Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Това се случва често на баналните опашки в магазина: независимо от пандемията, някой непременно ти диша направо във врата или те бута с чантата си. Мнозина страдат и днес дори в семейството си, когато родителите или роднините им ги заливат с въпроси от рода на "кога ще се жениш?", "кога ще имаш деца?". Или дори се опитат да напътстват ежедневието на вече пълнолетните си деца – от избора на професия и партньор до реда в дома им или начина им на живот.
В Русия има популярен виц: "Защо не можеш да правиш секс на Червения площад? – Защото ще те засипят със съвети". Наследството на "страната на съветите" включва непотърсените съвети, а наследството от социализма – това, че всеки се бърка там, където не му е работата.
"В съветските времена културата на основната маса от населението – работници и селяни, става господстваща. И в норма се превръща това, което е характерно за тези социални слоеве", пояснява главният научен сътрудник в Центъра за стратификационни изследвания към Националния изследователски институт на Висшата школа по икономика Наталия Тихонова. "За тях темата за доходите и семейните отношения не е табу".
Феноменът на съветските комуналки напълно лишава хората от възможността да се уединят или да запазят в тайна личния си живот. След революцията разкошните дворянски апартаменти и къщи са "уплътнени" – във всяка стая има обитател, а понякога и цяло семейство. Това е част от борбата със социалната несправедливост, само дето банята, тоалетната и кухнята се превръщат в места за общо ползване.
Затова, когато през 1950-те започват масово да раздават на хората отделни жилища, всички са щастливи, дори и да получат най-малките и най-скромни, но самостоятелни апартаменти.
Освен това в СССР има процедура за обществен контрол. Неверният или пиещ мъж/жена могат просто да бъдат подложени на другарски съд на работното си място или да бъдат изгонени от комунистическата партия. Онези, които не се учат добре в училището или в института, получават наставник в лицето на някой успял ученик.
В резултат на многогодишната намеса в личния живот, който, между другото, всъщност не съществува, настъпва на практика пълна липса на понятие като "лично пространство". Този феномен се е запазил и до днес.
"Няма да ми липсват хората, които ми дишат в гърба в аптеката и питат: "Защо си купуваш толкова скъпо лекарство?" (в руския език няма дума, която да означава "лично пространство"), пише американската журналистка Джулия Йофе, когато след няколко години работа в Русия се завръща в САЩ.
В английския език думата privacy или "лично пространство" се определя като "да си сам и необезпокояван: правото на тази свобода от натрапване или публично внимание", т.е. правото да избягваш натрапване на внимание отвън. Тази дума, според лингвистите, действително няма точен аналог на руски език. В зависимост от контекста, тя може да се преведе като "частен", "личен", "конфиденциален", но тези думи не отразяват всичките ѝ оттенъци в пълна степен.
Лингвистът Татяна Ларина предлага като еквивалент на понятието "автономност на личността". Това право на уединение на английски език е важен културен феномен и дори има поговорка – "моят дом е моята крепост". Но в руската култура това понятие не е особено разпространено, защото за неприкосновеността на личния живот в Русия често са чували само юристите.
Независимо от пандемията, много хора не спазват социалната дистанция в Русия. Доста често това се случва на опашките, където хората от по-възрастното поколение се прилепват почти напълно до онези, които стоят пред тях.
"Неотдавна дори помолих една жена да се отдалечи от мен, а тях гневно ми изсумтя в отговор", разказва счетоводителката от Москва Елена. "Мнозина, очевидно от съветските времена, си мислят, че ако стоиш на по-далеч от метър от човека пред теб някой непременно ще те пререди. Ситуацията с шофьорите по пътищата е същата".
Друго изпитание за хората, които са чувствителни към личното си пространство, е общественият транспорт. В час пик във всяко метро има тълпи от хора, които са прилепени един до друг и се чувстват абсолютно по един и същи начин (натъпкани).
Но дори и в подобни ситуация могат да се спазват някои правила за тактичност. "Веднъж пътувах в метрото седнала и една жена, която стоеше пред мен, постоянно ме докосваше със своята голяма и недотам чиста чанта. Помолих я да си придържа чантата, но изведнъж от устата ѝ започна да се лее гневна тирада, че няма къде да остави чантата и, че ако не ми харесва тук, да си ходя с личната кола и изобщо, не съм сама тук", разказва пенсионерката от Москва Александра.
Докато руснаците в общи линии са свикнали с нарушаването на личните граници, то чужденците в Русия понякога наистина изпадат в шок от нетактичното, от тяхна гледна точка, поведение на местните. Лучия от Италия живее няколко години в Русия не неведнъж се е сблъсквала с този феномен. Домакинът на общежитието в РГГУ, където Лучия учи, идва в стаята ѝ без предупреждение и без да чука, като а заварва по хавлия или по пижама, без изобщо да се притеснява от този факт. "Приятелите ми обясниха, че това е част от съветския манталитет, когато е нямало представа за личен живот", разказва Лучия.
Французинът Ерван е живял в различни градове на Русия и също неведнъж е изпитвал на гърба си "културните особености" на руснаците. Затова вече те не го учудват. Най-ярката случка в живота му е от Нижни Новгород. Евран цяла година учи и живее под наем в апартамент недалеч от университета. От първия ден хазяинът му се отнася към него като към свой син… и започва по бащински да идва всяка неделя сутрин и без предупреждение да седи цял ден, за да си говорят. Според него във Франция хората най-малко биха предупредили, че ще дойдат, а често срещите се организират предварително.
Неизбежно изпитание за чужденците са и личните въпроси от недотам близки хора. "Не мога да кажа колко пъти са ме питали "женен ли си?" в първата минута на запознанството ни", смее се Ерван. Лучия в началото се дразни от прекалено личните въпроси от почти непознати хора – за това колко пари изкарва, планира ли да се омъжва и да има дете, но после италианката също свиква и престава да се учудва или да се смущава.
"Да, в Русия дори и лекарите понякога прекрачват границите. Женският доктор непременно ще те пита кога планираш да раждаш – а ако отговорът е, че нямаш такива планове, непременно ще попита защо", разказва рускинята Мария, която е израснала в Америка и е живяла в много държави. Между другото, тя не съветва да възприемате това като лоша черта или липса на възпитание. "Руснаците като цяло са любопитни, отворени и готови да ти помогнат. Те не искат да нарушат личното ви пространство или да ви поставят в неловко положение. Това е просто една такава… нещо като национална черта. Научих се да не се вживявам".
Личното пространство все пак съществува в малка част от населението във всички времена. Преди революцията това е привилегия на дворяните, а в съветските времена – на представителите на образованите и интелектуални среди. Има въпроси, които е неприлично да бъдат задавани и има представа за лично пространство.
"Към психотерапията (напоследък) често се обръщат хора с въпроси, свързани със сепарацията и издигането на граници с близките хора", споделя психологът от YouTalk Галина Лайшева. "Мнозина чувстват, че родителите им прекалено много ги контролират или продължават да живеят в главите им, дори когато вече са се разделили".
Освен това, според психолога, преработването на собствените чувства и развитието на емоционална интелигентност като цяло става все по-търсено и дори модерно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си