с мляко. За десерт или мезе царят обича дини – пресни или солени, а от плодовете предпочита портокали и ябълки. Обикновено с храната той пие квас или токайско вино, а преди обяда може да изпие чаша анасонова водка.
Императрицата е много придирчива към храната и се опитва да се ограничава. Сутрин ѝ сервират силно кафе с бисквити и сметана. За обяда тя отделя не повече от час и изяжда само 3-4 ястия. Например телешко с кисели краставички, което може да се овкуси със сос от сушени еленски езици, вишни, пирожки от бутер тесто, пие вода от касис и чаша мадейра. Вечер по съвет на личния лекар Екатерина не вечеря, за да не провокира главоболие.
Когато през лятото пристига в провинциалния си дворец Ораниенбаум, императрицата често ходи на лов за тетреви и горски бекаси, които след това се сервират на масата. Освен това тя се грижи за тена си, затова хапва по няколко кисели ябълки и кисело зеле всеки ден и дори мие лицето си със саламура от него. Менютата на официалните приеми са много по-богати: на гостите се предлагат десетина различни супи, безброй предястия, ростбифи от агнешко и яребици с трюфели, галета от стриди, както и тарталети и парфета.
Синът на Екатерина II не одобрява луксозния начин на живот, който води майка му. След като се възкачва на трона, той започва да въвежда свои порядки, а това засяга и кухнята. На императора се сервират най-обикновена супа шчи, кюфтета, каши и печено. Освен това продуктите за него се купуват не от доставчиците на Негово Величество, а от обикновени пазари. На закуска му се предлага водка – гарафите са малки, по две чаши, и неголеми бутилки вино. Може да се съди, че всички тези ястия са приготвени за монарха единствено по разкошното сервиране. Самата маса задължително е украсена с много цветя.
Той започва деня си със зелен чай със сметана и препечен хляб. Преди обяд може да хапне плодове, а вечер предпочита чай с мед и кисело мляко преди лягане. Той има и любимо ястие – студена супа ботвиня, която се приготвя от кисел квас и отвара от цвекло. Супата винаги се сервира с бяла риба – есетра.
Пет кисели краставички на ден – точно толкова се сервират на трапезата на Николай I. Предпочитанията на императора съвсем не са царски: вода вместо вино, диетична картофена супа вместо богата супа шчи, каша от елда, приготвена в гърне. Има обаче ястие, на което императорът не може да устои. В Торжок му сервират кюфтета от пилешка кайма. Това ястие е в менюто на кръчмата, собственост на Дария Пожарская. Николай I толкова е впечатлен, че неведнъж я кани в двора си.
Император Александър II е страстен ловец и затова често му сервират блюда от улова като мечи черен дроб например. Освен това обича да обядва на открито. А всичко, което не е изядено за обяд след лова, се раздава на местните селяни. Александър II няма специално отношение към храната: той дори нарежда всяко хранене да отнема не повече от 50 минути. Това се оказа голям проблем за дворцовата кухня: или се сервират вече изстинали ястия, или пък ги поднасят с "нагреватели" от гореща вода и така те губят вкуса си. Императорът обаче се грижи за здравето си: всеки ден в стаите му се носят десетина круши, мандарини, ябълки и портокали, както и три чепки грозде.
Александър III също предпочита обикновена храна – супа шчи и каша, прасе с хрян. Рано сутрин той сам си вари кафе и малко по-късно закусва с варени яйца и ръжен хляб. Втората закуска винаги завършва с чаша горещ шоколад. Александър III обича да допълва "народните" ястия с оригинални сосове. Например той глези близките си с пъстърва, която сам лови, а след това пържи и сервира със сос от трюфели. От вината императорът предпочита руските – чуждестранни вина се сервират на масата, ако са поканени чуждестранни гости.
В детството си бъдещият царевич закусва, обядва и вечеря според строгия режим на баща си. Децата сядат на масата последни. Налага им се да бързат: след като императорът приключи със закуската, масата се вдига. В резултат на това най-малките Романови често остават гладни. Веднъж, след като Николай не е успял да се нахрани добре, изял восъка от нагръден кръст, но по-късно много се разкаял за стореното. Последният руски император задължително яде каша, а сутрин с кафето може да изяде топъл кравай. Преди втората закуска или обяд си позволява няколко чаши водка. А от горещите ястия предпочита варено говеждо или риба, но не отказва и пържени пелмени.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си