Събрахме най-крупните и известни руски градове, които дължат съществуването си на Петър Велики.
Сизран е строен като град-крепост, предназначен да охранява териториите източно от Москва и търговските пътища. Указът за построяването му е подписан от малолетния Петър и брат му Иван. Скоро отбранителната функция минава на втори план: през XVIII в. градът се превръща в крупен търговски център на Поволжието.
Таганрог се появява на картата след Втория Азовски поход на Петър (1696), в хода на който руските войски заемат турската крепост Азов. Но тя стои в устието на Дон и не отговаря на нуждите на създадения през 1695 г. от царя Азовски флот: корабите не могат да стигат до нея поради плитководието. Затова на н. Таганий Рог полагат основите на Троицката крепост. Тя става първото руско пристанище на откритото морско крайбрежие и първата военноморска база на Русия.
Екатерина II в кореспонденцията си с Волтер пише, че Петър дори е разглеждал възможността за пренасянето на столицата в новата крепост. Но през 1711 г. според условията на договора с турците крепостта отново е сравнена със земята. Втория си живот Таганрог започва през 1769 година.
Той израства от селището Каменски Завод при първия в Урал чугунолеярски завод, основан по указ на Петър I на бреговете на реките Каменка и Исета. Русия влиза в Северната война (1700-1721), има нужда от желязо за обезпечаването на армията с оръдия, и царят обръща внимание на богатите на руди, но неусвоени земи на Урал. Артилерийските оръдия, отлети в Каменския чугунолеярен завод, участват в Битката при Полтава на 27 юни 1709 година.
Основан с указ на Петър, градът наследява старинните погости, чиито жители отдавна се занимават с корабостроене. Царят оценява местните борови гори и тук започват да строят Олонецката корабостроителница. Тя осигурява кораби за руския флот, който участва в Северната война.
Името на селището идва от равнината Лодейно поле (от думата "лодья" в северното произношение). През 1785 г. Екатерина II дава на селището статут на град. Днес то често е наричано родното място на Балтийския флот.
Столицата на Република Карелия е на същата възраст като Санкт Петербург. Историята на града води началото си от полагането на първия камък на Шуйския (по-късно наречен Петровси) металургичен и оръжеен завод. Районът е богат на залежи от медна и желязна руда и затова тук е построена фабрика за производство на оръдия, необходими за Северната война. Скоро наблизо възниква малко селище със същото име - Петровски Заводи. Сегашното си име градът получава през 1777 г. по заповед на императрица Екатерина Велика.
По указ на Петър I в тези земи започва строителството на Липския (Липецкия) металургичен завод, както и металургични и оръжейни фабрики. Предприятията доставят желязо на корабостроителниците във Воронеж и снабдяват корабите с оръдия. Едновременно с това се разраства и селището на фабриките на Липецките железници. На 16 септември 1779 г. то е преименувано на Липецк и получава статут на град.
Подобно на Лодейно поле, тя възниква като селище при корабостроителницата, построена през 1702 г. по заповед на Петър на мястото на Николо-Медведския манастир. Две години по-късно по заповед на царя е основана Новая Ладога. Името идва от Ладожкото езеро, на чийто бряг е разположен градът.
В действителност Ладога вече съществува в Русия от 753 г. - тя е резиденция на първия новгородски княз Рюрик, затова Петър я преименува на Старая.
Историята на Бийск започва от Бикатунския острог, основан от Петър Велики при сливането на реките Бия и Катун. Той е предназначен да защитава югоизточните граници на страната и търговските пътища към Китай и Монголия. Година по-късно крепостта е опожарена от Джунгарското ханство. 1718 г. е възстановена на 20 км нагоре по река Бия и преименувана на Бийска крепост.
Градът израства от Омската крепост, основана от Петровия съратник Иван Бухголц на мястото, където река Ом се влива в река Иртиш, за да защитава южните граници от нападенията на ойратските номади. Той действа в съответствие с указа на Петър Велики за "изграждане на крепости край река Иртиш".
Историята на Перм води началото си от основаването на Егошихинския завод за мед. Той е основан от сподвижника на царя Василий Татишчев, на когото Петър Велики поръчва да построи заводи за преработка на мед и сребро в Урал. Перм получава статут на град през 1781 година.
Градът възниква Исетския железопреработвателен завод, някога най-голям в Европа. Както и в случая с Перм, за пряк "баща-основател" на града се смята Татишчев, а също и минният инженер Вилхелм дьо Генин. Строителството на фабриката и крепостта започва по заповед на Петър Велики, а градът е наречен на името на съпругата му, императрица Екатерина I.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си