Възвишено видение: Покровската църква в Боголюбово (СНИМКИ)

Боголюбово. Църква Покров на Нерл, югозападен изглед. Снимка: Уилям Бръмфийлд. 16 май 1995

Уилям Брумфийлд

В началото на XX в. руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски разработва сложен процес за ярка, детайлна цветна фотография. Неговото виждане за фотографията като форма на образование и просвещение намира израз с особена яснота в неговите снимки на средновековна архитектура в исторически селища североизточно от Москва, като Владимир, който той посещава през лятото на 1911 година.

Моите лични визити станаха през период от десетилетия от 1972 до 2009 година.

Владимир. Катедралата Свети Димитър, изглед запад. Лято 1911

Сергей Прокудин-Горски

Варовиков оазис

Един от определящите моменти в руската история е решението в началото на XII в. да се ускори развитието на плодородната североизточна територия на Киевска Рус, както тогава са били известни средновековните земи на източните славяни. Крепостта Владимир е създадена през 1108 г. на река Клязма от Владимир II Мономах (1053-1125), който управлява като велик княз в Киев от 1113 до 1125 година. През 1046-та баща му Всеволод I се жени за роднина на византийския император Константин IX Мономах и така Владимир приема престижната титла.

Боголюбово. Манастир Рождество Богородично (Боголюбска икона на Богородица), изток. Отляво: Църква Благовещение; катедралата Рождество Богородично; Катедралата на Боголюбската икона на Богородица; Камбанария и църква Успение Богородично над Светата порта.

Уилям Брумфийлд

Управлението на Владимир Мономах се счита за едно от най-продуктивните в историята на Киевска Рус и под негово ръководство районът около Владимир става политически и икономически център в земите на източните славяни. Очевидното доказателство за богатството на тази култура е оцеляло в монументалните църкви, издигнати в района от потомците на Мономах през втората половина на XII век.

Въпреки че основният строителен материал през този период е дървото, Владимир и околните селища са свидетели на бум на църковното строителство, при което се използва варовик, известен като белия камък. Забележителен пример е църквата, посветена на Свети Димитър Солунски.

Боголюбово. Пасаж и стълбищна кула на двореца от 12-ти век на княз Андрей Боголюски, изглед на североизток.

Уилям Брумфийлд

Построена между 1194 и 1197-а, църквата "Св. Димитър" има изящни фасади и е част от дворцов комплекс, създаден от Всеволод (III) Юревич, внук на Мономах и владетел на Владимирското княжество от 1174 до 1212 година. Прокудин-Горски прави няколко снимки на този шедьовър през лятото на 1911 година.

Боголюбив

Боголюбски манастир. Катедралата Рождество Богородично, изглед запад. Вляво: проход и стълбищна кула на двореца на княз Андрей Боголюски от 12-ти век.

Уилям Брумфийлд

Първият голям строител на църквите във Владимирска област е бурният по характер Андрей Боголюбски, полубрат на Всеволод III и син на Юрий Долгорукий (1099-1157), който се смята за основател на Москва. След смъртта на Юрий Долгорукий през 1157-а Андрей решава да направи Владимир, а не Киев, своя столица и управлява там като велик княз на Владимирско-Суздалските земи от 1157 до 1174 година.

Резиденцията в Боголюбово е един от няколкото му строителни проекта. Тя е създадена през 1158 г. североизточно от Владимир, близо до мястото, където река Нерл се влива в Клязма, част от басейна на река Волга. Според легендата името "Боголюбово" (боголюби, или "Боголюбив") идва от епизод, свързан с една от най-дълбоко почитаните руски икони, известна като "Владимирска Богородица". Донесен в Киев от Константинопол около 1130 г. като дар на княз Мстислав, светият образ е поставен в църква в княжеската резиденция във Вишгород.

Боголюбски манастир. Катедралата Рождество Богородично. Интериор, изглед на юг с купол и стенописи от края на 19-ти век.

Уилям Брумфийлд

През 1155-а, когато още е млад принц, Андрей взема ценната икона от Вишгород, за да подобри планирания си нов център на властта във Владимир. Легендата разказва, че по време на транспортирането на иконата конете, които теглели каруцата, спрели на място край Владимир и отказали да продължат напред. Същата нощ Андрей имал видение на свещения образ на Дева Мария.

На това "боголюбиво"(Боголюбово) място между 1158 и 1165 г. строителите издигат ансамбъла на тази църква, посветена на Рождество Богородично, както и прилежащ белокамен дворец, което е рядкост в средновековна Русия. Въпреки че самият дворец отдавна е изчезнал, от него е останал проход, който го е свързвал със северозападния край на църквата, и каменна стълбищна кула, където Андрей умира от рани, нанесени от заговорници през лятото на 1174 година.

Боголюбово. Църква Покров на Нерл, изглед на запад.

Уилям Брумфийлд

Превзето от рязанския княз Глеб през 1177-а, Боголюбово е опустошено през февруари 1238-а,  укрепленията му са разрушени по време на катастрофалното монголско нашествие. Макар точната информация да е оскъдна, има сведения, че на това място е изграден манастир, вероятно още през XIII век, и в него е имало дървена църква, но останките от двореца са разрушени.

Символ на божествената защита

Църква Покров на Нерл, изглед запад.

Уилям Брумфийлд

Колкото и парадоксално да изглежда, канонизирането на Андрей за светец през 1702 г. ускорява разрушаването на неговия Боголюбски комплекс, особено през XVIII век, когато е направено значително разширение на манастира. Най-голямата загуба е срутването през 1723 г. на събора Рождество Богородично в резултат на непохватни опити да бъдат разширени прозорците му. При повторното построяване на храма се съхраняват някои първоначални фрагменти, които могат да се видят и до ден-днешен (както по фасадите, така и в интериора) във възродения манастирски комплекс.

Църква Покров на Нерл. Западна фасада, централен залив с аркаден фриз.

Уилям Брумфийлд

Единствената постройка в Боголюбово, която е оцеляла почти в оригиналния си вид, е лирически красивата църква "Покров Богородичен на Нерл", намираща се близо до манастира, до която се стига пеша. Построена през 1166 г. в чест на победата на Андрей над волжките българи, църквата е посветена на чудотворното видение на Богородица във Византия в началото на X век. Андрей придава на чудото голямо значение като символ на божествена закрила (чудото се чества в началото на октомври в църковния календар).

Църква Покров на Нерл. Западна фасада, централен залив с цар Давид, лъвове и женски маски.

Уилям Брумфийлд

Строителите от XII в. избират необичайно място, изложено на пролетни наводнения в близост до района, където се сливат реките Клязма и Нерл. Те обаче го превръщат в предимство, като създават изкуствен хълм, настлан с камъни, който не само защитава църквата от високи води и осигурява опора за дълбоките фундаментни стени (пет метра), но и служи като пиедестал на самата църква, отразена в река Нерл.

Църква Покров на Нерл. Западна фасада, централен залив с лъв и женска маска.

Уилям Брумфийлд

Покровската църква вероятно е била укрепена от галерия (впоследствие премахната), но пропорциите на основния строеж са невероятно точни и изискани. Сградата се издига на две нива: долният етаж е с дебели стени, които завършват с аркаден фриз, а горният етаж - с фасади, дълбоко вдлъбнати в трите отвора на всяка стена. Вертикалният акцент се подсилва от отдалечаващата се повърхност на стените и от лек изчислен наклон навътре, което създава ефект на ракурс. Оригиналният купол, поддържан от висок цилиндър или "барабан", вероятно е имал ниска полусферична форма.

Единствената оцеляла

Църква Покров на Нерл, югозападен изглед.

Уилям Брумфийлд

Църквата Покров е най-ранният оцелял паметник в района, който е иконографско послание в камък. Белият варовик, добиван в района, е устойчив материал, подходящ за каменоделството и бързото развитие на тази форма на екстериорна декорация на Андреевите боголюбовски църкви, а появата на перспективни портали с резбовани арки предполага участието на чуждестранни майстори, запознати с романския стил в централната част на Европа.

Църква Покров на Нерл. Западна фасада, аркадна фризова колона, поддържана от конзолен блок с изваяна женска глава.

Уилям Брумфийлд

Издълбаните фасадни елементи включват фигури на зверове и хора. Доминиращият елемент в последната група е емблематичният образ на цар Давид, поставен в горната част на централната част на всяка фасада. Седнал на трона Давид е вдигнал дясната ръка в благословение, а с лявата държи псалтира. Той е ограден от две птици и два лъва, което означава едновременно подчинение и защита.

Църква Покров на Нерл. Южна фасада, десен аркаден фриз с колони, поддържани от конзолни блокове с резби на фантастични животни.

Уилям Брумфийлд

Видното място, отредено на Давид, предлага различни интерпретации: като Божи помазаник и юдейски цар той представлява воина-водач, който побеждава враговете си и обединява различните фракции в своето царство – дела, които Андрей би сравнил със собствените си чести походи за укрепването на властта в Рус и победата на такива външни врагове като волжките българи.

Макар писмени източници да наричат ​​Андрей "втория Соломон", вероятно Андрей е искал да бъде сравняван с цар Давид, силен владетел и победоносен воин. В стремежа си да обедини руските земи около нов център на властта на североизток, Андрей явно е бил наясно със символичните приложения на архитектурата, особено в тази църква, която свидетелства за силата на божественото застъпничество, за което се говори в псалмите.

Църква Покров на Нерл. Западна фасада, аркадна фризова колона, поддържана от конзолен блок с изваяна глава на фантастичен звяр.

Уилям Брумфийлд

Името на църквата почита застъпничеството на Богородица, чиято защита се разпростира върху хората на Владимир и техния богобоязлив владетел. Въпреки че в църквата Покров не се появява никакво изображение на Мария, концепцията за нейното застъпничество е изразена в двадесетте високорелефни маски на девойки със сплетени коси, поставени малко под извитите фронтони (закомари). Поразителни в стилизираната си примитивна форма, маските внушават не само възвисяването на женското начало в православното религиозно изкуство, но и местното празнуване на плодородието и почитта към руската земя като женско същество.

Църква Покров на Нерл, североизток.

Уилям Брумфийлд

Върху конзолите, поддържащи колоните на аркадния фриз, се вижда изобилие от различни форми, като женски маски, лица на лъвове, леопарди, свински муцуни, грифони и други химери. Предполага се, че тези фигури са заимствани от "Физиолог", произведение, което има значително влияние върху архитектурната скулптура и ръкописното изкуство в средновековна Европа и един от светските текстове, внесени в Русия от Византия. Привлекателността на "Физиолог" произтича от смесването на популярни приказки за природата с алегорична християнска интерпретация на често фантастични животни.

На практика нищо не е оцеляло от оригиналното интериорно изкуство. Въпреки че стените вероятно са били покрити със стенописи, те са изчезнали през векове на забвение и сурови условия. Останали са само изящните пропорции на изсечените варовикови стени.

Църква Покров на Нерл, интериор. Изглед на североизток с купол.

Уилям Брумфийлд

Чудо е, че църквата изобщо е оцеляла, особено след като е могла да бъде съборена за строителен материал през XVIII век. Куполът във формата на луковица, е изкривяване на XIX век и сегашната линия на покрива скрива основата на барабана на купола, както и връзката му с извитите фронтони, но оригиналният замисъл на строителите все още е ясно видим.

През 1979-81 г. са извършени основни дейности по реконструкция, а в началото на 1990-те години Покровската църква е осветено повторно, за да се използва активно. Когато църквата става място за поклонничество, в околното пространство са направени промени. Аз имах късмета да заснема тази светиня, когато тя все още беше в първоначалния си вид.

Църква Покров на Нерл, югозападен изглед.

Уилям Брумфийлд

В началото на XX в. руският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава сложен процес за цветна фотография. Между 1903 и 1916 той пътува през Руската империя и прави над 2000 снимки с процеса, който включва три експозиции на стъклена пластина. През август 1918 г. напуска Русия и в крайна сметка се преселва във Франция, където се събира с голяма част от колекцията си от стъклени негативи, както и 13 албума с контактни щампи. След смъртта му в Париж през 1944 г. наследниците му продават колекцията на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. библиотеката дигитализира колекцията Прокудин-Горски и я прави свободно достъпна за глобалната публика. Няколко руски уебсайта вече имат версии на колекцията. През 1986 г. архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд организира първата изложба на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. За периода си на работа в Русия, който започва през 1970 г., Брумфийлд е снимал повечето от местата, посещавани от Прокудин-Горски. Тази поредица от статии противопоставя възгледите на Прокудин-Горски за архитектурните паметници със снимки, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.