Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Уруй-айхал! Уруй-тускул!" – радостно възкликва многохилядната тълпа в якутски национални носии и мигновено се впуска в гигантски хоровод, наречен "осуохай". На якутски тези възгласи означават пожелания за благополучие и изобилие през следващата година. А осуохай е танц-молитва към слънцето, символизиращ движението на живота. Отначало той е бавен, а след това става все по-бърз и по-бърз – все едно краката всеки момент ще се оттласнат от земята и душата ще излети нагоре.
Якутск, макар и далеч от Москва (на над 6 часа полет), е много съвременен и преуспяващ град. Той изобщо не може да бъде определен като провинциален. Тук са базирани водещи компании за добив на диаманти (и рядко ще видите момиче без красиви диамантени обeци), тук е първият ИТ парк в Далечния изток (сред якутите има много разработчици на игри и приложения), има арктически иновационен център, където учените изследват вечната замръзналост. Младежите се увличат по корейска поп-култура, карат японски коли с десен волан, слушат якутски рап, пият модерната синя матча с лед и ядат рамен в уютни кафенета.
Но с настъпването на якутската нова година всички се променят до неузнаваемост. На практика всички якути си спомнят, че са практикуващи езичници; сменят джинсите с национални носии и се впускат в празнуване.
От незапомнени времена на този ден якутите се събират на определено място, за да се видят с роднините си след дългата и сурова зима. Якутия е най-студеният регион на Русия – през зимата тук температурата обикновено е -50 °С и, за да оцелееш, трябва да работиш здраво. Едва с настъпването на лятото може за кратко да отдъхнеш и да се порадваш на живота.
Самата дума "исиах" (или "исех") може да се преведе като "изобилие". Този празник се провежда всяка година във всеки район (усул) на Якутия в деня на лятното слънцестоене. Тази традиция никога не е прекъсвала, но в годините на СССР мероприятията са къде-къде по-скромни. Някои жители успяват да се включат в тържествата в няколко района, защото, за късмет, те се провеждат през няколко дни.
Празникът в Якутск е най-популярен и многолюден. Като правило, той се състои в първите събота и неделя след 21 юни (тази година той се проведе на 25-26 юни). В столицата на Якутия пристигат над 200 000 души! А това, грубо казано, е всеки пети жител на републиката. Празникът се провежда в етнографския комплекс "Ус Хатин" ("Трите брези") на около 25 км от Якутск. Според преданието именно в тази местност са живеели предците на народа саха, както се наричат якутите. Цялото етнографско село, което по-скоро прилича на град и побира над 250 000 души, е построено специално за този двудневен празник. През цялото останало време от годината то е затворено.
"Чакаме този празник от три години, тъй като по време на пандемията той се провеждаше онлайн", радостно споделят две приятелки и предлагат да пийнем кумис – кисело-млечна напитка от конско мляко. "Дружното пиене на свеж кумис за нас е символ на края на зимата. Радваме се, че има мляко, храна, че сме презимували и събираме сили за следващата година", казват те.
На улицата температурата е над 30 °С, но те са дошли, облечени не само в дълги рокли и шапки, но и с тежки накити по гърдите, гърба и ръцете (късите панталонки и други подобни волности са строго забранени). "Според традицията украшенията трябва да са сребърни, но нашите са от медна сплав, иначе няма да издържим дълго на тази жега".
За да попадне на празника, човек трябва първо да мине през обред на пречистване: под главния вход горят комини и жените обмахват гостите с махалки от конски косми, като пожелават благоденствие на всички. Махалката е част от националната носия на якутите. "Тя има и практическа функция, – казват посетителите. – Така гоним комарите". (А по това време на годината те са много активни).
Следва молене за благословия и благополучие от "Великото гигантско дърво" – "Аал луук маса". Дървото е символ на единството на трите свята и може да се види на всеки празник "Исиах".
След това човек върви по път, от двете страни на който стоят 99 стълба-коневръза. Конете са свещени животни за якутите, затова символите им се срещат буквално на всяка крачка. В края на пътя се намира огромният коневръз "Алтан серге", разположен на възвишение. Когато стигне до него, човек трябва да се поклони, да го докосне с длан и да си намисли желание. "Може да си поискате всичко за всеки и вярваме, че желанията, намислени тук, се сбъдват", казва момиче, което чака своя ред. От това място наистина извира особена енергия, усещане за надежда за по-добро.
След това гостите попадат непосредствено в основната част на комплекса, която представлява реконструкция на старинни якутски брезови къщи, които приличат на огромни палатки. На едно място върви филм, на друго се продават сувенири, а на трето върви конкурс. Свои зони имат и други народи на Якутия: чукчи, евени, юкагири. Републиката е многонационална!
Но много идват на "Исиах" само заради спортните състезания. В Якутия националните спортове са изключително популярни. Най-известният от тях е масовата борба (дърпане на пръчки) и в тези дни тук се провежда международно състезание с участието на спортисти от Русия, Унгария, Словакия, Сърбия, Аржентина, страни от Африка и ОНД. На друга площадка хиляди хора с интерес следят "Игрите на Дигин". В тях са включени най-различни необичайни дисциплини.
Например бягане зад момиче. "В миналото, който догонел момичето, се женел за него, – обяснява един от зрителите. – Днес обаче се състезават просто за време". В наши дни да догониш момичето е практически невъзможно, защото за тази роля се избира шампионката на републиката по бягане.
Друг интересен спорт е влачене на 115-килограмов камък на дистанция. Той изобщо не може да бъде повдигнат: тежък, с остри ръбове и хлъзгав от потта. Но публиката самоотвержено подкрепя своите кумири! С такава поддръжка спортистите са готови да стигнат до победата.
Около 2 часа през нощта на полето се разнася глас от високоговорител с молба всички да изключат мобилните си устройства и апаратурата и да се включат към главната церемония.
Кулминацията на празника е посрещането на слънцето, която възпява началото на лятото и на новата година.
Представете си само: час преди зазоряване, по полето се стели мъгла и хиляди хора се подреждат в кръг. Заклинателят с добри сили "алгисчит" (не шаман!) и неговата свита в бели дрехи с махалки с камбанки в ръце махат все по-силно. Алгисчит се покланя в четирите посоки на света и пали огън, като поднася на божествата традиционна храна.
Хората в бели дрехи обикалят поляната, като минават с димящи чаши в кръг, садят млади дръвчета и приветстват зората с пожелания за благополучие и изобилие.
И накрая на хоризонта се показва неоново-червената ивица на слънцето.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си