Как са живеели самотните жени в Рус?

Не носи една обувка или една обица, не си връзвай косата на една плитка, не разваляй чифтовете от предмети. Според руските суеверия жената, която не съблюдава тези правила, може да си остане сама (ако още е мома) или да овдовее, ако е омъжена.

Да си стара мома на село в миналото в Русия е една от най-тежките съдби, тъй като в селското стопанство са нужни поне двама души, за да се преживява. Но, естествено, самотните жени са много. Как живеят те в руското село през класическия период – от XVI до края на XIX век?

Вдовици

Портрет на А.И. Сичкова, майка на художника, 1898, Ф.В. Сичков

Мордовски музей на изобразителните изкуства

Да овдовеш, както казват на село, е "да умреш жив". При руските селяни пълнолетието в миналото настъпва и за мъжете, и за жените, чак с встъпването в брак. Жената, загубила мъжа си във войната, заради болест или нещастен случай, веднага получава друг статут – в правен, икономически, социален и ритуален план.

След смъртта на мъжа си вдовицата трябва да носи траур, който е по-дълъг от този на всички останали роднини – една година. През това време тя носи специални траурни дрехи – в бял цвят, но с червени ивици по края. В този период жените имат няколко комплекта дрехи – за вкъщи, за излизане из селото и за църква.

Къде живее вдовицата? Ако е живяла с мъжа си по-малко от една година и няма деца или пък има момиче, жената се връща в дома на родителите си. Вдовицата с момчета остава в семейството на свекъра, където по правило не се ползва с голямо уважение. Но никой не я задържа там на сила и има случаи, при които вдовиците си тръгват, като оставят децата на грижите на семейството на покойните им мъже.

Жените на възраст над 40 години, овдовели без деца, се заселват отделно. Като цяло на тях, както и на всички вдовици, парично им помага общината. Смята се, че да си вдовица е като да си сирак – прието е на тези жени да се помага, и то не само с пари. Да насекат дърва за зимата, да донесат вода, да съберат реколтата и да смелят зърното – на всичко това вдовиците, особено тези, които са сами или са с малки деца, могат да разчитат на приятели и съседи. А да се обиждат и потискат вдовиците, още повече с деца, в селото се смята за страшен грях. Тези, които го правят, се наказват жестоко.

"Погорелци", 1871, И.М. Прянишников

Новосибирски художествен музей

Дори вдовицата да е останала сама, според руските закони ѝ се полага част от придобитото имущество. Размерът на частта зависи от броя на годините, в които е живяла с покойния си съпруг. Вдовицата получава имуществото на съпруга си и колиба (или дори къща, ако семейството е богато). В зависимост от завещанието на мъжа или от обичаите, ако мъжът няма братя, вдовицата често наследява и недвижимо имущество и търговски предприятия (каквито могат да имат и селяните) и има право да се разпорежда самостоятелно с тях в бъдеще. Затова в Русия преди революцията има толкова много вдовици-предприемачи.

Вдовицата, която живее с децата си и се грижи сама за домакинството, се нарича "болшуха" и има уважаван статут на майка на семейството. Тя посещава селското събрание като собственик на двора, има право да гласува. Тези жени могат да канят вкъщи и да се омъжват за самотни мъже, дори и да не са вдовци, което изобщо не се смята за срамно. Те могат дори да живеят отделно и да получават издръжка от синовете си. В селата много ценят трудолюбието и осъзнават, че всяко домакинство трябва да се ръководи, затова е нужно семействата да са силни и здрави.

Но година след овдовяването вдовиците, особено младите и бездетните, могат отново да се омъжат. За това те започват да мислят буквално след смъртта на мъжа – напримерима обичай тези жени да не закопчават яката на ризата на покойника или да не му слагат колан, за да може скоро да сключат брак отново. Вдовиците могат да се омъжват и на 40, и на 50 години. Ако жената се омъжи повторно, не се прави годеж, а невестата отива към олтара с открито лице. При такива бракове няма зестра, сватбени пътешествия и големи тържества – събират се само най-близките роднини.

Вековухи

"Христова невеста", 1913, М.В. Нестеров

Приморска държавна картинна галерия

Разбира се, има момичета, които така и не стигат до семеен живот. Например родителите смятат, че би било неприлично да дадат по-малката дъщеря за женене преди по-голямата. Така, докато каката си търси жених и ходи по вечеринки и седенки, малката сестра дори не е започнала да го прави и така си остава "стара мома". Разбира се, има и момичета, които просто не успяват да си намерят сродна душа. Селското общество се отнася към тях толкова жестоко, че днес това би ни изненадало доста неприятно.

Тези жени се наричат с различни обидни прозвища: вековуха, однокосок, седокосая, переспелок (презряла). Родителите им могат да ги разкарват на шейна из селото и да ги предлагат като стока. Ако някой се съгласи, те веднага му стискат ръката и бракът се сключва още на следващия ден.

Да останеш "вековуха" или стара мома в селото се смята за голям позор – на такива жени се гледа като на хора, които не са рализирали своя потенциал за плодородие. Дори куцотата, късогледството, гърбавостта не се смятат за пречка за женитбата.

Ако момичето не успее да се омъжи до 25-годишна възраст, младежите престават да го канят на своите седенки, забранява му се да носи девически дрехи и става девка-нерядиха или неуредена мома. Започва да носи дрехи в тъмен цвят, подобно на вдовиците и стариците. Старите моми обикновено живеят отделно от семейството си в специална постройка, където имат собствено домакинство.

Вдовиците и вековухите, независимо от своето до известна степен неравностойно положение, в селото се смятат за носители на телесна и духовна чистота. Като такива, те изпълняват множество важни обредни функции – преди всичко свързани с прехода към отвъдното. Като символ на пустота и необвързаност, вдовиците и старите моми не посещават сватби, раждания и кръщенета, но пък участват в обличането и къпането на мъртвеца, дежурят до тялото до погребването му и като цяло поддържат и пазят погребалните традиции.

"Заораване", 1876, Г.Г. Мясоедов

Държавен Руски музей

Важна "работа" е и разпространеното в много губернии "оране" на обработваемите земи от непорочни жени – стари моми и вдовици, като на плуга се впряга бременна жена. Този важен ритуал се извършва само от символично "безплодни" жени посред нощ, за да може земята да е плодородна.

Много стари моми и вдовици, прекарали дълги години с подобен статут, на стари години започват да се занимават със знахарство и лечение. Но в руските села има и жени, които още от деца решават, че искат да си останат сами.

Чернички

"Стара селянка с гега", 1830-е, А.Г. Венецианов

Третяковска галерия

Чернички се наричат момичетата, тръгнали не по семейния път на живота, а по пътя на служба на Бога. Черничка е женски род на думата чернец, която на руски език означава монах, послушник, принадлежащ към "черното" ("безбрачно" духовенство. За да стане черничка, момичето трябва веднага след настъпване на брачна възраст, т.е. когато започнат да го канят на седенки и вечеринки на селската младеж – да обяви, че не иска да се омъжва. Това се случва с момичета, които са особено набожни или пък са дали обет на родителите си.

След като съобщи желанието си, девойката трябва да подари всички свои цветни момичешки дрехи и да носи тъмно облекло, като старите моми и вдовиците. Косата също се подстригва символично с думите: "Както косата няма да порасне, така и аз няма да се върна към момичешкия живот".

Семейството на черничката ѝ строи отделно помещение на двора (наричат го килия, както при монасите), където тя живее, сама се грижи за дома и се храни само с постни ястия. Основните функции на черничките в селото са свързани с погребални обреди. Черничките се канят да четат Псалтира, да обличат и къпят тялото на покойника. Към черничките, за разлика от старите моми, хората се отнасят с особено уважение и почит – тези жени са жертвали своето плодородие и жизнени функции за Господ и са превърнали живота си в служба.

"Знахарка", Ф.С. Журавльов

Калужки областен художествен музей

Черничките се препитават с парите, които им плащат роднините на умрелите. Те им даряват и продукти, платове и т.н. Но най-важно е, че черничките помагат на свещениците и дяконите в църквите. Те добре знаят порядките на службата и текстовете на молитвите. Често обучават и селските деца. След като достигнат зряла възраст, черничките могат да станат пълноценни монахини. В древна Рус се смята, че истински монахини могат да бъдат само безгрешни жени, които от ранна възраст са се посветили на Господ.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.