Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Колоната е увенчана с фигура на ангел. В ръцете си той държи латински кръст – символ на християнството и мира, които Русия е дала на Европа. Скулпторът Борис Орловски придава на лицето на бронзовия ангел чертите на Александър I. При него Русия печели Отечествената война от 1812 г. над наполеонската армия.
Паметникът е посветен и на светия благороден княз Александър Невски, небесният покровител на Санкт Петербург. Колоната е издигната на пиедестал на годишнината от пренасянето на мощите на светия княз в града – 30 август 1832 г., и тържествено открита точно две години по-късно.
Според градската легенда ангелът на Александровската колона е един от трите пазителя на Санкт Петербург, заедно със златен ангел на кулата на Петропавловската крепост и сребърен на купола на църквата "Св. Екатерина".
Според проекта колоната трябва да бъде по-висока от парижката "Колона на победата", поставена в Париж в чест на успешната кампания на Наполеон от 1805 година. Височината на френския паметник е 44,3 м и е излят от австрийски и руски оръдия, взети в битката при Аустерлиц.
Височината на Александровската колона, заедно с пиедестала и върха, е 47,5 м. Това е най-високият паметник в света, изработен от масивен гранит.
Тялото на колоната е изработено от скалата, която авторът на проекта, скулпторът Огюст Монферан, си набелязва по време на строителството на Исакиевския събор: за него също са изсечени монолитни гранитни колони.
Интересното е, че първоначалният проект на Монферан включва изграждането не на колона, а на обелиск в египетски стил, украсен с барелефи. Но концепцията е променена по нареждане на император Николай I.
Работата по грубото изсичане на колоната е извършена в кариерата Пютерлак в провинция Виборг. От Санкт Петербург я делят 250 км по море. Теглото на монолита е 650 тона. Транспортирането му до столицата за малко да се провали.
Само 93 м отделят кариерата от брега на Финския залив, но пътят е каменист. Трябва да взривяват неравностите и да настилат път от греди, за да спуснат колоната до кея. Привеждат я в движение с помощта на капстани – лебедки, както и с клин и дъски, натрити със свинска мас и сапун.
За транспортирането е построен кораб с плоско дъно, способен да превозва 1100 тона. За да се натовари колоната на борда, на брега на Финския залив е построен кей с дължина 63 метра, който завършва с 32-метрова дига. Гранитният цилиндър е търкалян до ръба на конструкцията, но стълбата, по която трябва да бъде натоварен на кораба, се счупва. В продължение на два дни строители и войници влачат монолита на кораба.
На 13 юли 1832 г. влекачи доставят кораба на кея близо до Зимния дворец. На 25 юли колоната е благополучно разтоварена на брега под наблюдението на императорското семейство и огромна тълпа от зрители.
При полагането на фундамента в центъра на площада са забити 1250 борови пилона. Когато върху него е монтирана гранитна основа, целият Зимен дворец потръпва, сякаш по време на земетресение: бъдещият пиедестал е хвърлен от четири метра височина. Но в сравнение с монтажа на самата колона, тази операция е много проста.
Скелето е проектирано от архитекта Августин Бетанкур. Конструкцията преставлява пирамида, в центъра ѝ има участък с ширина 6,4 м – място за колоната. Горните греди на скелето се извисяват над земята на височина 47 метра. Колоната е издигната с помощта на 60 стоманени капстана.
След монтажа ежедневно 200 души я лъскат в продължение на още 5 месеца. А цяла година редят скелето и основата.
Колоната не е фиксирана върху пиедестал: тя се държи върху него поради собственото си тегло. Отначало, след откриването на паметника, жителите на Петербург се страхуват, че огромният стълб ще падне поради възможни грешки в изчисленията, и заобикалят колоната. Монтеран специално демонстративно се разхожда покрай съоръжението си.
В първите години след революцията от 1917 г. ангелът на колоната за празниците е покриван с червен похлупак или маскиран с балони. През 1924 г., след смъртта на идеолога и водача на революцията Владимир Ленин, комунистите искат да заменят статуята с паметник на вожда.
Опонентите им възразяват, че статуята на Ленин не само идеологически, но и стилово ще противоречи на ампирното съоръжение. Оттук възникват абсурдни идеи Ленин да се "облече" в римска тога или да се "сменят" барелефите в основата на колоната. Обмислят и идеи на върха на колоната да бъде поставен работник или червеноармеец – и то в "ампирни дрехи".
Сред ленинградските служители, за щастие, има противници на увреждането на архитектурното наследство. За да предотвратят демонтирането на ангела, те прибягват до най-очевидния метод – документацията. Около проекта за смяна на колоните се раждат комисии. И тогава идеята е напълно изоставена, защото един от нейните инициатори – председателят на Ленинградския градски съвет (висшата власт в града) Григорий Зиновиев, преминава към борба за лидерство в партията и по-късно се премества в Москва.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си